Николай Кръстев
Китайското чудо Пан Жанле, олимпийската му титла на 100 м кроул с огромна преднина и първият световен рекорд в басейна на игрите в Париж имат няколко много важни измерения.
Първото е, че в плувната ера след Втората световна война само шест страни досега имаха във витрините си олимпийска титла в кралската дисциплина. Девет златни медала на 100 м свободен стил от игрите под знака на петте преплетени кръга имат американците, австралийците са с 4 титли. Освен това в списъка са ГДР (Йорг Войте – 1980), Нидерландия (Петер Хугенбанд – 2, 2000 и 2004), Русия (Александър Попов – 2, 1992 и 1996) и Франция (Ален Бернар – 2008 в неопреновите години).
Жанле стана първият азиатец, коронясан за №1 в спринта на олимпийски игри. И го направи по изключително впечатляващ начин.
Плувният свят като цяло научи за него на световното през февруари в Доха. Въпреки че и преди това Жанле имаше добри резултати. В Катар обаче не само стъпи на върха. Направи и изненадващ световен рекорд – 46,80 сек.
В Париж в сериите на щафетата 4 по 100 м св. стил Пан първо записа 46,98 на четвърти пост с летящ старт, а на финала скочи първи и фиксира 46,92 – олимпийски рекорд, като азиатците завършиха четвърти. Тук вече светна сигналната лампа, че световният рекордьор е пристигнал в Париж в много добро състояние.
След това обаче в сериите едва стигна до полуфиналите, като се промъкна напред със скромните за него 48,40, разделяйки 13-15 място с още двама плувци, а полуфиналите се затвориха на 48,41. Най-вероятно бе решил да спести малко сили и това една не го изхвърли от борбата. В полуфинала вече бе много по-убедителен – първо време (47,21) и коридор № 4 за най-важното плуване.
В старта за медалите и титлата Пан Жанле не остави и грам надежда на съперниците си. Тръгна с 22,28 на първите 50 метра, което беше с 2 стотни по-слабо от графика на световния му рекорд от Доха. И направи чудовищно връщане за 24,12. В последните 30 метра разви такава скорост, че Чалмърс и Попович, а и останалите финалисти, изглеждаха така, сякаш не се напъват максимално на фона на китайската ракета.
Признавам – дори когато Жанле финишира първи с около три метра преднина, която по принцип е немислима за олимпийски финал в кралската дисциплина, и на таблото се появи 46,40, първо помислих, че има грешка. Не беше за вярване това време. След секунда-две светна, че това е световен рекорд и на всички в басейна ни се наложи да повярваме, че сме станали свидетели на плувно чудо. За което ще се говори много, много дълго време.
Стилът на плуване на Пан Жанле е правилен, доста изчистен, премерен и без излишни движения и замятания, каквито в спринта ги има дори и при някои от най-добрите. Изключително събран, с невероятно мощни крака и наистина невиждан досега потенциал. И не толкова като чиста скорост, а най-вече като възможност тази скорост да се поддържа през цялата дистанция. На практика Жанле преодоля стоте метра както се плува петдесетак! Пълен макс от старта до финала! Все едно да спринтираш 400 метра на пистата, защото времената са съизмерими. И атлетите прекрасно знаят, че това е невързожно. Така остави конкуренцията в ролята на младежка компания, която само го придружава до триумфалния финал.
Погледът към статистиката и архивите е изключително показателен. От годините след Втората световна война, когато първо измерването е ръчно и до десета от секундата, а след това и електронно със стотни, Пан печели олимпийската титла на 100 м кроул с най-голяма преднина – секунда и 8 стотни. Практиката на олимпийски игри показва минимални разлики между златото и среброто – от равни времена (до десета) и излъчване на победител със съдии по пристигане до стотна или няколко, понякога се случва и аванс от 40-50 стотни. Няма друг финал обаче, в който олимпийският шампион да е спечелил стоте метра кроул, изпреварвайки останалите с повече от секунда.
Всъщност най-убедителен досега беше е великият янки Джим Монггомъри в Монреал 1976 г, когато триумфира с 49,99 пред сънародника си Джек Бабашоф, който се окичва със среброто с 50,81. Монтгомъри е съизмерим с Жанле и в друго. В модерната ера на плуването двамата са спринтьорите, подобрили с най-много световния рекорд на стотака, когато това се случва на олимпийски финал.
В Монреал Джим сваля върховото постижение от 50,39 до 49,99 и става първият, който слиза под 50 секунди. Само месец по-късно южноафриканецът Джонти Скинър, който тренира в САЩ, сваля рекорда до 49,44, но заради апартейда в родината му постижението е признато десетилетия по-късно. Преди Монреал пак Монтгомъри прави още по-голям скок, като фиксира рекорда си от 50,39, след като преди това има 51,11 (предишният връх, отново негов). Това се случва все през 1976 г.
Четири години по-рано подобен скок в рекорда на 100 свободен стил прави и великият Марк Шпиц – от 51,94 до 51,47. В Мюнхен през същата 1972 г. носителят на 7 титли от олимпийските игри постига 51,22 – също рекорд и печели златото.
За Жанле няма как не кажем, че е сред китайските плувци (23-ма на брой), които бяха уличени в употреба на забранени стимуланти преди време, но след това в съмнителен казус получиха състезателнте си права обратно и 12 от тях се състезават в Париж. Това доведе до редица публични несъгласия от елитни плувци, но без никакъв резултат, разбира се.
Нека обаче да е ясно – преди игрите и на самите игри, не само китайците са подложени на невероятен контрол. Дори азиатците се оплакаха, че ги проверяват по три пъти на ден. И пробите досега са отрицатени.
Така че – Пан Жанле е новия крал на кралската дисциплина!
Илюстрация: Retro swimming