Годината е далечната 1972. Открит е Плувен комплекс „Славейков” в град Бургас. Закрит 25-метров басейн, модерно съоръжение за годините си, оборудвано с фитнес зала, сауна и така ценната и рядка за намиране екстра в последните години за бургаските плувци – топла вода на душовете! Ултра модерна база за годините си, предназначена да изгражда бургаските таланти до европейските и световни върхове. С развитието на българското плуване, през 1985 г. се сдобива и с открит 50-метров басейн с 10 коридора. С помощта на този плувен комплекс се изграждат такива таланти в родното плуване, като Георги Михалев, Георги Палазов, Николай Драганов и много други.
Сега, в средата на 2011 година, Плувен комплекс „Славейков” изглежда като едно гробище за кораби, погребало труда, идеалите и спомените на хората, които са работили по него, на него и тренирали там. Желязна ограда е преградила 24-те му декара. Отвътре някогашното футболно игрище е заприличало на виетнамска джунгла. Не е лесно да се престрашиш и да влезеш в рушащата се сграда. Започнала е да се разпада. Вътре всичко метално, което е можело да се изнесе е изнесено, стените падат, единственото което напомня за водата е миризмата на мухъл. Басейнът, който е точно като този в Пловдив е празен и пуст. Отвън в градинката прилича на автоморга. Паркирани са десетина коли, намерили си място между кърлежите и змиите, които са новите обитатели на комплекса. Те не са единствените – пасажи от риби има в открития басейн с олимпийски размери. Да, рибки плуват в басейнчето с олимпийски размери, нещо необичайно за страна от Европейския съюз. За съжаление тези риби не са златни и не изпълняват желания!
Така лека полека, някогашният триумф на социалистическия труд в Бургас се е превърнал в триумф на така нареченият преход…