Българското плуване загуби големия треньор, деятел и един от символите на пловдивската школа Василис Дамянидис.
Роден на 25 септември 1951 г. в Хасково, той прави първите си в спорта на басейна в с. Ягода, Старозагорско. Продължава в Спартак (Пд). През 1973 г. започва работа като треньор в Локомотив (Пд), по-късно става главен треньор. Подготвя над десетки елитни плувци. Наставник е на националния отбор на Кипър.
От 1990 г. Василис Дамянидис е директор на ЖПК Младост’91, изпълнявайки и длъжността управител на едноименния басейн в града. Член е на Управителния съвет на Българската федерация по плувни спортове.
Със съпругата си Анка Дамянидис – също доказан специалист, запазват синята линия в семейството чрез сина Георги и дъщерята Ирина Дамянидис, които са рекордьори, шампиони и национални състезатели.
BGswim.com и Асоциацията на българските плувци изказват своите съболезнования на семейството и близките на Василис Дамянидис!!!
Публикуваме интервюто, дадено пред Иван Цанов за списание „Плуване &Водна топка“ през 2016 година по повод представянето на ръководения от него клуб „Младост‘91“, който по това време бе дългогодишен хегемон. С казаното си спомняме за Василис Дамянидис, но и сверяваме какво се е променило в родното плуване оттогава.
Василис Дамянидис:
Вътрешната конкуренция и
мениджмънтът коват успеха
Успехите на ЖПК Младост’91 са немислими без председателя на клуба Василис Дамянидис, който наследява на поста през 2011 г. бившия началник на ЖП управление – Пловдив инж. д-р Стефан Желев. Той е от сутрин до вечер на 25-метровия басейн, носещ името на клуба, или пък в намиращото се в съседство спортно училище „Васил Левски”. Всъщност Дамянидис е начело на пловдивското плуване още от 1987 г. Та той е част от самата пловдивска и българска плувна история. История, чиято летопис иска да продължи да бъде писана. Дамянидис говори за проблемите на любимия си спорт, разяснявайки какво точно прави Младост’91 непобедим в България четвърт век.
За силните и старите страни
на старата система
„Системата на „онова” време беше много, много удачна. Представители на много страни идваха да я искат и копират от нас. Това, естествено, даде и плодовете – едно много силно поколение плувци. Имахме олимпийска шампионка и олимпийска вицешампионка. Държавата помагаше и държавната политика беше да се подпомага спорта.
Не мога да посоча такива недостатъци, защото не съм ги видял. Може би ги е имало. Не е възможно в сегашните условия дори отделни елементи на старата система да бъдат реализирани. Не набърквам никакви политически пристрастия, а говоря като един професионалист в спорта.
БФПС, например може да използва опита на федерацията ни по лека атлетика. Там постъпват така – сключват договори за финансиране срещу поемане на ангажимент за постигане на конкретен резултат.
Примерно – предоставят се 12 000 лева на година срещу задължението даден състезател да изплува 100 м св. стил за 50 секунди или по-бързо. В случай, че състезателят не успее да изпълни обещаното нов договор не се сключва и ново финансиране не се отпуска. Ние сме измерим спорт, всичко това е напълно осъществимо.”
За сегашната система
„Тя има три опорни точки: финанси, база, кадри. Да вземем кадрите. Не искам да обидя младите колеги, но една немалка част от тях не са напълно готови за високото спортно майсторство. Ако в един момент старите квалифицирани кадри се оттеглят, а този момент не е далеч, младите трудно ще ги заместят.
Не съм оптимист за бъдещето. Плуването се е превърнало в бизнес. Бизнесът ще съсипе плуването не само в Пловдив, а и в цяла България. Иначе има много кадърни деца, таланти. Талантите в българското плуване никога няма да свършат. Днешните деца обаче са едно съвсем различно поколение, много рядко някои от тях се интересуват от спортните постижения.
Още в началото на промените прогнозирах, че спортът у нас ще стане елитарен – който има пари ще успява, който няма пари – ще гледа отстрани. Спортните училища – един сегмент от системата, който също изобщо не е както трябва. Можете ли да ми кажете, може ли плувци да се занимават у нас 90 минути сутрин и 90 минути след обед? Кой стандарт ще стигнем? Елитните плувци в света имат вече на ден и по 6-7 часа занимания.
Няма какво да направим като стратегия защото всеки си гледа бизнеса. Един треньор по плуване взема чисти 500 лв. а един учител по плуване минимум 2000 лв. Вие си направете изводите. Така е създадена системата, така и ще си върви системата. Да вземем брусиста Динко Гешев например. Голям, но за съжаление нереализиран докрай талант. Никой не го подпомогна финансово, когато имаше най-голяма нужда. Малкото ресурси за най-талантливите на национално ниво не трябва да бъдат разпределяни по схемата на 30-ина по малко, а на петима по много.
За помощта на бившите състезатели
„Имаме немалко състезатели, които са доста добре в сферата на бизнеса. Те обаче задават един въпрос: „Даваме всеки месец примерно 5000 лева като данъци. Ако дадем и на плувния клуб толкова, можем да ги дадем, ще получим ли данъчни облекчения?” Добавят: „Нека вкарат данъчните облекчения, тогава с радост ще ви дадем пари и на вас”.
Убеден съм, че този, който има любов в сърцето си към този клуб, към този басейн не се нуждае от послания. Всеки, който е тренирал или е бил член на нашия клуб, или се докосвал до него по какъвто и да е повод, е добре дошъл да помага. Все пак се надявам, колкото и да ни е тежко, успехите ни да продължат и за в бъдеще.
Положението наистина не е розово. Кое ни е доброто? Имаме рекорди с 30-годишна давност, които не можем да ги приближим. Хората къде отидоха? Къде ни е темпото? Не можем да се скрием зад двама състезатели. Но аз все пак съм останал, за да помагам. Не е заради парите.”
За тайната на успеха на Младост’91
„Първо, традициите. Второ, успяхме да създадем вътрешна конкуренция между треньорите. Конкуренцията е велика сила – тя ражда успехите. Трето, може би начинът на управление. Винаги съм се стремял да не създавам напрежение и конфликти. Никога при нас не е гонен треньор да кажем.