Поредицата на Viasport.bg за таксите, които клубовете в българските спортове събират, за да оцеляват, продължава с леката атлетика. Стартът дадоха плуването и водната топка.
От следващите редове ще научите каква е цената, за да тренира детето ви този спорт и до колко държавните институции помагат за развитието на бъдещите ни медалисти в столицата и останалите по-големи и по-малки градове у нас.
Всеки труд е заплатен. Така е и в спорта. Треньорите бяха принудени сами да намерят начин да се прехранват с това, което най-много умеят и ценят, след като държавата им отне тази възможност.
Все повече клубове по лека атлетика събират такси за обучение и провеждане на тренировъчен процес. Системата в индивидуалните спортове не задължава даден клуб да има по един треньор за всички възрастови групи, а в атлетиката често се получава и индивидуална работа по система „клуб-треньор”. Редки са случаите, в които специалист взима заплата от дадена община или организация. Затова месечният членски внос доста често се събира в по-различни от фиктивните суми.
Атлетите във възрастовите групи, които участват в национални шампионати, няма практика да плащат такси. Това важи и за учениците в спортните училища.
Но пък децата, които са на възраст под 13 г. често не са освободени от парични вноски. В София родителите плащат между 30 и 150 лв. за месечен абонамент към клуб. Заплащането включва между 2 и 5 тренировки на седмица.
На Националния стадион „Васил Левски“ клубовете не плащат наем за базата, тъй като той се поема от федерацията.
Подготовката се води предимно на Националния стадион „Васил Левски” и на базата на Националната спортна академия в Студентски град. На най-големия стадион у нас клубовете могат да подготвят младите спортисти без да плащат наем за съоръжението, защото той се покрива от федерацията. В НСА пък без пари тренират атлетите на КЛАСА (клубът на академията), както и националните състезатели.
В провинцията таксите не са много по-различни, но когато говорим за по-големите градове. В по-малките населени места, където и финансовите възможности на гражданите са по-малки, таксата слиза и до 10 лв. на месец и дори по 2 лв. на тренировка.
Месечните вноски се разпределят не само за финансиране на треньорите, но често и за наемите, които клубовете плащат за използване на базата. Освен това те сами купуват и поддържат спортните си уреди и пособия, необходими за различните дисциплини.
Има общини, които добре обгрижват спортните си клубове. Такива са Луковит, Дряново, Пловдив, Варна, Бургас и др. Финансовата субсидия от местния парламент може да покрие всички нужди на спортните деятели. В някои населени места има и назначени треньори към общините, като например в Самоков и Костенец. Там треньорите по лека атлетика дори са назначени към общината и състезателите ползват безплатно общинските стадиони, а в Костенец – и прилежащата силова зала.
Картотекираните състезатели в повечето случаи не заплащат такси. Такива се взима за начално обучение.
Други кметове обаче нехаят за спорта и не отделят никакви финанси за организациите, развиващи масов и/или професионален спорт.
Не малък брой атлетически клубове разчитат на програмите на Министерството на младежта и спорта, които дават възможност за финансиране на работата на спортния специалист. Така децата посещават и безплатни занимания за няколко месеца в годината.
Състезанията в леката атлетика нямат такса за участие, когато организатор е Българска федерация по лека атлетика (БФЛА). Когато клубовете са организатори обаче имат право и да налагат платени стартове. Така се покриват разходите за съдии, наем на базата и награди. Една от най-популярните верига турнири за деца не губи позиции, въпреки 10-те лева за заявка на участник, и около 400 малчугани се събират всеки път в надпреварата.
Някои от специалистите, най-вече от тези, работили и във времето преди 90-те години, са против таксите за спорт. Но от друга страна, времената са различни и всяка услуга налага заплащане. Това обаче от една страна гарантира качество, тъй като този, който дава пари, има право да изисква.
Месечните такси в големите градове у нас достигат до 150 лв., докато в по-малките има дори и по 2 лв. на занимание.
Структурата на спорта ни отдавна не е тази, която е обхващала дейността на всички спортни треньори в различни школи, УСШ-та, Обединени спортни клубове, общински и национални звена.
Спортната такса със сигурност има различни проявления на различните места. Така понякога тези месечни вноски могат да превърнат специалиста по лека атлетика в бизнесмен, който отброява състезателите си като стойността на дадена банкнота. От друга страна обаче това е мощен стимул за работещите треньори за набиране на по-големи групи, които да приобщат повече подрастващи към спорта.
Защото това, което наблюдаваме сред децата в днешно време е все по-застоялия им начин на живот пред телевизора, компютъра, таблета, телефона и всякакви други електроники.
Така се стига и до извода, че истината е някъде по средата, може би в баланса, гарантиращ прилични условия на работа и заплащане на треньорите, за да имат стимул да събират повече деца и да възпитават в младото поколение двигателни навици, които да им осигурят по-здравословен начин на живот.
За таксата в плуването, ЧЕТЕТЕ ТУК
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.