На снимката: Димитър Бобев със състезателката си Саня Йованович – световна рекордьорка на 50 м гръб
Трансферирано от в. „Дневен Труд” след разрешение
– Г-н Бобев, как се успява в голямото плуване?
– С много работа, с непоклатими принципи и със себеотдаване. Независимо пред какви изпитания си поставен и какви въпроси имаш за решаване, трябва да се ръководиш от дългосрочната стратегия, която имаш. И да действаш съобразно нея. Само тогава се получава…
– С какво се гордеете най-много в спорта?
– Че успях да повдигна хърватското плуване на ново, много по-високо равнище за времето, през което съм главен треньор. Или с други думи – оставил съм нещо значимо след себе си. А плуването вече не е периферен, а основен спорт в Хърватия. За олимпиадата през 1992 г. в Барселона страната нямаше нито един състезател в басейна. Днес нещата са много по-различни… В рамките на 2 години доказах, че и в техните условия може да се направят добри състезатели. От 1990-а до 1992-ра моят клуб “Приморие” (Риека) стана номер едно. Направихме около 20 държавни рекорда по това време. Промени се лека-полека манталитетът на състезателите. И през 1992-ра ме поканиха да направя 4-годишна програма за националния отбор. Така се започна…
– През тези 21 години не ви ли се е искало да работите и в България?
– Желаех, разбира се. И то много. Имал съм разговори и предложения на няколко пъти. Но проблемът беше, че това ставаше все по средата на някой олимпийски цикъл. А аз, естествено, нямаше как да изоставя работата си с националите на Хърватия. Аз мога да работя само на принципа – предлагам програма, тя се приема и за определения срок (поне 2 години) имам пълна свобода на действие. Ако целите не се постигнат, си тръгвам.
– Какъв е основният проблем на българското плуване в момента?
– Винаги сме имали талантливи състезатели – и преди, и сега. Това, което на първо място трябва да се подобри, е организацията. Най-големият ни проблем е, че доста сме занижили критериите си. Какво значи добро плуване? Дали искаме да го направим и да върнем българското плуване там, където е било преди 25 години? Имаме възможности това да се случи. Но първо трябва да го поискаме. Сега се задоволяваме с нещо малко – с републиканските титли и толкова. Същото нещо го имаше и в Хърватия. Когато си поставиш по-висока цел и приета програма, се опитваш да ги изпълняваш. А ние не си поставяме високи цели в момента. Не говоря за отделни състезатели, а за цялото ни плуване.
– Като говорите за организация, имате предвид клубове, федерация или национален отбор? Или плуването като цяло?
– Всички. Федерацията има достатъчно лостове, за да влияе върху цялостната работа на клубовете – чрез система, чрез обща методика, дори чрез разпределение на парите от тотото. Може би ни трябват 3-4 центъра, в които да тренират най-добрите плувци в съответните региони. Така ще се вдигне нивото на работа в клубовете и подготовката на треньорите. Цялостното равнище ще дръпне нагоре и оттам ще се търсят високи постижения. Защото сега резултатите в държавните първенства са на нивото отпреди три десетилетия, че и повече…
– А не е ли проблемът основно финансов?
– Не бих казал, че парите за плуване в Хърватия са повече от тези в България. Даже са по-малко – бюджетът на хърватската федерация е шейсет процента от този на българската централа. Въпросът е в по-правилното разпределение и в по-мащабното мислене, а не в работата на парче.
– А сравнението на базата и басейните?
– В последното десетилетие в Хърватия се построиха десетина басейна, основно от общините, но някъде и с публично-частно партньорство. Което също е едно от нещата, с които се гордея. Просто силните резултати на плувците ги накараха да строят нови басейни. Защото водната топка и преди, и сега е религия в Хърватия. А през 1992 година в страната имаше 3 басейна…
– Забраниха високотехнологичните костюми…
– Това трябваше да стане още след олимпиадата в Пекин. Сега е ясно – за дълго ще забравим за световни рекорди. Но спортът ни ще си върне автентичното лице. Високотехнологичните костюми изкуствено изравниха силите и подцениха усилията и методиката на най-добрите.
Тук можете да видите изключително интересен 15-минутен филм за Димитър Бобев със заглавие "Благодарим ти, треньоре!"