Българският отбор извоюва две титли и общо 6 медала от световното първенство по водно спасяване за ветерани, провело се в Холандия. Спечелиха ги Веселин Стефанов и Симеон Бъчваров. Престижни класирания записа и многократната медалистка по плуване Мая Митева. В басейна битките се проведоха в Айндховен, а на плажа – на намиращия се на 150 км Нордвик.
Веселин Стефанов (вдясно) и Симеон Бъчваров за пореден път се връщат с медали от голямо първенство за ветерани. Снимки: Мая Митева
Показателно за престижа на състезателното водно спасяване е, че до 18 септември последователно ще се проведе националният шампионат на Холандия и международно състезание при младежите.
Представянето на българската група е впечатляващо, тъй като тимът ни беше каре. Повечето отбори бяха от по 30 до 50 състезатели.
Класиранията на нашите
Възраст 70+: Симеон Бъчваров златен (в отборната дисциплина хвърляне въже) и сребърен на 1000 м бягане. Има още 4, 6 и 7-о място.
Възраст 65-69: Веселин Стефанов 2 златни (в отборната дисциплина хвърляне въже и 50 м извличане на манекен), сребърен и два бронзови.
Възраст 30-34: Мая Митева - 5, 7, 9, 17, 20 и 23-о място.
Предлагаме ви разказа от първо лице на Мая Митева – дамата в българската група на световното първенство по водно спасяване за ветерани в Холандия. Снажната софиянка, позната в плувните среди с фамилията си Делова, е многократна медалистка от държавните първенства. Предимно в кроуловия спринт. Не пропуска големи международни състезания при мастърите.

Ето и впечатленията на Мая Митева
Отборът ни включваше четирима мъже, колеги, спортисти. Четирима приятели – Симеон Бъчваров, Веселин Стефанов, Йордан Арменчев и Михаил Шатров и моя милост. Мириона Моева също беше поканена, но не можа да дойде.
Бях очарована от отношенията помежду им. Нито за миг никой не остана сам. Помагаха си. Мотивираха се. Поздравяваха се. Радваха се и се ядосваха заедно.
Тези хора не изпускат световно и това далеч не е първото, на което имаме световен шампион. Няма състезание, на което Веселин Стефанов и Симеон Бъчваров да са участвали и да са се върнали без медал.
Всъщност България винаги е била една от водещите страни в този спорт. Сбогувайки се другите отбори, видях сълзи в очите на момчетата. На плажа се бяха наредели тимове от по 20, 30, дори 50 души. Такива бяха селекциите Япония, Китай, Иран, Германия, Полша. Но не и тази на България.

Отляво на дясно Йордан Арменчев, Михаил Шатров, Мая Митева, Веселин Стефанов и Симеон Бъчваров
Ние останахме с представители само в зрялата възраст. За съжаление не мога да говоря много за водното спасяване, тъй като аз самата доста години се бях откъснала и не се интересувах от този спорт. Едно се знае, няма републиканско първенство в България. Все още.
И едва ли ще изненадам някой с това, че всички разходи за това пътуване (и всички други такива пътувания) са за собствена сметка. Точно както при ветераните в плуването и водната топка. Всеки се оправя както може може би това е и най-голямата причина отборът да е толкова малоброен.
Истината е, че на плажните дисциплини не сме много силни. И как бихме могли. Не знам дали изобщо има от къде да се вземе борд или каяк за тренировка.
Горда съм, че бях част от този колектив.

Последната година ми омръзна да чувам думите: „нямаш никакъв шанс”. Естествено е, че всеки ходи на състезание и се бори да стане пръв. Кога ще разберат хората, че ветераните освен за медали, правят това и за здраве, за забавление.
Просто да срещат приятели.
Искам да благодаря на тези мъже, че бяха до мен и ми даваха съвети и кураж за всяка една от шестте дисциплини, на които участвах. Разбира се на Delfina, която за пореден път подсигури чудесни екипи. Благодаря също на семейството ми, без което нямаше как да съм част от този отбор.