Плувният ас Петър Мицин: Не съм решил какво ще уча, имам още работа в басейна

Петър Мицин световен рекорд


Името на Петър Мицин е сред най-коментираните у нас през последната седмица, след като стана първият български световен рекордьор в плуването. За него пишат и авторитетните специализирани сайтове по света. В Белград 17-годишният велинградчанин стана и първият в мъжкото направление с три европейски титли. И то от един шампионат. Състезателят на Николай Вакареев и Вихрен (Сандански) спечели две олимпийски квоти за Париж 2024 и има още един покрит норматив „Б“. За класиранията си на континенталния шампионат за юноши и девойки вкара България в Топ 5. И това се случи за първи път. Дни след събитията, еуфорията още не е затихнала. Петър Мицин говори пред BGswim.com, минути след като се беше явил на изпит.

Петър Мицин световен рекорд

– Пепи, дни след впечатляващите ти плувания в Белград осъзнаваш ли какво си направил?

– В последствие осъзнах какво съм направил. Доста сериозни резултати съм постигнал. Тръгнах да покривам нормативи, а станах трикратен европейски шампион и направих световен рекорд. Много съм радостен. Благодарен съм на личния ми треньор Николай Вакареев, на федерацията, която осигурява нужни условия за подготовка, възстановяването и всичко като цяло. Този успех дължа и на Йорданка Пенина, която ме изгради като състезател. Тя постави основите, на които стъпвам сега здраво.

– Световният ти рекорд изненада ли те или мотивирайки се за старта знаеше, че е по силите ти?

– Не ми е минавала мисълта, че ще направя  световен рекорд. Целта ми беше покрия олимпийски норматив „А“. Настройвайки се за последно си плуване на първенството, се раздадох до край, чувайки и виждайки подкрепата на отбора на последните 50 метра. Тогава леко ми мина мисълта, че мога да постигна някой рекорд – било на шампионатите, европейски, но не и световен. Ето, че се случи.

– Докато плуваше 400 м св. стил можеше ли да виждаш таблото с междинните резултати, за да знаеш как се движиш по дистанцията?

– Таблото не се виждаше. Съотборниците и треньорите обаче бяха застанали на такова място, че можеше да видя как ръкомахат. Бяха опънали българското знаме и то ми беше като отправна точка.

– Програмата ти в Белград беше изключително тежка, а световен рекорд падна в последната ти дисциплина и то при положение, че предния ден плува много силно 800 м и покри първия си олимпийски норматив „А“ Имаше ли умора накрая или влизаше в по-добра форма от старт на старт?

–  Имаше умора, но не чак толкова и то благодарение на масажиста, който се грижеше за всички нас, състезателите от националния отбор. Искам да благодаря специално на него – казва се Марий Иванов. Той направи така, че да бъдем в топформа, да не сме схванати. Да сме свежарки, както се казва, за всеки нов старт.

Петър Мицин и Николай Вакареев

– След представянето ти на европейското първенство за юноши колко далеч смятате с треньора ти Вакареев, че можеш да стигнеш? Не да си мечтаеш, а реално, ако всичко върви както трябва.

– Ако всичко е ОК се надявам на олимпийски финал на дисциплините, които ще плувам в Париж. Също ще гоня подобряване на всичките ми резултати.

– С личното ти време можеше да станеш шампион и на 200 м бътерфлай, но дисциплината съвпадна с 200 м св. стил. Ще гониш ли олимпийски норматив и тук?

– Ще плувам дисциплината на световното за младежи и ще се напъна да покрия норматива. На стотака делфин няма да участвам. Все пак ще  консултирам с господина.

– Изглеждаш много уверен преди старт, но какви съвети ти дава Николай Вакареев?

– Да си разпределям правилно силите, на 800 м св. стил да съхраня енергия за втората част на дистанцията, както и да натисна в съответната част. Зависи от конкретната дисциплина. От значение е и това дали ще плувам в серия, полуфинал. За финала е ясно, че ще се напъвам. Съветва ме да следя човека до мен. Да тръгна с този, който е четвърти коридор, с най-бързото време.

– Какви са ценните му житейски съвети?

– Да се държа на положение. Да не прекалявам с разни работи, да речем при излизанията с приятели да внимаваме какви ги вършим. Съветва ме да внимавам с изказванията, да обмислям преди да кажа каквото и да е. Като цяло ми говори да се старая да бъда по-добър човек. Изобщо с поведението си в и извън басейна да бъда пример за подражание. Казвал ми го е и преди европейското в Белград, казва ми го и сега.

Петър Мицин -ЛЕН

– Откъде идва това желание да скачащ от дисциплина на дисциплина за победа?

– От това, че го мога да бъда сред фаворитите. Че мога да съхраня, но мога и да се раздам.

– На всяка цена ли гониш победата. Яд ли те е ако паднеш на пинг понг, например?

– Има го това чувство, изпитвал съм го. Гледам да не се хвърлям чак толкова. Има я при мен тази ярост, спортната злоба, но гледам да не й давам толкова воля. Няма смисъл да се ядосвам, защото е излишно.

– Да поговорим за тактиката, защото плуваш средни, дълги и тежки дисциплини, където тя е ключова? Как работиш върху нея? Опитваш ли се да мислиш като шахматист в дадени ситуации, да речем?

– Много обичам да играя шахмат. Интересна играя е, развива ума. Що се отнася до тактиката, тя е важна навсякъде в живота. В плуването има ключова роля и затова върху нея трябва да се работи и да мисли. Без тактика няма как да се изплува правилно и на върха на възможностите, която и да е дистанция. Било тя 200, 400 или 800 метра. Но разбира се, трябва да си много добре подготвен, иначе няма как да  разиграеш съответната тактика.

Петър Мицин 400 м св. стил

– Поглеждаш рекорда 1500 м св. стил?

– Това е доста дълга дисциплина и за нея си трябват доста дълги тренировки – като километри и като цяло. 1500 м св. стил е хем интересна дисциплина, но хем не е и за подценяване. Ако тренирам и за нея, ще се наруши подготовката за основните ми дисциплини.

– Изключително гъвкав си, но това което също прави силно впечатление в твоето плуване са изключително силните ти крака. Особено в последните метри. Караш колело по баири още от дете във Велинград, на това си увлечение ли дължиш силата и скоростната издръжливост на краката?

–  Обичам много карам колело, даже като малък вместо да ходя пеша, въртях педалите, за да стигна за някакви събития. До такава степен бях неразделен с велосипеда. Доста километри съм минал с колелото, не само плувайки. Сега също обичам да карам, продължавам да правя.

–
Спортният ти ген и фактът, че си израснал в полите на  Балкана също са „виновни“ за твоите успехи…

– За да стигна до тук, голяма заслуга имат естествено и моите родители. Баща ми Петър освен биатлон е тренирал и плуване. Майка ми Таня е бивша лекоатлетка – възпитаник на спортното училище в Пловдив с треньор Стефан Вулпев. Мисля, че се е състезавала на 200 и 400 м.

– Също като теб?

– При това е бягала и с препятствия, които не са за подценяване и е доста трудно. От родителите ми съм взел генетиката. Може би издръжливостта, гъвкавостта. Нямаше как да не продължа традицията.

– Как започна да се занимаваш с плуване?

Аз съм от Велинград – малък град в Рило-родопската област, в който няма голям избор за спорт и извънкласни дейности. Бях във втори клас, когато майка ми ме заведе на басейна. Спомням се, че ми се стори много страшно. Година и половина ходих без никакво желание, а пък и майка ми не беше доволна от метода на тренировка.

Спрях да плувам и за кратко нищо не спортувах, докато родителите ми умуваха накъде да ме насочат. Велинград е с традиции в ски бягането и ски ориентирането, а и баща ми навремето се е занимавал с биатлон. И беше естествено да поема по този път. И така започнах да карам ски.

Петър Мицин

Само че, там всичко беше на доброволни начала. Нямаше качествена екипировка за сериозни занимания, клубът се издържаше от дарения на местни бизнесмени. Бързо разбрахме, че няма да излезе нищо сериозно от това. И така се завърнах на басейна. Така се запознах с кака Данче. За мен тя стана втора майка. Успя да ме накара така да заобичам плуването, че то да стане мой начин на живот.

– Сестра ти Любка Мицина също е плувкиня във Вихрен. Върви ли по твоите стъпки?

– Сестра ми, която е родена през 2009 година, тренира под ръководството на София Попова, която не ги остава да почиват. Само се оплаква, че има мускулна треска, но аз гледам да я насочвам, карам я да не се влияе. Казвам й, че  трябва да мине през много трудности, за да постигне резултат, който да е добър. Сестра ми си избира дистанциите, в които ще се реализира – 200 м св. стил, също 100 делфин, мисля че и съчетано ще участва за младшата.

– Внимаваш ли с храната? Различно ли се „зареждаш“ спрямо дисциплините? Какво да избягваш?

– Начинът ми на хранене и възстановяването са в основата на резултатите, които давам. Гледам да не увличам по вредни ястия – пици, бургери. Ходейки на лагери, имам възможност да консумирам разнообразна храна. Освен това съм съветван от треньора. Казва ми да не прекалявам, защото обичам доста да похапвам.

– Склонен ли си към напълняване?

– Напълно е възможно. Не се харесвам обаче когато не съм във форма. Така че, едва ли ще го допусна.  Избягвам газираните напитки.

– Догодина, непосредствено преди Париж 2024, завършваш средното си образование. Решил ли си какво ти се учи след това?

– Основният ми приоритет към този момент е плуването. Следващата година ми е последна като ученик, но също така и олимпийска, та трябва да се потрудя доста, да се постарая много пъти повече.

Петър Мицин злато

– Потърсиха ли те вече от американските университети?

– Напълно съм наясно, че следят всичко в плуването и представянето на всеки състезател. Осъзнавам също, че с тези резултати биха ме приели във всеки университет, но на този етап не съм установявал контакти с треньори или представители на американски висши учебни заведения.

Разбира се, че бих искал да съм по-близо до треньора ми, защото с него работим и постигаме общите ни цели. Мисля, че е твърде рано да мога да кажа какво ще ми се случва по отношение на това къде ще уча. Имам още работа в басейна.

– А в кои предмети ти е силата?

– Не бих казал, че имам предпочитания към определена специалност. По-скоро в момента съм фокусиран изцяло върху плуването. Впоследствие ще си избера специалност, която да ми пасне, да ми харесва.

– Приятелка имаш ли си?

– В момента нямам. Отдал съм се на плуването. Всичко с времето си.

– Кои са твоите плувните кумири?

– Ако е рекъл Бог, ще съм щастлив да мога да се срещна на живо с Кейлъб Дресъл. Имах шанса да се видя с Кристиян Голомеев във Велинград. Доста си поговорихме – за тренировки, хранителни режими и всичко останало, свързано с плуването. Беше много интересна и полезна среща за мен.

Снимки: LEN и личен архив