Николай Кръстев
Всеки е невинен до доказване на противното – това е основополагащ принцип на правораздаването в развитите демокрации, към които много ми се иска да се числи и България. Но това е по-глобална тема от случая с Антъни Иванов, който разбуни не само плувната, но и спортната общественост на България.
Спортният арбитражен съд (КАС) в Лозана е гледал делото по жалбата на Антъни Иванов срещу наказанието му, наложено от Дисциплинарната комисия към БОК. Такава е процедурата – местната национална комисия взима решение за налагане или не на санкция и после недоволната страна, ако има такава – спортист или Световната антидопингова агенция и съответната международна федерация, могат да се обърнат към КАС за окончателно решаване на казуса.
Наказанието на Антъни с лишаване от състезателни права за 2 години е за три неявявания на допинг проверка по неясни за широката публика причини. Елитните спортисти са длъжни винаги и редовно да попълват в специален сайт местоположението си, за да могат да бъдат откривани за внезапен контрол. И когато Антъни е бил потърсен явно не е бил на мястото, което е обявил предварително. Може би поради грешно попълване, забравяне или по друга, независеща от него причина.
Какво е било поведението на Антъни Иванов на делото и защо е мълчал, е работа само на неговия адвокат и на никой друг. И тук коментарите защо е направено това или онова са изключително неуместни. И трябва да е ясно – наказанието не е за приемане на допинг, а за отклоняване по някаква причина три пъти от тест за допинг.
Така че докато не излезе официалното решение с мотивите на КАС, което ще е окончателно, Антъни по презумпция е невинен. Но съобщението на БОК от онзи ден вече даде яснота какво ще се случи..
Изключително важен момент в казусите с допинг е безпрекословното спазване на конфиденциалността от всички заинтересовани страни и спортисти докато върви съответният случай, както и анкетите и разследванията по него. Така се пазят правата на спортистите, брани им се авторитетът и им се дава възможност да се защитят по възможно най-добрия начин.
В България конфиденциалност, когато става дума за допинг, за голямо съжаление обаче няма и не може да има. Темата е изключително привлекателна за повечето медии заради скандалния привкус, върху който най-често се акцентира. И трудно обяснимо е защо точно правата на спортистите, за които уж всички мислим най-вече, остават на най-заден план. Да не говорим, че институциите се „пробиват“ много бързо от журналисти, които си вършат работата така, както я разбират (това невинаги означава, че спазват неписаните професионални закони и етика).
Така беше и с тримата уличени преди повече от две години (всъщност самият КАС си беше сложил крайна дата да се произнесе в края на март 2023 г., но още не го е направил?), когато не стана съвсем откъде изтече информацията за имената на момчетата. А точно изваждането на имената, и то в нарушение на разпоредбите, генерира големия скандал. Най-вероятно течът на информация дойде от най-високите етажи на Спортното министерство. И имената бяха обявени изненадващо и първо по Нова телевизия, когато вече от ден (но тогава още без споменаване на имена!) за историята информираше само BTV…
Сега излезе информация, с източник БОК, че наказанието на Антъни е потвърдено от КАС. И медиите подеха с охота случая. Но ден по-късно самият КАС пусна факс, че разрешава на Антъни да участва в държавното първенство докато не излезе официалното решение с мотивите по него. Защото мотивите са най-важната част от всяко съдебно решение. Това резонно отнема процедурно време, а както се вижда от досегашната практика КАС съвсем не е от най-бързо работещите организации. И Антъни си плува на републиканското първенство.
Съвсем друг въпрос е, че Антъни, видимо изнервен от всичко, което му се струпа в последната година, раздава обвинения и квалификации в много, и то съвсем неочаквани различни посоки. В медийни изяви и в постове в социалните мрежи. Включително и към целокупното българско плуване (уточнявам – целокупното българско плуване съвсем не е федерацията, а самите състезатели и треньори и техните постижения и успехи). Което дори и той – изключително успешният плувец, не би трябвало да си позволява да прави по такъв начин от уважение и респект към приятели, съотборници в националния отбор, специалисти, славни ветерани…
Но, както се казва – решил е, направил го е и ще си носи последствията най-вече от морална гледна точка. Този аспект на поведението му е трудно разбираем, укорим и не е приемлив.
Каквото и да се случи Антъни Иванов е и ще си остане сред най-големите и най-успешните български плувци. Защото постиженията му са огромни.
Но за самия него и за неговия публичен образ е най-добре именно от висотата на постигнатото от него, което няма как да бъде затъмнено или забравено дори от настоящия случай, Антъни да си остане такъв, какъвто всъщност е – легенда на българското плуване. Защитавайки себе си, своя публичен образ и българското плуване като цяло в и извън басейна.