ВИЗИТКА
Име: Станислав Иванов Пляков
Дата на раждане и месторождение: 01.02.1961 г. в гр. Варна
Професия: Преподавател по физическо възпитание и спорт в Колеж по туризъм Варна
Спортни успехи: Майстор на спорта по Плуване и Морски спортен многобой
Хоби:Риболов
Интервю на Иван Цанов със Станислав Пляков
– Стъни, няма как да се обръщам към теб с „Г-н Пляков“. Та с теб се познаваме от 36 години. Така че ще си говорим на ти. Първо честито за спечелването на конкурса за плувен разказ на ПБПС! Да ти кажа честно не очаквах такъв широк отзвук. Пишат ми наши от цял свят. Някои харесват разказа ти, други не чак толкова, но всички ни хвалят за идеята. Даже един мой стар другар ми пише по ФБ: „Лукас, отново изтрепахте рибата. А и Стъни е добър разказвач!“ Всъщност ти защо написа разказа „Американската система“ и кога ти хрумна идеята за него?
– Идеята ми хрумна преди месец, когато те помолих за помощ относно преплуването от Вълнолома до Първа буна в акваторията на Варненския залив и обещах да ти изпратя разказ за конкурса. Реших да разкажа случката от Сандански за да разберат младите, че е съществувло училище „Олимпийски надежди” (Интерната) и че на младини и ние сме правили щуротии, но винаги сме се отнасяли сериозно към тренировъчния процес и спортен режим. Кръстих разказа „Американската система” за по-интересно, но има зрънце истина, защото Мустакът се държеше по-демократично и приятелски с нас.
– Защо според теб българските плувци в своето мнозинство, не че няма изключения, не могат да пишат – нито информационни, нито художествени текстове? Не искат, не могат, смятат го за глупост, не ги интересува? Ние сме десетки хиляди, даже стотици хиляди, а борци, боксьори, гимнастици, лекоатлети, стрелци ни слагат в малкото си джобче по показател писане. Боксьорът Палми Ранчев, който ми е приятел, има вече издадени няколко известни романа и много стихосбирки и сборници с разкази, а ние не можем да се похвалим даже с книжле с разказчета.
– Палми го познавам още откакто беше треньор в ЦСУ (Интерната). Той е изключение. На въпросът ти, бих отговорил така. Плувците могат да пишат, но като знаят, колко време ще им отнеме, просто не сядат на компа. Другите по не му мислят, а сядат и пишат. Именно, събереш ли кураж да седнеш да пишеш, все нещо излиза. Ето например, аз има какво да разкажа, но пиша само по принуда.
– Българските водняци те познават много бегло, за най-младите си даже чичо. Би ли се представил за нашата огромна аудитория.
– Плувах 1500 метра и най-доброто ми постижение беше 17:05 минути Между 1978 г. и 1981 г. винаги имаше трима стаери по-добри от мен и аз рядко се качвах на почетната стълбичка, затова не съм оставил следа в съзнанието на плувната гилдия. После се захванах с Морски спортен многобой с отбора на Варна и съм многократен републикански шампион до 1987 г. Даже съм носител на рекорд за най-много събрани точки от трите индивидуални дисциплини /плуване, бягане и стрелба/ – 3155 точки. През 1991 г. този спорт спря да съществува и от тогава до 2009 година почти не съм стъпвал на басейна.
– Знам че в известна степен си уникален. Животът ти е пълен с авантюри и превратности. Не ти е било лесно. Как се отнасяш към съдбата? С какво се пребори, с какво не успя?
– Всеки човек е уникален. Относно авантюрите – такъв съм по природа. През 2006 г. сам се изкачих на връх Мон Блан заради авантюрата. На връщане от върха се разрази гръмотевична буря и гръм уби испанец на 15 метра от мен. През 2009 г. претърпях зверска катастрофа с челен удар и бях потрошен тотално. Благодарение на Спорта преодолях всички несгоди и се възстанових почти напълно. Към съдбата се отнасям смело и с готовност очаквам новите й изпитания. В какво не успях – да съм добър съпруг и баща!
– Следиш ли днешното българско спортно плуване и какво е мнението ти за него?
– Следих българското плуване по времето на Петър Стойчев. После май, нямаше какво повече да следя. Плувец се става с много мъки и пот, а формата се губи много бързо. Може би затова няма големи успехи в родното плуване.
– Ти беше известен и добър „бадемайстер“. Какво е за теб водното спасителство? Занаят, призвание, спорт, начин за припечелване на пари за насъщния, или нещо съвсем друго?
– Аз все още съм „бадемайстер” и всяко лято работя по три месеца. По тази причина поддържам форма. За „Водното спасяване” мога да кажа, че само ми е дало.
– Днес си преподавател във Варненския колеж по туризъм. Стана и „доктор“. Вероятно ще бъдеш и „доцент“ след време, дай Боже! Как ти се струват днешните български студенти? Различават ли се от „твоето“ време?
– Въпросът е деликатен. И времето, и студентите са различни. Но и преди и сега, общо взето, студентите се делят на три категории: Около 33% са много свястни и мотивирани студенти. Следват други 33% които зависи, как ги подхванеш, но са по-склонни да не си дават зор / минават с преписване и подсказване и пр./ За последните 33% не ми се говори. Те даже не знаят, как са попаднали в учебното заведение.
– Какво е за теб медията на плувците – Първи български плувен сайт? Как да я направим още по-добра и по-атрактивна?
– Медията на плувците е много читаво издание и го приветствам, но истината е, че ти г-н Цанов й придаваш плът и кръв.
– Моля те, без лични оценки. Става ми неудобно. Има вече и много по-добри от мен. Оттеглих се. Те поеха.
– Няма проблем.
– Ти се варненец, а Варна вероятно е бъдещият номер едно в родното плуване. Там обаче са разделени, изпокарани и всеки работи сам за себе си. На какво се дължи силата на варненското спортно плуване? Защо са толкова жилави корените му?
– Не съм запознат с новите басейнски интриги, но във Варна винаги ги е имало. Според мен корените на спорното плуване се крият в традициите на Варна като морски град, където да не можеш да плуваш е срамно. Отделно плувният комлекс е като естествено продължение на Морската градина, където хиляди варненци обичат да се разхождат и много родители спонтанно решават да запишат децата си на плуване.
– Извън спорта какво ти лежи на сърце? Животни, мотори, марки, катерене, филми, или нещо тотално различно?
– Минах като малък през филателията. После 14 години имах куче – мителшнауцер. Казваше се Астор. Почина преди няколко години. Сега съм запален риболовец.
– Няма как да нямаш любим плувец? Кой е той и защо?
– Любим плувец не, но съм се възхищавал най-много на Владимир Салников, Таня Богомилова, Петър Стойчев. Те са пример за спортно дълголетие.
– Кой е любимият ти писател и какво те привлича в него?
– С времето много романи и писатели ставаха модерни или известни и е много трудно да определиш един от тях, но веднага се сещам за Джуозеф Хелър и неговият „Параграф 22”. Харесва ми скритата ирония и начина по който е описал многото персонажи в книгата си.
– Смяташ ли че ако някой ден някой наш напише плувен роман, хората ще го купуват?
– Този наш трябва да е гений за да покаже плуването и плувният спорт по такъв начин, че хората да го купуват от интерес. Не смятам, че ще има голям успех.
– Как се отнасят в странство с българските водняци?
– Нямам наблюдение и информация по този въпрос.
– Накрая те моля за традиционното обръщение към читателите на Първи български плувен сайт.
– Нека читателите на Първи български плувен сайт да подкрепят по всякакъв начин това прекрасно начинание, да се срещаме на страниците му по всякакви положителни поводи и да не престават дори и за миг да спортуват.