На прага на 50-те си години Петър Стойчев продължава да чупи световни рекорди, тествайки предела на човешките възможности. При това го прави в битка не само с младите, а с екстремните изпитания на природата. Само преди дни планетарният и европейски шампион, както и носител на 11 световни купи в маратона, стана първият българин и един от малцината на планетата, изплувал 5 от най-трудните изпитания в открити води на Голямата океанска седморка.
Оушън севън е направена като аналог на изкачванията на най-високите върхове на седемте континента, но по предизвикателство се доближава повече до стъпването на всичките осемхилядници на Хималаите. Изискват се не само изключителна колосална подготовка, физически умения, но и уникални природни дадености, неприсъщи за обикновения човек. Неслучайно преди години официалното списание на Европейската плувна лига (ЛЕН) обяви, че ако в момента има човек, способен да направи Големия шлем, то това е Стойчев. На сметката са му Ламанша, протоците Кук, Гибралтар, Молокай и канала Каталина. Остават Северния проток – между Ирландия и Шотландия, считан е за най-трудния (с температура на водата 12 градуса) и протока Цугару в Япония.
С последното си плуване в САЩ състезателят на Красимир Туманов направи изумително постижение, като
сложи във витрината си „Тройната корона“
И то със световен рекорд за най-бързо сборно време (22:08:46 ч.) за рейда в Ламанша (първият е под 7 ч.), около Манхатън и в Каталина. С почти 2 часа и половина по-добро от предишния стандарт.
Стойчев прави поредните си подвизи в дупките на сгъстения си график около ангажиментите си покрай ПК „Левски“, столичния басейн „Спартак“, като член на УС на родната федерация (БФПС), а също и в техническите комисии по плуване към световната и европейска централа. При това е семеен мъж, баща на две деца. Женен е за Ася Анастасова, също олимпийка, но в синхронно плуване. Дъщеря му Стефания е на 16, а синът Петър-младши е на 12.
Ако има прозвище, което идеално го описва, това е Плувният Магелан. Бившият спортен министър не просто е обиколил света, преплувал го е. Порил е вълните в петте океана – Атлантическия, Индийския, Северния ледовит, Тихия и Южния,
в голяма част от 82-те морета
и страховити протоци – Дрейк, Ламанша, Магелановия, Суецкия канал, Нил, Амазонка, Парана, Рио Коронда и разбира се, Дунав. През 2018 г., три месеца след като триумфира в най-южната част на планетата – на Антарктида, беше най-бърз и във водите на най-северната, в Мурманск. Плувал е във възможно най-крайните точки и в другите две посоки на света.
Ниските температури, жестоките вълни и подводните течения не са единствената заплаха при плуването в открити води. „Край Хавай имаше акули, Кейптаун е царството на голямата бяла акула. В Амазонка има какво ли не и все опасно за човека, както и в Парана. В Нил пък е прочутият крокодил. За щастие не съм имал инциденти“, споделя единственият българин в Плувната зала на славата, в САЩ.
„Един от най-мрачните ми спомени е от китайския остров Хайкоу през 2002 г. Ден преди маратона ме опари чудовищна медуза – в областта на гърдите, челото и краката. Моментално получих гърчове, станах на дъска. Положението бе доста критично. Веднага ме поставиха на системи в болницата. Вляха ми противоотрова. На следващия ден се събрах и с четвъртото си място спечелих точки за Световната купа“, спомня си Стойчев.
Световният шампион пред „Галерия“:
На Хаваите се борих 19 часа с вълните
– Г-н Стойчев, преплуването дори на едно от изпитанията на Голямата седморка е геройство, а сте на две от пълната колекция. При това сте на 47 г. Какво ви мотивира?
– Винаги съм искал да направя Оушън севън, но никога не съм знаел кога точно ще дойде времето и кога ще имам тази възможност, защото това си е голям и сериозен ангажимент с пътуване, с отсъствие, с изчакване на подходящото време. Така че, не само качествата на един състезател са необходими, а много допълнителни фактори, които са съпътстващи, за да можеш да успееш. Възможността да се адаптираш и да започнеш да плуваш през нощта, което не си правил никога през живота си. Възможността да пренебрегваш мисленето на състезател, а да успееш да се съобразиш със силата на времето. Да преодолееш разстоянието, пречките, които създава природата. Защото е много лесно, когато тя е на твоя страна и ти помага. В повечето случаи обаче е точно обратното.
– Кое е най-трудното изпитание от Океанската седморка?
– Може би това на Хаваите. Беше ужасно 19-часово плуване. Имаше силно насрещно течение, големи вълни. Минаха пет, предстоят ми още две. В Северния канал – между Шотландия и Ирландия, се очаква температурата на водата около 12 градуса и множество гигантски червени медузи. На канала Цугаро – от Японско море към Тихия океан, има много силно непрестанно течение. Това е мястото, на което най-много плувци са се провалили.
– Кога пожелахте това изпитание?
– Започнах Оушън севън много отдавна, още с Ламанша и с всички други плувания в открити води през кариерата си. Просто чаках момента за успех в оставащите състезания. Регистрирах световния рекорд на Ламанша през 2007 г., макар да се появява информация, че Оушън севън е направено официално през 2008 г. Човекът, който я е създал, беше на моята лодка в Каталина – Стивън Монетонес.
Той е обединил всички тези плувания. Познавах го и преди 2007 г. Така че съм разговарял с него и преди по тази тема, но имах по-важни приоритети. Сега намерих възможност, за да осъществя тази си мечта, а и също така жадуваната Тройна корона, чиято атака започнах с Ламанша през 2006 г. и с рекорда година по-късно. През 2010 г. записах и „Около Манхатън“. После 14 години чаках, за да направя третия маратон. Просто не обичам да оставям нещата недовършени.
– Като състезател имате рекордните за българското плуване 4 участия на олимпийски игри, а в Пекин 2008 бяхте и знаменосец. В Париж ще сте отново на най-престижния спортен форум, но като официално лице.
– Ще бъда том като член на Техническия комитет по плуване на световната федерация, най-вероятно в екипа на помощник стартера. В стаята, в която състезателите минават на проверка за екипировка, реклами, изобщо всичко необходимо за спазването на правилата.
Материалът е публикуван във в. „Галерия“