Панчо Гюрков пред BGswim.com (II част): Масовият спорт е остаряла концепция

Във втората част от обширното си интервю пред BGswim.infо Панчо Гюрков продължава да разяснява каква е визията му за българското плуване, на което бе начело в продължение на шест олимпийски цикъла. Как би трябвало да изглежда то и какви характеристики е нужно да притежава човекът, който ще се нагърби да ни доближи до елита на Европа. 

– Г-н Гюрков, кой ще даде началния тласък на промяната в българското плуване?

– Трябва да се намери човекът. И той трябва да е мениджър, не треньор, ангажиран с работата със състезатели. Той трябва да направи организацията, да се обгради със силни и подходящи хора и съмишленици.

Да мисли в перспектива. Да не спира да говори с треньорите. Да споделя своите виждания. Да търси техните. И всичко това да бъде обвързано в една система, която да функционира по центрове. Та това ги накарах да направят във Франция. Крайно време е да проработи и тук.

Нямам амбицията да познавам как работят сегашните треньори. Познавах ги като състезатели, не като специалисти. Треньори за промяната може и да не са най-успелите, най-именитите, най-известните. Но те трябва да  имат желание да се раздават. Да работят в екип. Да знаят мястото си. Да се раздават. Без да се ругаят. 

Навремето и аз се обградих с такива треньори. Повечето от тях бяха млади и недоказани, но ги бях преценил, че са подходящи за стратегията, която бях начертал. За големите цели, които гонихме.

И ги постигнахме. Колкото и трудно постижимо да бе това в родни условия. 

Този човек трябва да се ползва с общото доверие на плувната общност – по отношение и на мениджърските му виждания и възможности. Но не и по отношение на парите.

Подобно на гласуването на мен доверие навремето да получи подкрепата и съдействието на ръководителите на отделните клубове. БФПС да помогне с организацията според възможностите си.

– Как по-точно?

– Да организира кратки лагери зад граница. На тях освен тренировъчен ефект да се търси обмяната с чуждия опит. Да има стремеж към формирането нашите треньори като равностойни специалисти.

Та така действат и румънци и поляци. Унгарците също, макар че те са друга вселена, имат доказана собствена школа. Е, невероятната Катинка Хошу, реално живее и тренира в САЩ, но още колко големи шампиони имат. 

 

– У нас и по света много се коментира решението на МОК чрез ФИНА в редуцираната бройка от 900 плувци на олимпиада да има откровено слаби плувци за сметка на такива с норматив „Б”. Какъв е вашият коментар?  

– Щом има нормативи, да се спазва този принцип. Да се сложи край на това общинарство на ФИНА и МОК, където властват едни синодални старци, които задават двоен стандарт за високи резултати, но в същото време държат на масовия спорт и популяризирането на плуването в райони, където не се практикува.

Стига с този кубертенов принцип. Та той не е валиден още от времето, когато подхванах първия от шестте си олимпийски цикъла за игрите в Мексико през 1968 г. Щом има нормативи и те са изпълнени, състезателите трябва да бъдат допуснати.  

Щом от ФИНА и МОК искат да популяризират плуването в екваториални и африкански държави, да организират едно първенство на развиващите се страни и да ги подготвят до нивото за норматив „Б”.

Заради тази странна политика момчета с покрити загубиха реален шанс за участие в Рио. 

– Как трябва да става финансирането в българското плуване? Да се отпуска на малки групи големи суми? Или малко пари на големи групи състезатели?

– По отношение на финансирането на националните отбори в никакъв случай да не се отпускат малки суми на големи група от състезатели в националния отбор. Масовият спорт е остаряла концепция. Високо спортно майсторство не се гони с даване на всичко и с получаване на нищо.

Отпуснатите средства обаче трябва да се усвояват правилно. Да бъдат контролирани и да отиват по предназначение, според начертания план. Не да се появи някой с обещания. После да изхарчи парите за кебапчета. 

 

Трябва да се гони стратегията на малките възможности. Това, което е предвидено от държавата да се даде на една компактна група от таланти. Те трябва бъдат отглеждани внимателно и целенасочено. Да постигнат успехи на балканиада.

 

Така започнахме и ние и малко-по-малко тръгнахме нагоре. Излязоха и треньорите. Дойде самочувствието.

– В олимпийска година през месец септември винаги си спомняме с носталгия за най-големия връх в плуването ни – олимпийската титла на Таня Богомилова в Сеул през 1988 г. и двата медала на Антоанета Френкева. Имахме още финали. Можеше ли да постигнем повече от това?

– В Суел имахме шанс за влизане в още няколко финала. Можеше да го направи в спринтовия кроул Цветан Голомеев, ако не се беше разболял. Георги Михалев остана на 3 стотни от финала на 200 м гръб.

Три-четири месеца преди игрите бяхме убедени, че ще вземем два-три медала. Бяхме толкова сигурни, че на едно от партийните събрания го обещах. Бях за първи път толкова сигурен, след толкова години начело на националния отбор.

Основания обаче ми даваха медалите и успехите през последните години, чийто връх беше европейското първенство в София’85, когато оспорихме водачеството на непобедимата и непробиваема ГДР. Тогава беше направен пробивът от хората, дали животеца и свободното си време на плуването, дето се вика. 

Обаче по 280 дни в годината тренирахме в лагерна обстановка. Беше положен колосален труд, но имаше и добра организация. Дойде олимпиадата и толкова бяхме свикнали един друг, че като в едно семейство, в което възникват дрязги, щяхме да се избием.

Мотивирах се и от приказки на хора като един председател на профсъюзите, че плуването бил ялов спорт. Какъв ялов спорт, това да не е говедовъдство и селско стопанство. Силно се засегнах. Та ставаше въпрос за единия от стълбовете в олимпийската програма. За спорта с най-голямо социално и оздравително значение. 

– Преди да дойде големият връх в Сеул обаче имахме този на европейското първенство в София’85. Бяхме ли готови за сензация година преди това на бойкотираната от социалистическия лагер олимпиада в Лос Анджелис?

– Реално имахме възможност да вземем медал. Показваха го резултатите. Таня Богомилова вървеше нагоре, Соня Дангалакова беше в силните си години.

 

– Мислил ли сте да опишете в книга богатия си професионален и житейски опит?

– Да, при това тя е почти готова. Има си и име, ще се казва „Овладей водата”. Книгата ще е с обем 350 страници. Ще бъде нещо като мемоарна, но и с житейски уроци. Планирал съм да я завърша в края на годината или в началото на следващата. Основното е, че искам да отдам заслуженото, на хората, които се раздадоха за плуването. Да остава във времето. Защото те бяха самоуки, какъвто бях в началото и аз, когато поех националния отбор.

Да се знае кои са били, какво са оставили.  

 

 

I част от интервюто с Панчо Гюрков

Вашият коментар