След като бетонира славата си на олимпийските игри в Рио, плувното торпедо Майкъл Фелпс се погрижи и за семейството си. Продаде къщата в щата Мериленд за 960 хиляди долара и взе имение в Аризона за $2,5 млн. Идеален дом за 28-те му олимпийски медала (23 от тях златни). Също и за снимките с някои от най-известните хора на планетата. И разбира се, за малкия Бумър.
С репутацията на най-титулувания олимпиец Фелпс няма как да не е и най-богатият плувец на планетата. В банката има близо $60 милиона. Почти всичките му подгласници в първата десетка са величия от миналото. Марк Шпиц е втори с $20 млн., а Мат Бионди четвърти с $8 млн.
На фона на другите актуални спортни мегазвезди като Кристиано Роналдо, боксьорът Флойд Мейуедър и голфъра Тайгър Уудс, Куршума от Балтимор може да мине за бедняк. С изключение на една определена група от величия, „сините” спортове по смисъла на заплащането минават за аматьорски. Дори това е заложено в едната от буквите в абревиатурата на Международната федерация (ФИНА).
Това е и причината почти всички плувни асове на САЩ – водещата нация в спорта, да тренират до 22-23 г.– възрастта, когато се дипломират в университетите, обезпечаващи подготовката им на най-високо ниво. После търсят професионална реализация. Дотогава трябва да са направили име, визитка с медали от високи карати, които да подсигурят спонсорите. Затова и в клуба на плувците, участвали на повече от три олимпиади, има твърде малко членове. Същото важи и за европейците, австралийците, освен ако не са на държавна издръжка или са си подковали бюджета за олимпийска подготовка.
Спонсорите не подсигуряват толкова личните приходи, колкото обезпечаването на екипировката и част от подготовката. Най-добре го знае саморазвенчалият се лъжец Райън Лохте, чийто благодетели се оттеглиха заради идиотското му поведение в Рио. Състоянието на третия най-богат плувец е $13 млн.
В Рио, въпреки петте си титли и общо 5 медала, Фелпс не заработи най-голямата премия в басейна. С едно плуване детрониралият го на 100 м бътерфлай сингапурец Джоузеф Скулинг, за когото Фелпс е кумир (а снимката му с него като дете обиколи световните медии) заработи $800 хиляди.
Впечатляваща е и премията на Казахстан от $250 хиляди за титла, която сензационно на 200 м бруст взе Димитри Баладин.
Всъщност премите за медали от форума под петте преплетени кръга и големите първенства, както и бонусите за световни рекорди са основният източник на приходи за плувците.
Миналата година на първенство на планетата в Казан (Русия) ФИНА раздаде само на плувците $2,5 милиона от общия бюджет за всички спортове в семейството ($5 млн.). За рекорд тарифата беше $30 хил.
Другият сериозен източник за асовете в басейна са премиите от стартовете за Световната купа и джакпотът за победителя в генералното класиране. През последните години голямата звезда на веригата е Катинка Хошу, която напълни оправдава прякора си „Желязната лейди”. В Москва унгарката се заяви за 17 дисциплини! Премията за злато на дисциплина за СК е $1500, а за рекорд $10 хил.
На Световната купа българи няма. Не се изискват нормативи, има и удобни места за участие. Няма обаче предвиден бюджет в БФПС или партньори, които да помогнат. Да се оправят състезателите и клубовете им. Така стоят нещата в българско плуване. Нещо повече. Голяма част от водещите ни фигури работят, за да плуват.

Нина Рангелова е от малкото български спортисти, които са рекламни лица на известни компании
За последните два олимпийски цикъла държавният рекордьор и шампион в гърба Мартин Желев си докарваше приходите като служител във водеща банка. Преди и след работа трупаше лактат в басейна. Покрилият норматив „Б” за Рио първенец в бруста Лъчезар Шумков си взе отпуска от ангажиментите като програмист.
Друг участник от последното европейско първенство в Лондон – Любомир Агов работи в Германия.
Дори Нина Рангелова, който има четири финала на европейски първенства и 70 национални рекорда само при жените, след като се дипломира в САЩ, трябваше да започне работа като стажантка. Гледаше и деца. Въпреки че беше на олимпийска подготовка, високите цели и стандартът отвъд Океана, не й даваха друга алтернатива. Тя обаче е от малкото български спортисти, които си намериха спонсори. Стана дистрибутор и на родния производител на плувна екипировка Delfina. Гледа на новото си амплоа като възможност да помага на наследниците си.