Шестима българи са ставали европейски шампиони по плуване и един от тях – Добромир Петров празнува своя 50-годишен юбилей на 24 април. Този значим факт обаче не е известен дори за някои от неговите възпитаници.
И това се дължи само отчасти на пословичната скромност и словесна пестеливост на Добромир Петров. А през ръцете му като треньор в столичния клуб Дамини ЛВ (от 2009 г.) и преди това в КВС Искър са минали стотици малчугани и състезатели.
Титлата на Добромир Петров на 100 м бруст от шампионата за юноши в Лийдс през 1992 г. е с особена стойност и тежест, защото е извоювана в трудните времена за родното плуване – след големите успехи на златното поколение от 80-те на миналия век и далеч преди да се появят новите.
Та именно тогава състезателят на Христина Йотова и ЦСКА става третият български плувец с европейска титла при юношите. Нарежда се до Георги Михалев и Михаил Савов.
Трябваше да минат цели две десетилетия преди друг да запише такъв успех – Йосиф Миладинов. После серията разгърна Петър Мицин, а Любомир Епитропов отвори нова страница с първата континентална титла при мъжете.
Как стигна до европейския
връх Добромир Петров
разказва треньорката му Христина Йотова-Кики пред Василен Димитров в летния брой на списание „Плуване&Водна топка“ от 2013 г.
„Случих и на талантливо поколение, а това в спорта също е важно. А набор 1975 наистина беше силен – Добромир Петров, Димитър Илиев, Веселин Димитров, Николай Христов, Борислав Мирчев, Валери Петров. Бяха в спортна паралелка в 57 СОУ. По това време в българския спорт не се разчиташе само да случим на хубави деца.
Правехме подбор
на „Красна поляна”.
Тествахме ги за гъвкавост, скок от място, на височина – на стадион „Септември” и после в басейна на „Червено знаме”. Във възрастите си моите възпитаници бяха сред най-добрите. Добри , Митко Илиев и Веселин Димитров после се наложиха и при мъжете.
Групата за първенството в Англия бе от наистина талантливи състезатели. В нея бяха и Петър Стойчев, Никола Сакалов, Христо Христов, колегите Огнян Георгиев и Данчо Илчев. Бяхме без лагери и без лекар, аз раздавах витамините. По неволя станах и водач на отбора. Провеждаше колоездачна обиколка, улиците бяха затворени. Та след като заведох плувната група до басейна, трябваше да се върна за скачачите.
И този път уникалното качество на Добри да реализира на 100 процента вложеното в тренировки чрез пределна концентрация свърши работа. И то на какъв форум!
Безспорен талант
и спринтьор
(това беше и причината да не го хабя за 200 м бруст), той не позволяваше да бъде разфокусиран, да му говорят. Имаше и опита от предното европейското първенство в Антверпен, Белгия (там плува слабо – 1:06 мин., но с времето от балканската му титла в Истанбул малко по-късно – 1:05 мин. щеше да си гарантира медал.). Преди шампионата в Лийдс беше регистрирал първо време в ранглистата на Стария континент 1:04,5 мин., така че се надявахме да стане европейски шампион.
Oттегли се от плуването
едва на 21 години
поради серия причини. Малко не му достигна да се класира на финала на европейското за мъже във Виена през 1995 г. Не успя да покрие норматив за олимпийските игри в Атланта година по-късно, каквато всъщност беше голямата му цел.
Подобри рекордите в спринтовия бруст, които бяха коригирани чак след 12 години от Михаил Александров. Изгуби мотивацията си, пък и базата на „Червено знаме” започна да се руши. Лека полека същото стана и с мен.“
BGswim.com и Асоциацията на българските плувци честитят юбилея на Добромир Петров. Плувай в свои води, шампионе!
