Николай Кръстев
Водната топка е спорт с големи традиции у нас. 90-годишна история и две олимпийски участия.
За 74 първенства от 1949 г. досега само 8 пъти титлата при мъжете е печелена от отбори извън столицата (Варна – 7 и Сандански – 1) – все през ХХI век. Този сезон за първи път София няма дори участник в Топ 4 на мъжкото първенство. И ще е голям успех за двумилионния град ако софийски отбор отбор въобще спечели медал в някоя от шестте възрасти на мъжкото направление.
Най-общо казано агонията на водната топка в София, където този спорт досега беше изключително важен за националната кондиция на водната топка, идва от постепенното, но непреодолимо поне засега, изтикване на ватерполото от столичните басейни. За всеки конкретен случай през последните 40-50 години има отделна причина и/или обяснение. Но общата картина е ясна, показателна и трагична – софийската водна топка постоянно продължава да губи вода и територии, а оттам и позиции, което няма как да не се отразява генерално на развитието на мъжкия спорт у нас. И да спъва каквито и да било големи планове на федерацията и софийските клубове за бъдещето.
В момента Бургас (3 клуба) и Варна (5 клуба) са далеч, ама много далеч пред София (5 клуба) по отношение на материалната си база за плувните спортове, включително и водната топка. Ватерполото се развива още във Враца (2 ), Русе (1) и Кърджали (1). Клубовете към момента в страната са общо 17. Състезателите в двата пола са около 1200 (поне 400 от тях в София), има още около 700 деца (300 в столицата) в обучение.
Дефинирането на причините защо водната топка в София е изтикана на брега е сложен микс от политически (без)действия на държавно и общинско ниво; меко казано спорни бизнес начинания, в които спортът по правило не е водещ; обективни икономически трудности в дадени периоди от време, отразили се тогава първо на спортове със скъпа база и непосилна поддръжка… Крайният резултат е тежкото положение (най-вече в София, която е много важна за водната топка у нас) на един много полезен и възпитателен спорт, който в страните, към които претендираме, че принадлежим, заема достойно място в обучителната, учебната програма и спортната програма. Да не говорим, че водната топка е първият колективен спорт в олимпийската история на света (от 1900-ата година) въобще, а България е играла два пъти на летни игри – Мюнхен 1972 и Москва 1980. Имаме осмо място в света за мъже (1978 г, Западен Берлин) и шесто за младежи (Лонг бийч, 1991). Имаме участия на още две световни първенства и две световни купи, на повече от десет европейски, все за мъже. Всичко това до преди тридесетина години. Сега спортът бавно и мъчително, но упорито и забележимо върви по пътя на своето възраждане. Без басейни и вода в София за водната топка обаче ще бъде изключително трудно и почти невъзможно да стане…
В столицата постепенно ватерполото е изтикано от десетина басейна, което е пагубно
От 15-ина години в София водна топка вече се играе само на закрития „Диана“ и на „Спартак“, и то само в строго определени часове и време. През годините базите и за водна топка в са били повече от десет. И ако през 2004-а закритият „Диана“ не беше върнат към нов живот след 15-годишен таймаут благодарение на спортния министър Васил Иванов – Лучано, лобирането на Иван Славков – Батето и много важното участие на тогавашния Управителен съвет на БФВТ, начело с Ирен Витанов, днес най-вероятно водна топка в столицата въобще нямаше да има.
Сега петте клуба (ЦСКА, Локомотив НН, Славия, Левски и ЦДНА) се прескачат с отборите си в различните възрасти по няколко часа всяка вечер в закрития „Диана“ (отскоро има и по-ранни часове само за плуване). А съставите на Левски тренират пет пъти седмично на „Спартак“, а през лятото – и на открития басейн на комплекса. Така от класически летен спорт, защото именно тренировките и играта на открито са големият чар на водната топка, ватерполото в София с изключение на „Спартак“ през лятото е само зимен спорт под покрив.
Обобщено – точно затова водната топка в столицата в момента само мъждука и се опитва криво-ляво да оцелява. За какво развитие и спортно майсторство може да се говори в и без това аматьорския спорт, когато клубовете тренират с целите си отбори в най-добрия случай по няколко пъти седмично? А когато го правят във водата има общо около стотина състезатели и отборите разполагат с четвъртина или третина от 50-метровия закрит „Диана“?
Ето накратко убийствената за столичната водна топка драма със софийските басейни, в които се е играело и вече не се играе и тренира водна топка.
„Дианабад“ – всъщност откритите басейни „Диана“
1933 г. Комплексът „Дианабад“ тогава…
Това е Меката на българските плувни спортове, включително и на водната топка. Дело на Димитър Пехливанов – предприемач и приятел на водните спортове. Басейните в комплекса отварят врати през 1931 г., когато приемат първата балканиада по плуване и скокове във вода. Година по-късно пак на „Дианабад“ е първият мач по водна топка у нас – между сборен отбор на София и състав на английски моряци.
Първият мач по водна топка на „Дианабад“ – 1932 г.
Комплексът и преди, и след 1944 година, е основен спортен център, място на неизброими състезания за историята и за подготовка на велики спортисти и в плуването, и във водната топка, и в скоковете във вода. След 1944-а е национализиран, а най-основната от няколкото му модернизации е за европейското по плувни спортове през 1985 г. Всъщност два от трите басейна – 50-метровият и специализираният 33-метров (само за водна топка), по принцип се ползват много десетилетия редовно и от ватерполото.
В момента откритият „Диана“ е в капитала на Национална спортна база ЕАД, упорито и постоянно е преотдаван за частно ползване и дълги срокове (по 10 години) срещу инвестиции и поддръжка от няколко десетилетия и от много правителства и спортни министри. Договорите и начинът, по който бяха и са защитени (или поне би трябвало да е така) интересите на спорта при тези операции, по традиция бяха недостъпни за спортната общественост. И дали на тях ще се развива спорт или не зависеше и все още зависи само от желанието, настронието или интересите на съответния, формално или не, сменящ се ползвател.
Сега спорт на басейните през лятото почти не се практикува. Със спорадични изключения и само поради добра воля на наемателя (ако я има въобще), а не заради поети договорни задължения. Изключенията са обучение по плуване и турнир по скокове във вода, и отвреме-навреме редки тренировки по водна топка. За сметка на плажа и дейностите на къпалнята, която вече също изпитва затруднения, особено през пандемията.
Но пък огромен ресторант преди няколко години превзе част от територията на комплекса и предизвика дори политически спорове и (без)действия. Оставайки извън политическото поле ще кажем само, че строежът на ресторанта стартира като градеж на навес или поне така пишеше преди 5-6 години на табелата отвън в началото на работата по обекта. После се появи голям ресторант, който във времето на пандемията порасна двойно на капацитет. По-късно започна и строеж на автомивка, спрян само поради обществения натиск от квартала.
2012 г. ЦСКА спечели една от внушителните си 39 титли при мъжете като победи Локомотив НН с 2-1 във финалната серия на „Диана“. Това е последният мач засега на 50-метровия открит басейн на комплекса „Диана“.
Водна топка на 50-метровия басейн на „Диана“ за последно се игра през лятото на 2012 г. Тогава ЦСКА победи в изключително интересни и много посетени мачове Локомотив НН с 2-1 в плейофната серия за титлата при мъжете. До 2015-а поне се тренираше редовно всяко лято на специализирания 33-метров басейн за ватерполо. Пак през 2015-а се играха и последните официални мачове на същия басейн – от международния турнир за юноши за купа „Никола Нанов“ с участието и на националния отбор за 15-годишни.
2015 г. Последният мач на 33-метровия специализиран басейн за водна топка на открития „Диана“ – от турнира „Никола Нанов“ за юноши…
След това наемите, искани от клубовете, неясно защо станаха абсолютно непосилни и на практика отказващи. Нищо, че това все пак е специализиран басейн за водна топка, построен от частен предприемач и после оборудван и модернизиран като такъв от държавата, със съответните вложения на ползвателя в последствие. В същия този басейн поне в последното десетилетие водата се отопляваше само от слънцето и поради постоянен теч винаги беше много студена – така бе поне докогато там все още се тренираше редовно водна топка. А и исканията на ватерполото за часове не бяха кой знае какви – сутрин рано преди плажуващите и привечер след края на дейностите като къпалня. В един момент бяха оценени по 5000 лв. месечно на клуб и спортът естествено остана на сухо.
Всъщност именно летните месеци и двуразовите тренировки на открито поддържаха водната топка в столицата в относително добра кондиция. Сметката показва, че това бяха около 100 летни тренировки на отбор за 3-4 месеца срещу още максимум толкова за останалото време през спортно-състезателната година. Без редовните летни занимания до 2015-а подготовката и класата на отборите от столицата постоянно, видимо и резонно пада…
Драмата на „Мария Луиза“
Столична община построява къпалнята „Мария Луиза“, която отваря врати в Борисовата градина през 1938 г. Освен любимо място на софиянци веднага се превръща и в привлекателен спортен център със състезания и тренировки по плуване, водна топка и скокове във вода.
Основна реконструкция на комплекса (с име „Република“ до 1989 г.) се прави веднъж за Световните студентски игри праз 1961 г. и втори път за европейското по плувни спортове през 1985 г.
Но малко след това комплексът е приватизиран, става известен повече с конкурсите „Мис Мокра фланелка“. След 1995-а спортната дейност на „Мария Муиза“ замира, а от 2005 г. по неизяснени или поне необявени причини плажът и басейните спират окончателно да работят.
В последните няколко години се забелязва активизиране на Столична община, но засега всичко е в сферата на плановете, подготвителните дейности и евентуалните съдебни дела за осъществяване по един или друг начин на идеята за вдъхване на нов живот на комплекса. Казусът с „Мария Луиза“ е много добре известен на българската общественост, за да го преразказваме подробно тук.
Така или иначе – това са още два басейна, след двата открити на „Диана“, на който се е играло и тренирало дълги години водна топка и този спорт вече го няма на тях.
(СЛЕДВА)
Снимки: Архив BGswim, ЦСКА, „Бистрите сини коридори“ (София, 1981 г.) и фейсбук