1. Излизането на списание “Плуване&Водна топка”
Първият брой на сп. “Плуване&Водна топка” видя бял свят на 17 март т.г. Това е първото периодично печатно издание за плувни спортове в историята на България. Сбъдна се мечтата на много поколения български плувци да имат и те най-сетне свой печатен орган. Осмият в света Стефан Георгиев наскоро ни каза, че родно плувно списание е била една от най-съкровените мечти на покойния Григор Лазов (бате Гришо) от Пловдив. Дано великанът сега спи спокойно. Списанието нагледно показа, че когато българските плувни хора се обединят прегради за тях не съществуват. Инициатор и мотор бе Асоциацията на българските плувци, но списанието не можеше да се появи без съществената подкрепа на БФПС и БФВТ. Първият брой на списанието е вече библиографска рядкост и не може да се намери за по-малко от 20 лева. Колко ли ще струва след 100 години?
2. Десетата световна купа на ФИНА на Петър Стойчев по плувен маратон
Този човек е уникален. Друг като Петър Стойчев на планетата наречена земя няма. Слава Богу, е българин. Тази година спечели десета поредна световна купа на ФИНА по плувен маратон и бронзов медал на 25 км на световното в открити води в Робервал (Канада). Родопският исполин обаче е не само велик плувец той е и голям, ама много голям и като човек. Може да бъде истински пример за младите и не дотам младите български плувци. След като се разнася трагичната вест, че Фран Крипън (САЩ) не е преминал финала нашият далечински плувец без да се колебае и секунда организира другите маратонци и те търсят усилено своя другар по съдба часове на ред. Уви, безрезултатно. Не можа да стане спортист на България номер едно, но ние водните хора си знаем, че мястото му е точно там – на върха на българския спорт. Или може би вече допира небето?
3. Смъртта на Цветан Голомеев и Антон Митров
Двама родни плувни титани ни напуснаха завинаги. И двамата от Велинград. Най-бързият български плувец Цветан Голомеев и последната българска плувна икона Антон Митров (бате Тони) не са вече между нас. Голомеев почина далеч от родния край – в Крит, а бате Тони издъхна в града кръстен на Вела Пеева. И двамата са толкова големи, че каквото и да напишем за тях все ще е недостатъчно. Почивайте в мир!
4. Десетото място на Нина Рангелова на световното в Дубай
Нина Рангелова като че ли откри вече своята истинска дисциплина в международни води – 400 м св. стил. Нашето момиче е все пак по-крехка, а не плувкиня тип “гардероб”, каквито са сегашните й съпернички чисти спринтьорки. Стана десета на световното в Дубай (ОАЕ) именно на 16 дължини на басейна в стил кроул. Наистина впечатляващо! Дано на пловдивчанката и потръгне в САЩ и да ни носи нови радости и за в бъдеще. Не е стигнала все още зенита на спортната си кариера.
5. Провеждането на Балканиадата за младежи във Варна
40-те Балкански игри за младежи и девойки, които се проведоха на 5-6 юни т.г. във Варна бяха отлично организирани и проведени. Великолепният комплекс “Приморски” посрещна млади плувци от 8 балкански държави. Не дойдоха само албанците (нямат пари) и черногорците (почти нямат спортно плуване). Надпреварата показа категорично, че комплекс “Приморски”, Варна, БФПС и България могат да организират плувни прояви на най-високо ниво. Следващата стъпка е европейско първенство. В плуването няма да ни го дадат повторно след София през 1985 г., но може би във водната топка, или скоковете във вода (ако се оправи трайно проблема с теча на басейн “Алекси Алексиев”), или защо не – синхронното и то при младите?
6. Смяната на Юрий Кюлев с Георги Аврамчев на върха на БФПС
Начело на БФПС вече не е Юрий Кюлев, а Георги Аврамчев, който е новият председател на родната плувна федерация. Аврамчев е роден през 1959 г. в София. От 6-годишна възраст тренира плуване и двайсетина години е състезател на добрата стара Славия. После няколко години се занимава с модерен петобой. В момента е бизнесмен. Самият той споделя пред сп. “Плуване&Водна топка”, че основната му цел е да бъдат създадени всички условия плуването да се завърне на мястото, което му се полага като един от водещите спортове у нас.
7. Деветото място на Екатерина Аврамова на европейското в Будапеща
Родената през 1991 г. Екатерина Аврамова стана девета на 200 м гръб на европейското на голям басейн в Будапеща това лято и само недобрия шанс й попречи да намери място между най-силните осем финалистки. Самата тя заяви за сп. “Плуване&Водна топка”, че не била очаквала толкова силно плуване именно на 200 м гръб защото това не била коронната й дисциплина. Шампионатът в столицата на чардаша обаче вече е минало. Голямата й цел си остава олимпиадата след година и половина в Лондон. Ако там влезе във финал – вече е в историята. Дай, Боже!
8. Откриването на два нови басейна – във Варна и в Бургас
Българското спортно плуване съвсем пресъхна откъм басейни. В цяло Българско няма достатъчно плувни басейни нито като брой, нито като качество, нито като равномерна териториална разсредоточеност. Хотелски бъбреци и басейнчета за плацикане – дал Господ! Вероятно са стотици, даже хиляди, но добрите басейни за спортно плуване между Дунав и Родопите и Пирин и Черно море се броят на пръстите на двете ръце. Много радостно е, че Варна и Бургас се сдобиха през годината с нови басейни. Този във Варна се казва “Делфини” и е 25-метров покрит, а басейните в града на непрежалимата Петя Дубарова са даже два – открити (малък 20/10 и голям 50/20) – ситуирани в плувния комплекс зад “Флората”. По незнайни причини големият басейн в Бургас е със седем коридора. Неясно кой “гений” стои зад този факт. Изключителен конфуз.
9. “Новият” Първи български плувен сайт
В края на т.г. Първи български плувен сайт придоби нов облик и нова концепция. Започнал с 3 посещения на ден през лятото на 2002 г., през зимата на 2010 г. има средно на ден над 6700 хита. Сайтът се превърна в най-мощният пропаганден инструмент на славното българско плувно движение, четен по целите Балкани, възприеман у нас и в странство като най-силният глас на българското плуване. Вече е електронна медия за всички водни спортове. Боже, пази го!
10. Небивало масовото участие на държавното първенство за ветерани във Велинград
Такова чудо досега не се беше случвало. На ХХХІІІ Държавно първенство по плуване за ветерани, което се проведе на 11-12 септември т.г. във Велинград, взеха участие над 320 човека от 18 български плувни клуба. А на другарската вечеря в ресторант “Весело село” 600 ветерани и техните придружители направо “взривиха” заведението, което се пукаше по шевовете. Винаги сме твърдели, че българското ветеранско плуване е най-мощната и най-многобройната част от българското плувно движение. Само след няколко години, ако първенството е в подходящ град и в подходящо време очакваме над 500 участника. След 10-15 години може би ще са вече 800-900. Дано сме живи да видим тяхната слава.