Една от големите фигури в българското плуване, „Златната рибка” на „Славия” – Бистра Господинова чества 60-годишен юбилей. Отбеляза го на 17 февруари.
Бистра е основна фигура в поколението, записало най-славната страница в плувната история на България. Същото, чието женско направление стана втора сила на Европа на шампионата в София през 1985 г., отстъпвайки единствено на страховития хегемон ГДР, а три години по-късно на олимпийските игри в Сеул извоюва титла, общо три медала и записа още толкова финала.

Родената под знака на Водолея Бистра Господинова (има сестра близначка – Ина) е възпитаничка на Георги Миндов, който я прави майстор на спорта още на 13 години (в националния отбор е от 1977 г.). За нея няма тайни в стиловете бътерфлай и гръб. Печели първите си титли при жените като тийнейджърка през 1983 г.
Сред блясъка на купищата медали най-ярко сияе бронзът от смесена щафета 4 по 100 м от европейското първенство в София през 1985 г. Призът е първи за „Славия” от състезание с такъв ранг.
На европейското първенство в София на Бистра не й достига малко и за индивидуално отличие. „Когато на финала на 200 м бътерфлай докоснах стената и се обърнах към екрана, видях, че съм изгубила от германката бронзовия медал с разлика от само 5 стотни!”, ядосва се Господинова.

През същата тази велика за българското плуване 1985-а година тя става световна вицешампионка при студентките (100 м гръб) от Универсиадата в японския град Кобе.
В Мадрид през 1986 г. Бистра записва и първи финал за „белите” на световно първенство – на 100 м бътерфлай. Шеста е със смесената щафета 4 по 100 м (останалите са Таня Богомилова, Ваня Аргирова и Радосвета Чинкова-Пиронкова).
На олимпийските игри в Сеул през 1988 г. тя заема същата позиция, отново с квартета. На 100 м гръб остава на три места от полуфинала. Рекордите й при жените стояха две десетилетия неподобрени.
Бистра достига до големите успехи под шлифовката на нейния съпруг Димитър Бобев. Наред с други млади колеги той е поканен от наставника на представителния отбор Панчо Гюрков. Тренирал е в националния тим и Георги Михалев, Адриана Борисова, Янита Рангачева, а с хърватската селекция е бил на четири олимпиади и е направил няколко световни рекордьора.
„Спокойно мога да заявя, че по отношение на плуването няма за какво да съжалявам. Дадох всичко от себе си, имах голямата чест да бъда участничка в европейско и световно първенство и олимпиада. Много спортисти могат само да мечтаят за това. Горда съм, че успях да допринеса малко в света да се чуе и за България”, коментира плувната си кариера „Златната рибка” на „Славия”, която има в актива си и балкански титли.

„Когато тренирах плуване в „Славия” треньорите, които работеха с нас, а и тези в другите клубове, работеха заради нас, заради децата! На тях не им беше важно колко пари ще спечелят от плуването, а колко любов ще дадат на децата докато ги учат на плуване. Това бяха хора посветени на плуването до края на живота си”, допълва Бистра.

След края на състезателната си кариера в началото на 90-те Бистра посвещава още две десетилетия на плуването, но като треньор и то в Хърватия. Дълги години работи всеотдайно и в Египет.
Асоциацията на българските плувци и BGswim.com пожелават бистри и спокойни води на Бистра Господинова! Честита да си, шампионке!
Снимки: Личен архив, архив BGswim.com и Славия