По материали от WorldRowingE–Magazine, January2011
Гребането в Нова Зеландия преживява бум. През 1978 г., когато за последен път в тази страна беше проведен световен шампионат по академично гребане, кивитата спечелиха един медал. През 2010 г. медалите вече бяха десет. Като и при всеки успех зад него стоят цяла група от фактори. Един от факторите е вниманието към детайлите и по-специално използването на науката за спорта. Брет Смит е един от главните научни спортни експерти в Нова Зеландия. Той счита, че ключовият фактор за успеха е било включването на треньорите в използването постиженията на науката. Самият Смит е спортен психолог, чете лекции в университета на Уайкато и консултира гребците от националния отбор на Нова Зеландия.
Старши треньорът на отбора Дик Тонгс с охота приема методите, които предлага Смит: “Дик е архитект на всички последни успехи. На мен много ми провървя защото той твърдо ме поддържа и ми позволява непрекъснато да експериментирам.” Психологът счита, че като правило на треньорите не им се отдава да се възползват от възможностите, които предлага спортната наука. Отчасти това се дължи и на грешките, които допускат самите учени. Те остават в рамките на професията и не винаги могат да докажат, че са ценни в практическо отношение. От друга страна, треньорите не искат да чуват за научни термини и теории. Те искат да знаят как да накарат лодката да се движи по-бързо, а не да знаят научния жаргон и научните понятия. Спортната наука като цяло се интересува от различни теоретични механизми. Ако спортистът подобрява своите резултати при тестирането, то ученият допуска, че спортните резултати на цялата лодка също ще се подобрят. Ние в Нова Зеландия се интересуваме много повече от подобряването на спортните резултати, а не например от обема на усвоявания кислород при тестирането. Най-важно в края на краищата е да са подобри скоростта на лодката.”
Брет Смит също така отбелязва, че учените в областта на спорта са склонни да съветват треньорите да намалят тренировъчното натоварване на гребците, когато у последните се появят симптоми за тежък стрес и претренираност. Смит обаче е на друго мнение: “По-високото ниво на стреса може да съответства на по-високо ниво на адаптация и намаляването на тренировъчното натоварване може да лиши спортиста от златния медал. След като в продължение на две години ние всестранно изследвахме маркерите на стреса установихме, че всички гребци, които показваха много високи психофизиологически параметри на стреса завоюваха медали. Елитните спортисти реагират по съвсем друг начин – това не са студенти или новаци. Тук не играе т.нар. Гаусово статистическо разпределение, което се визуализира във вид на камбана. Елитните спортисти са анормални хора. Те рязко се различават от другите. Златните медалисти често са анормални.”
Смит твърди, че нормалната роля на мозъка се състои в това да сдържа тежките, изтощителни тренировки и поради това не бива да се приема на вяра твърдението, че самите спортисти били в състояние да избират най-подходящите за тях тренировъчни методи. Това разбира се не означава, че треньорите не трябва да се вслушват в мнението на гребците. Всъщност добрите треньори правят следното – гледат скоростта на лодката и движенията на спортистите и ги сравняват с това, което им говорят гребците. Според ученият най-добрият начин за възстановяване на гребците е поддържането движението на кръвта и нормалния хомеостазис на продуктите на метаболизма. Смит завърша разсъжденията си със следните думи: “За най-доброто възстановяване на нашите спортисти ние използваме компресия, охлаждане, активно възстановяване и подходящо хранене. Това на практика означава, че на всички големи регати в Нова Зеландия има зони за загряване и разпускане, които включват различни гребни тренажори, велосипеди, компресор, различни видове храни и оборудване за охлаждане.”