Плувната система през 2013 г. , илюстрирана от Райчин Антонов

Райчин Антонов е бивш национал и участник на Олимпийските игри в Атина през 2004 г. Завършил е висшето си образование в САЩ, член е на Управителния съвет на Българска федерация плувни спортове (БФПС). В това му качество бившият спринтьор в кроула беше помолен от Първи български плувен сайт да направи обзор и анализ в административен план на изминалата 2013 г. Снимка: Таня Димитрова

Проучване от 2013 г. определи плуването като най-масово практикувания спорт у нас. Не само заради резултатите от проучването, БФПС има социалната отговорност и ангажимент в средата, в която заедно с федерацията съществуват всички състезатели, треньори, ръководители и министерства, освен развитието на спортовете плуване, скокове във вода и синхронно плуване,  да помага в личностното и професионално развитие на гражданите на Република България.

Плувните спортове, важни за здравето на децата, учат на дисциплина, отговорност и работна етика. Много от малките граждани на държавата ни би трябвало да знаят, че успехите в басейна и живота в последствие се постигат с труд, упоритост, себеотдаденост и лишения. Всички ние участваме по един или друг начин в изграждането на тези личности, в един труден период на не толкова финансова, но най-вече на духовна обществена криза.
 

Водейки се от тези особености на средата ни, според мен, всички решения, които се взеха от Управителния съвет на БФПС през 2013 г., целят не само по-доброто представяне на плувците ни в надпреварите през календарната година, но най-вече полагането на основа за изграждането на по-голям брой качествени състезатели в така наречените „малки възрасти” – деца, юноши и девойки младша и старша възраст. Ето защо, всяка една година трябва да се отчита като част от дългосрочна програма за развитие и да се разглежда и в макро аспект.
 
                                     Направените промени


През 2013-та бяха направени промени от административен характер в системи и наредби за провеждането на държавните първенства, различните правилници, а през декември и категоризация на спортните плувни клубове.

Основна цел, както на треньорското ръководство на националните отбори, така и на УС на БФПС, е създаването на предпоставки за последователна и правилна работа със състезателите от малките възрасти, също така и създаването на приемственост между възрастите. Вярвам, че БФПС е започнала да създава тези предпоставки.

От спортно естество част от нововъведенията, приети след обсъждания в Треньорските комитети, са създаването на ясни и точни критерии за участие в националните отбори, насоки за развитие в отделните възрасти, провеждането на повече лагери за по-широк диапазон плувци, на които да бъде даден шанс за показване и доказване на качества и място в националните отбори.


 

Райчин Антонов награждава по време на държавния шампионат. Снимка: Делян Господинов

Убеден съм, че през годината сме взимали последователни и целенасочени решения, пренебрегвайки някои лични интереси. Не сме правили компромиси спрямо приетите от самите нас правила и изисквания, за да не нарушаваме принципите на равнопоставеност. Надяваме се, че последователните решения, които вземаме, ще убедят плувната общественост, както в добрите ни намерения, така и в полезността на тези решения.
 
                     Треньорските и Съдийските комитети
От много важно значение за дейността на БФПС е работата на Треньорските и Съдийските комитети във всеки един от трите спорта. Свидетел съм, че членовете на УС винаги се съобразяваме с изложените позиции на комитетите, не взимаме решения без обсъждане, а след дискусии и по демократичен начин. Вярваме и разчитаме, че добрите практики, от чуждестранни треньори и мениджъри могат да станат достояние и у нас.
С колегите от УС разчитаме на съвместната и последователна работа между клубовете и Треньорския комитет към федерацията, за да могат тестовете и насоките за подготовка, обсъждани по време на лагер-сборовете на националните отбори, да бъдат полезни. Разчитаме и на последователна, усърдна и правилна работа в клубовете.

Естествено, резултатите от функционалните и други тестове, проведени през 2013-а трябва да дават насока и отчет за свършената работа в клубовете, но разбира се, треньорите не са задължени да се съобразяват с тях. Ние се надяваме, все повече от тях ще се убедят в полезните резултати, които тези добри практики водят след себе си.

Целта е да се ползват изводите от такива изследвания и да се спазват насоките, които се дават в следствие на тези тестове, както за функционалното така и за техническото развитие на плувците. Сигурен съм, че никой от управата на федерацията, както и главният мениджър на националните отбори, не е самоцелно на поста си. Вярвам, че всеки от УС се позовава на опита, наблюденията, знанията си, за да работи в полза на родното плуване.

                
                     Манталитетът на състезателите
Важно е да се отбележи, че за разлика от най-силните времена на българското плуване от преди повече от две десетилетия, сега нямаме възможност за прилагане на същия модел на подготовка. Макар акцентът да е върху базата, според мен отношението към тренировъчния процес в „сините” спортове, манталитетът на състезателите е различен и това трябва да бъде взето под внимание от ръководствата на клубовете, федерацията, Спортното министерство.

Басейните и базата за подготовка са до голяма степен същите, както и броят на децата и треньорите, занимаващи се с плувни спортове. Основната разлика е в отношението на състезателите и родителите им към тренировъчния процес. В днешно време изкушенията за младото поколение са изключително много и те могат лесно да отклонят състезателя от пътя към басейна към други места.

Михаел Йорданов беше един от рекордьорите през миналата година. Снимка: Делян Господинов

Олимпийският шампион Марк Шпиц е казал: „Всички обичаме да побеждаваме, но колко са тези които обичат да тренират?”.  Същият въпрос трябва да си задава и състезателят, когато не успее да отиде на тренировка, не успее да изплува целия обем планиран за деня или не успее  редовно да спазва указанията за интензивност на треньора.

За съжаление в нашите плувни спортове и по-конкретно в плуването важи правилото, че 100% изпълнение на указанията на треньора е 100% изпълнение на планираните задачи, но 99 % изпълнение на указанията на треньора, е 0 % изпълнение от планираното.

                               
                           Проблемът с базата

Проблемът с базата е изключително тежък при синхронното плуване и скоковете във вода. През 2013 г. състезателките по синхронно плуване нямаха необходимото пространство за провеждане на качествени тренировки, нито състезателите по скокове във вода имаха възможност да тренират на закрит басейн.

Състезателите по скокове във вода са принудени да тренират със скованици през зимата. Снимка: Василен Димитров

Без басейн, практикуването на водни спортове граничи с невъзможното. Нашите клубове по синхронно плуване и особено по скокове във вода могат да бъдат за пример, защото правят и невъзможното за да развиват дейност. 

                                
                             Насоки за преодоляване през 2014 г.


Малкият брой качествени състезатели, видно от големите разлики във времената между първия и осмия, в повечето дисциплини, обуславя ниско общо ниво на постиженията. Това беше и един от мотивите, с които се премина към плувания без полуфинали на държавните шампионати.

Целта е да има повече на брой силни плувания на състезателите, вместо посредствени на полуфиналите.

Липсата на средства и донякъде на приемственост, неточни насоки на работа във всяка от възрастите доведе  до това, че двамата ни участници на световни и европейски първенства за мъже Мартин Желев и Венцислав Айдарски са единствените от повече от десет участници на континентално първенство за юноши и девойки, макар да имаше много талантливи състезатели от техния набор.


Така изглежда басейнът в Благоевград. Снимка: Никола Стойнов

Разработените от ръководството на националните отбори насоки за работа във всяка възраст целят навременно, съобразено и достатъчно натоварване на състезателите за развитие на основни качества, както и подобряване на силата, гъвкавостта, експлозивността и т.н.

Пътят на таланта, комуто всички се възхищаваме в юноши или девойки младша възраст до финалист и медалист на Олимпийски игри десет години по-късно е свързан с множество лишения и тежък, последователен, ежедневен труд в басейна, стриктно спазвайки указанията на треньора за интензивност и техника, хранене, сън и почивка.
 

                           Треньорите без ценз


На много басейни в страната се провежда организирано начално обучение от хора, които нямат нужния ценз да бъдат треньори. Макар в по-напреднали от нас страни да няма висше образование по специалност плувни спортове, местните федерации организират курсове и изпити, които класифицират треньорите като такива.

В същите тези държави е изключителна рядкост обучението да става организирано от било то правен субект или физическо лице, без одобрението на регулаторните органи.

За съжаление БФПС няма функции на и не може да налага обучението по плуване да се провежда от треньори в клуб. Тук трябва ММС да се намеси, посредством своя инспекторат, а това става чрез сигнали. Най-лошото е, че много от обучаващите „треньори” възприемат децата просто като клиенти, нямат нужните знания, не влагат нужните страст и емоции и по този начин  спират развитието на децата.
 

Началното обучение е и причина за проблеми в достигането на „високо плувно майсторство.” Липсата на адекватно заплащане в клубовете принуждава много от треньорите, занимаващи се с начално обучение да не отделят достатъчно време и усилия за по-големите деца.

Тези специалисти не получават достатъчно средства за работа и са демотивирани. Опитът в други страни относно организацията на клубовете показва, че треньорите, които обучават деца са по-ниско платени от тези, които развиват състезателите с цел търсене на постижения.

Би трябвало да е правилно, трудът на треньорите с повече знания, които помагат за развитието на спортните постижения, да бъде по-високо оценен.

Финансовата и икономическата криза намалява парите за други, извън основните дейности на фирмите, което води до намаляване на броя на спонсорите. Друг проблем е липсата на качествен продукт на БФПС, който да бъде разпознаваем и да привлича спонсори.
 
Основният проблем, според мен, е отношението на всички участници в системата на плувните спортове към самите спортове. Често явление е неуважително отношение на състезатели към съотборници, треньори, тренировъчен процес, съдии.

Видът, облеклото на част от състезателите при излизане за старт или награждаване също говори за уважението на плувците към тях самите и спорта. Негативното отношение на състезателите се мултиплицира и от нас като членове на УС, от съдиите, от треньорите.

Ние, допускайки грешки, пренебрегвайки задълженията си, като организация на състезания, съдийски решения, тренировъчен процес, даваме недобър пример на състезателите.

Затварянето на очите ни поради една или друга причина, изпълняването на задълженията ни непрофесионално, без да се влагаме и понякога с нежелание, води след себе си същото отношение и от други участници в системата на плувните спортове. По този начин всеки един от нас, участниците в тази система, дава своя принос за развитието или деградацията на самия спорт.  
 

В трудната 2013 г. имахме и поводи за радост. Само през  декември бяха подобрени над 20 рекорда за различните възрасти.

Към тях можем да прибавим и успешните представяния на състезатели по скокове във вода и синхронното плуване, подобрените по-рано през годината рекорди и да повярваме, че сме направили макар и малка стъпка в правилната посока. 

Вашият коментар