Сред плеядата от великани на българския спринтов кроул Цветан Голомеев е безспорният цар на кралската дисциплина. Крал сред принцове – рекордьори в кралската дисциплина на 100 метра свободен стил на 50-метров басейн. В това са единодушни неговите съвременници, съотборници, авторитетни треньори, капацитети, рекордьорите след него и силни състезатели, атакували десетилетия наред стандартите, наложени от великия плувец от Велинград.
Голомеев държи стандарта на 100 м кроул цели 36 години (1981-2017). Това също е рекорд – по дълголетие в дисциплината. Българският цар на спринта има и най-много поправки – цели 10. Смъква рекорда от 52,76 сек. до 50,27 сек. Пръв преодолява две от трудните бариери – слизане под 52 и 51 сек. Близо е до преминаването на немислимия за времето в България предел „50“.
Цецо е първият нашенец, който плува под гросмайсторската граница от 50 секунди на малък басейн – последният от седемте му рекорда тук е 49,13 сек. Удържа на напора цели 21 г. Беше силен и на 200 м св. стил. Любопитен детайл е, че регистрира постиженията си с бански на четири различни отбора – „Чепинец“ (Велинград), ЦСКА „Академик“ (Сф) и „Левски-Спартак“. Държавните му рекорди са 32 на брой. Има общо 12 поправки на 25-метров басейн и 20 на 50-метров.
Тези рекорди обаче не бяха само за вътрешна консумация и статистика. С тях записва значими постижения. Влиза Топ 6 на световната ранглиста. За кралската дисциплина това е сензационно. Два пъти е участник на олимпийски игри (Москва’80 и Сеул’88), в общо три цикъла, плувайки в Москва на алтернативните на бойкотираните в Лос Анджелис‘84 състезания.
Четвърти в Европа в София’85 с щафетата 4 по 200 м св. стил с Валентин Кочанов, Петър Кочанов и Камен Атов. Снимки: архив на „Плуване & Водна топка“ и БФПС
Участник е и на две световни първенства – в еквадорския град Гуаякил през 1982 и Мадрид’86. Легендарно е неговото плуване и на състезанието за Купа „Европа” през 1985 г. в София, където е втори след планетарния шампион от Йорг Войте (ГДР). Четвърти е с щафета 4 по 200 м св. стил (заедно с братята Петър и Валентин Кочанови и Камен Атов) от Евро’85 в София.
Величествената фигура на Цветан Голомеев не се побира в рамките на статистиката. Той е еталонът за спринтов кроулист и чисто физически. Природата е изключително щедра към него – надарен е с гигантски ръст – 192 см (братовчед е на друг много голям – баскетболистът Атанас Голомеев – Змея, синът му Кристиян Голомеев го задмина по успехи – стана европейски първенец и втори в света).
Синът Кристиян Голомеев държи списанието с неговия баща на корицата и в компанията на Стефан Вачев – старши треньор на Траяна (Стара Загора), който му подари специалния брой
Неговото превъзходство е в стройните крайници, еластична мускулатура, леки кости. Притежава впечатляваща взривност. По отношение на характера е изключително спокоен и уравновесен. Аналитичен, знаещ какво е необходимо, за да постигне високите си цели. Модел за професионалист в отношенията си с треньорите и към работната етика. Плувна звезда от първа величина. Без нито грам от грандомания и себелюбие. Достолепен, респектиращ, но в същото време винаги усмихнат. Честен, естествен, верен приятел.
С германската суперзвезда Михаел Грос на европейското първенство в София
„Цецо е най-големият, който съм подготвял Имаше дори потенциал да слезе и под 50 секунди на голям басейн на 100 кроул”, разказваше треньорът му Антон Митров.
След като окачи банските Голомеев заживява на остров Крит, работи като треньор. Направи клуб в Ираклион. Построи собствен 25-метров басейн в партньорство с големия ватерполист Наско Касабов. Напусна ни на 16 септември 2010 г. в битка с коварната болест. На погребението му присъстваха над 400 души. Припомниха си колко многопластов, пъстър и широкообхватен е образът на Цветан Голомеев. А той бе епоха в българското плуване.
Публикацията е уводният текст на Василен Димитров към обширния портрет на Цветана Голомеев специалния брой №41 на списание на „Плуване & Водна топка“ от 2023 година и посветен на рекордьорите на 100 м св. стил.
Очаквайте и спомените на неговите съотборници! Тук поместваме казаното за Цецо от Панчо Гюрков, който бе начело на представителния тим за 6 олимпийски цикъла и с когото са свързани най-големите успехи на родното плуване. Направи го също за „Плуване & Водна топка“, пред проф. Иван Цанов.
Панчо Гюрков:
Изуми с бързината си
треньора на Саша Попов
Зад височината на неговите 192 см се криеше един огромен талант, който с годините и с много труд се усъвършенства, за да достигне той през последните му години като плувец на световно ниво. Няма да забравя никога месец май 1988 г. – състезания за Голямата награда на Белгия. Само елитни отбори, и то с най-силните си състезатели. Цецо направо „отвя” всичките спринтьори на 50 и 100 м св. стил. Беше определен за най-силният при мъжете. По това време постигнатите от него резултати го класираха в първата шестица на света.
Още тогава разбрахме, че когато Цецо навлиза в спортна форма организмът му реагира по особен начин и ако не бъде овладян – беше склонен да развива тежка гнойна ангина. Д-р Боев, лекарят на националния отбор по това време, му беше намерил цаката и успяваше да овладее положението. Това се случи с Цецо и по време на олимпийските игри в Сеул, но там го нямаше докторът на отбора, за да оправи положението. До последно, въпреки резултатите, никой не ни „броеше” за Сеул – какви са тези глезотии – лекар за отбора по плуване…
Няколко дни преди началото на състезанието провеждахме тренировка на олимпийския басейн. Имаше включена серия 4 по 25 със старт. Цецо плува първите 25, а аз си гледам хронометъра – 9,82 сек. Мисля си, че съм мерил много „патриотично”. Казвам му времето, а той се смее: „Стига бе, шефе (шефът съм аз), не може да бъде!” Викам му: „Имаш още три плувания, сега ще видим.”
Приближават се руските треньори Копляков (отговарящ за звеното „кроул” на отбора на СССР) и Генади Турецки (по-късно треньор на легендата Александър Попов) и ме питат: „Кое е това момче, плува като торпедо?!” Хващаме се и тримата да му мерим спринтовете. Нямаше грешка – всичко се плуваше между 9,65 и 9,75 сек.! Турецки каза буквално: „Аз такова плуване досега не съм виждал!”.
Цецо беше в такава форма, че можеше всичко да се очаква от него. Макар и много болен той все пак успя да се класира 17-ти на 100 м св. стил и да влезе във финал „В” на 50 м св. стил. До края на състезанието лежа в хотела с много висока температура, но следеше и се радваше на всичко, което се случваше с другите. Никога не го чух да се оплаче, само веднъж ми каза: „Ама и аз съм един Марко Тотев…”Това беше Цветан Голомеев, може би най-големият български плувец за всички времена.“