На 23 септември 1988 г. българското плуване достига най-големия си връх. В Сеул Олимп бе покорен от Таня Богомилова. Направи го с олимпийски рекорд от 1:07,95 мин., неподобрен близо 20 г. На почетната стълбичка на призьорките на 100 м бруст имаше още една българка – Антоанета Френкева. Реализирани бяха многогодишните усилия на няколко поколения състезатели и треньори. BGswim.info връща лентата на историята със спомените на Таня Богомилова.
На 23 септември 1988 г. плувният Олимп е български. В Сеул на 100 м бруст шампионка е Таня Богомилова. Втора е Антоанета Френкева, която печели бронз на 200 м бруст. Снимки: алхив BGswim.info и БФПС
Няколко месеца преди настъпването на олимпийската 1988 г. Таня даде живот на първородната си рожба – Ани, но с цената на херния. Трябваше спешно да се подложи на операция по време на лагер в Харков (СССР). Интервенцията е с местна упойка. Хирургът я пита с ирония дали иска да стане олимпийска шампионка. Лично той се съмнявал дали въобще ще успея да се състезава в Сеул, но ако го направела и станела първа, щял да й сложи паметна плоча пред клиниката.
Докторът удържал на думата си.
Едва възстановила се от операцията колената изваждат Богомилова от басейна за още 40 дни. През февруари и март отново е на „сухо” за три седмици. Този път причината е обрив следствие на нервно напрежение. Пропуска важни турнири за сверка с конкурентките.
Напрежението за нея и Георги Дангалаков – неин съпруг и личен треньор, а сега национален селекционер и главен мениджър, е чудовищно. Тренират в София. И не защото искат да скрият подготовката си, а защото първородното дете – Ани, е на годинка.
„Ани беше проклето бебе. Не спеше и ние спяхме, редувахме се. И понеже аз тренирах, Гого повече се грижеше за бебока, гледаше да ме щади. Ставах когато съвсем плачеше. Еестествено майка ми помагаше, но все пак детето търси майка си и баща си.
Бях проклината отвсякъде, само и само да не участвам на олимпиадата. Да не се представя, няма да споменавам имена. Припадала съм по време на тренировка. Гого ме е вадил от водата. Казвал ми е, че дадено упражнение не се получава, но продължавах да блъскам. Просто съм кучи инат. Моята цел е върхът и винаги го гоня до края”, разкрива формулата на успеха в очерк за Biograph пред автора на статията „Златната рибка”.

При пристигането в олимпийското село през септември 1988 година чуждите журналисти я посрещат с въпроса знае ли дали на игрите ще плува и нейната адашка Богомилова. За една година извън обсега на медийното внимание заради раждането на Ани, интересът си е останал същия. Само че журналистите не са наясно, че европейската шампионка вече се състезава като Дангалакова.
Надъхана до краен предел тя повежда още от старта на коронната си дисциплина 200 м бруст, за съжаление остава четвърта.
„Бях страшно ядосана, че не можах да оправдая доверието към себе си. Беше важно да взема този медал, който се очакваше от нас. Той се получи с Тони (Антоанета Френкева – бронз), но аз като човек не бях изпълнила това, което си бях обещала. Тогава казах на журналистите: „Моля, оставете ме два дена на спокойствие до 100 м бруст, аз ще ви покажа, че ще стана олимпийски шампион”, и сега беснее генералният секретар на БФПС.
Гарантира го. Малко спортисти го правят.
„Преди съдийския сигнал за старта на 100 м бруст видях за първи път в такъв стрес Зилке Хьорнер. Трепереше. Рекох си „Сега те изядох!”. Направихме по-друга тактика. Допуснах германката си и отцепих групата на последните 25 метра. Като финиширах се убедих, че на електронното табло името ми е най-отгоре. Изпитах неописуемо щастие. Най-накрая бях олимпийска шампионка. Но секунда по-късно се ядосах зверски, бях изпуснала за малко световния рекорд. Имах само олимпийски – 1:07,95 мин. Исках да го увековеча с всичките му максимални екстри. Такъв максималист бях.”

Тони и Таня показват с гордост медалите си на Панчо Гюрков
Гласът на покойния телевизионен коментатор Никола Ексеров и досега кънти в ушите на хиляди българи. „Таня Богомилова! Зилке Хьорнер И все пак Таня! България има своя първи олимпийски шампион по плуване!”, екзалтиран е Ексеров, един от великаните във водната топка.
На 23 септември 1988 г. на почетната стълбичка на призьорките на 100 м бруст има още една българка – Антоанета Френкева.
Реализирани са многогодишните усилия на няколко поколения състезатели и треньори.
Увенчана е системата и методиката на селекционера Панчо Гюрков, който участва в подготовката на българските отбори по плуване за шест олимпиади (1968-1988 г.).
Олимпийското село е кошер от емоции. Българският щаб е в еуфория. Останалите в потрес от допинг скандала на века – същия ден най-бързият мъж на планетата – Бен Джонсън е уличен със забранени вещества.
„Чакаха ни, радваха ни се и в един момент ни изстреляха новината за Бен Джонсън. Не знаехме как да реагираме, за нас беше непонятно”, спомня си Богомилова.
За олимпийската титла тя получава държавна премия от 2000 долара и „Волга”. Продава я.
„Виждаше ми се огромна като танк, карах я трудно… Затова я продадохме. По онова време с Гого имахме „Шкода”, с която изкарахме дълго време. Но не съжалявам за нищо. Такива бяха времената, така живеехме всички, нямаше как да е друго. Доволна съм от това, което съм постигнала в спорта”, завършва генералният секретар на БФПС.
Рядко видео с олимпийския триумф на Таня Богомилова. Да се гледа на 4-ата минута