На 9 септември 2022 г., петък в литературния кът на Алеята на книгата в София от 15 ч. издателство „Тип-топ прес“ ще представи биографичната книга „По виража“ за световните върхове и нашенските бездни на най-бързия бял мъж на планетата през 90-те години на ХХ век, световния и европейски шампион на 200 м в зала Николай Антонов, написана в сътрудничество със спортния журналист Иван Нанков.
…
Защо бе необходимо да се появи книга за Николай Антонов-Таланта?
Защото:
– не е добра атестация за един народ да забравя някои от най-ярките си представители в спорта от недалечното минало.
– не е добра атестация за (особено по-младата) част на този народ да знае малко (или да не знае почти нищо) за доста от тези, достигнали световните върхове, спортисти.
Николай Антонов, неслучайно наричан Таланта, не бива да бъде забравян.
Защото той е:
– световен шампион на 200 м в зала (1991 г.),- европейски шампион на 200 м в зала (1992 г.),
– двукратен сребърен медалист на 200 м на европейски първенства в зала (1988 и 1990 г.),
– два пъти пети на 200 м – на световно първенство в зала (1993 г.), и на европейско първенство на открито (1990 г.),
– седми на 200 м на световно първенство на открито (пред него са само тъмнокожи спринтьори) – 1991 г.,
– шести в скока на дължина на световен шампионат на открито (1993 г.).
– с 26 победи на финали на 200 м в зала и на открито с резултат под 21 сек /мерило за световно качество/ на състезания в 16 държави на 4 континента. Седем пъти е втори, пет пъти – трети и т. н.,
– поставил 13 републикански рекорда на 200 м за мъже (пет на открито и осем в зала), като последните му върхови постижения са ненадминати и до днес и са съответно на 31 години (на открито) и на 32 в зала.
– побеждавал на пистата спринтьори колоси като Карл Люис, Бен Джонсън, Линфорд Кристи, Бруно Мари-Роз, Лирой Бърел и други олимпийски, световни и европейски шампиони и рекордьори. (В книгата са представени и със снимки тези „светкавици“, на които Таланта бе достоен опонент, а за победата си над многократния олимпийски шампион Люис, получи специална статуетка).
И всичко това за десетилетие активна състезателна дейност – Таланта се отказва от спорта едва на 28 години.
И още нещо.
Книгата, в която Николай споделя съкровени неща от драматичния си (а на моменти и трагичен) живот, неслучайно се казва „По виража“. Животът му е низ от остри и опасни виражи (като онези на пистата), след които той – за всеобща почуда – оцелява.
Оцелява, но плаща за това „солено“ – с разбито здраве, с няколко операции, с тежки депресии след залитане по алкохола, наркотиците, хазарта; след бандитски изпълнения, разбити семейства, финансови разточителства, които в края на краищата го докарват дори до опит за самоубийство.
Така се случи, че журналистическата ми практика ме сблъска с бляскавата спортна кариера на Таланта – бил съм на 11 (единайсет) световни и европейски първенства и една олимпиада, в които той е участвал. И това обстоятелство ме задължава в известна степен още повече…
Участвах (и участвам) в опитите за „възкръсване“ на Николай, за появяването му на по-светлия бряг на реката на живота, като белег за това е и тази изповедна книга, която е и нещо като катарзиз за автора-лирически герой. Който просто иска да живее…
Опитват се да му помагат за това и от Центъра за борба със зависимостите „Жива“, влизат му в положението от Федерацията по лека атлетика, обичат си го в родния му Разград, не го изоставят и верни приятели от спортното минало – Янко Братанов, Николай Николов, Атанас Търев и др.
И Ники, вярваме, ще възкръсне. Таланта ще бъде полезен и за младите таланти, още повече, че възнамерява да продължи образованието си в Спортната академия. Нищо, че сега живее скромно с пенсията си по инвалидност, той си остава незаобиколим, а с появата на тази книга с благородното сътрудничество на издателство „Тип-топ прес“ – и по-разпознаваем. Като пример за блясък-падение и отново блясък (или поне нормалност) и като една голяма поука за млади и нетолкова млади хора.
Очакваме ви!