Свилен Пиралков – с топката
Трансферирано от в. „Труд” след разрешение
Втора поредна година юношеският ни национален отбор по водна топка до 17 г. има шанса по няколко седмици да тренира съвместно с един от най-добрите ватерполисти на Европа. Младоците, които под ръководството на Васил Нанов и Георги Гаджев за първи път от близо две десетилетия се класираха два пъти последователно за европейско, получават съвети във водата и от Свилен Пиралков – голмайстор № 1 на Европа за 2011 г. Българинът, вече и с испански паспорт, поддържа форма у нас през лятото и подпомага с технически и тактически напътствия младоците. 36-годишният Пиралков е и най-успелият български ватерполист – бронзов медалист от световното “Мелбърн 2007” и пети на олимпиадата “Пекин 2008” с отбора на Испания.
– Г-н Пиралков, колко гола сте вкарали досега?
– Не мога да кажа точно. Сигурно по стотина във всеки от последните 4-5 сезона в испанския отбор “Тераса”, в който играя вече 8 години, а в испанската водна топка имам 14 години. Преди това съм шампион и носител на купата у нас с ЦСКА, имам титла и със “Славия”. Играх една година и в Гърция. Не мога да ги сметна наистина. Няма как.
– А как стана така, че точно през 2011-а бяхте обявен за голмайстор №1 на Европа?
– Това го направи най-авторитетният сайт за водна топка в света, който е италиански – пресметна броя на вкараните голове в най-силните шампионати и в евротурнирите спрямо броя на играните мачове. И моят коефициент от 3,8 гола средно на мач се оказа най-високият. Не смятам, че това ме прави по-различен от другите съотборници в “Тераса”. Още повече че в Европа има страхотни играчи в Сърбия, Хърватия, Черна гора, Италия, Унгария, Испания, Русия… Така че това е едно първо място в една класация.
– Не сте били шампион на Испания, нали?
– Не, не съм ставал, но в последните 5-6 години “Тераса” е постоянно на второ или на трето място в първенството. Голямата част от испанските елитни отбори всъщност са в Каталуня. А моят клуб е от едноименния град в региона на Барселона.
– Как се издържа “Тераса”?
– Само от членския внос на членовете си. Тераса е град с 200 000 жители. От тях около 20 000 са постоянни членове на клуба “Тераса”, който развива 18 вида спорт – сред тях плуване, водна топка, баскетбол, тенис, ролкови кънки, националния спорт падел, който се играе с квадратна ракета, по-малка от тази за тенис, хокей на трева… Членовете основно са деца и подрастващи, но има и по-възрастни. Те тренират редовно спорта, който са си избрали. И плащат членски внос от 30 евро на месец. Това прави около 6-7 милиона евро годишно, колкото е бюджетът на “Тераса”. Като се извадят отчисленията за поддръжка на спортните бази, останалите пари отиват за представителните отбори по отделните спортове. И колкото е по-добър този отбор, толкова повече взима. Примерно за водната топка са заделени 18%. И с тези пари оперира водната топка. Голяма е частта за хокея на трева, който е най-силният спорт в Тераса. За баскетбола примерно има 4%. Тук не включвам футбола – ФК “Тераса” е съвсем отделен клуб, играе в трета или четвърта дивизия. А спонсори почти няма. Когато дойдат – добре дошли, но не се разчита основно на тях, защото когато спрат да дават, има резки сривове в бюджета.
– А спортната база?
– Тя е построена от клуба върху общинска земя, преотстъпена безвъзмездно за трети път за 30 години. Така че там, където са басейните примерно, парцелът се ползва за спорт вече 70 години. А спортната база е перфектна. Защото на практика се ползва от цялото население на града. Тераса всъщност е градът в Испания с най-много олимпийци на човек от населението. Примерно в Пекин през 2008-а имаше 23-ма спортисти от “Тераса” – само 18 бяха хокеистите на трева в мъжкия и женския отбор…
– Как държавата стимулира и подкрепя добрите спортисти?
– Стреми се всячески да направи така, че добрият спортист, проектоолимпиецът, да се чувства комфортно и без битови грижи, за да може спокойно да тренира и да става все по-добър. Примерно испанците, които се подготвяха за олимпийските игри, получаваха по 25 000 евро годишна стипендия. Най-младите, за които беше сигурно, че няма да се състезават в Пекин, но се готвеха с националните отбори, взимат по 4-5 хиляди евро годишно и чакат своя час. Говоря за всички останали спортове извън футбола и баскетбола, където играчите са със супердоходи. За бронза от световното първенство “Мелбърн 2007” примерно получихме по 15 хил. евро премия. Спортните федерации постоянно организират треньорски курсове съвместно с тяхната спортна академия, в които елитните играчи могат в съкратени срокове да получат лиценз да водят отбори. И аз вече имам такъв.
– Следите ли българската водна топка?
– Разбира се. Тук ми е коренът, това е спортът, който ми помогна толкова много. В последните няколко години се забелязва сериозно раздвижване. Ето този юношески национален отбор е събрал много нахъсани момчета, които втора поредна година се класираха на европейско първенство. Това е много голям успех за условията, в които се прави спорт в България. А водната топка е страхотен спорт – прави от малките момчета истински и здрави мъже. Спорт, който те учи да не се плашиш от сблъсъците и да влизаш смело в тях. Но не бих посъветвал един младеж, ако иска да печели много пари от спорт, да се захване точно с водна топка – като цяло спортът ни е страхотен, но за добро или лошо е слабо комерсиализиран.