Райчин Антонов е бивш национал и участник на Олимпийските игри в Атина през 2004 г. Завършил е висшето си образование в САЩ, член е на Управителния съвет на Българска федерация плувни спортове (БФПС). В това му качество бившият спринтьор в кроула беше помолен от Първи български плувен сайт да направи обзор и анализ в административен план на изминалата 2013 г. Снимка: Таня Димитрова
Плувните спортове, важни за здравето на децата, учат на дисциплина, отговорност и работна етика. Много от малките граждани на държавата ни би трябвало да знаят, че успехите в басейна и живота в последствие се постигат с труд, упоритост, себеотдаденост и лишения. Всички ние участваме по един или друг начин в изграждането на тези личности, в един труден период на не толкова финансова, но най-вече на духовна обществена криза.
Основна цел, както на треньорското ръководство на националните отбори, така и на УС на БФПС, е създаването на предпоставки за последователна и правилна работа със състезателите от малките възрасти, също така и създаването на приемственост между възрастите. Вярвам, че БФПС е започнала да създава тези предпоставки.

Убеден съм, че през годината сме взимали последователни и целенасочени решения, пренебрегвайки някои лични интереси. Не сме правили компромиси спрямо приетите от самите нас правила и изисквания, за да не нарушаваме принципите на равнопоставеност. Надяваме се, че последователните решения, които вземаме, ще убедят плувната общественост, както в добрите ни намерения, така и в полезността на тези решения.
Естествено, резултатите от функционалните и други тестове, проведени през 2013-а трябва да дават насока и отчет за свършената работа в клубовете, но разбира се, треньорите не са задължени да се съобразяват с тях. Ние се надяваме, все повече от тях ще се убедят в полезните резултати, които тези добри практики водят след себе си.
Целта е да се ползват изводите от такива изследвания и да се спазват насоките, които се дават в следствие на тези тестове, както за функционалното така и за техническото развитие на плувците. Сигурен съм, че никой от управата на федерацията, както и главният мениджър на националните отбори, не е самоцелно на поста си. Вярвам, че всеки от УС се позовава на опита, наблюденията, знанията си, за да работи в полза на родното плуване.
Манталитетът на състезателите
Басейните и базата за подготовка са до голяма степен същите, както и броят на децата и треньорите, занимаващи се с плувни спортове. Основната разлика е в отношението на състезателите и родителите им към тренировъчния процес. В днешно време изкушенията за младото поколение са изключително много и те могат лесно да отклонят състезателя от пътя към басейна към други места.

Михаел Йорданов беше един от рекордьорите през миналата година. Снимка: Делян Господинов
За съжаление в нашите плувни спортове и по-конкретно в плуването важи правилото, че 100% изпълнение на указанията на треньора е 100% изпълнение на планираните задачи, но 99 % изпълнение на указанията на треньора, е 0 % изпълнение от планираното.
Проблемът с базата
Проблемът с базата е изключително тежък при синхронното плуване и скоковете във вода. През 2013 г. състезателките по синхронно плуване нямаха необходимото пространство за провеждане на качествени тренировки, нито състезателите по скокове във вода имаха възможност да тренират на закрит басейн.
Състезателите по скокове във вода са принудени да тренират със скованици през зимата. Снимка: Василен Димитров
Без басейн, практикуването на водни спортове граничи с невъзможното. Нашите клубове по синхронно плуване и особено по скокове във вода могат да бъдат за пример, защото правят и невъзможното за да развиват дейност.
Насоки за преодоляване през 2014 г.
Целта е да има повече на брой силни плувания на състезателите, вместо посредствени на полуфиналите.

Така изглежда басейнът в Благоевград. Снимка: Никола Стойнов
Разработените от ръководството на националните отбори насоки за работа във всяка възраст целят навременно, съобразено и достатъчно натоварване на състезателите за развитие на основни качества, както и подобряване на силата, гъвкавостта, експлозивността и т.н.
Пътят на таланта, комуто всички се възхищаваме в юноши или девойки младша възраст до финалист и медалист на Олимпийски игри десет години по-късно е свързан с множество лишения и тежък, последователен, ежедневен труд в басейна, стриктно спазвайки указанията на треньора за интензивност и техника, хранене, сън и почивка.
В същите тези държави е изключителна рядкост обучението да става организирано от било то правен субект или физическо лице, без одобрението на регулаторните органи.
За съжаление БФПС няма функции на и не може да налага обучението по плуване да се провежда от треньори в клуб. Тук трябва ММС да се намеси, посредством своя инспекторат, а това става чрез сигнали. Най-лошото е, че много от обучаващите „треньори” възприемат децата просто като клиенти, нямат нужните знания, не влагат нужните страст и емоции и по този начин спират развитието на децата.
Тези специалисти не получават достатъчно средства за работа и са демотивирани. Опитът в други страни относно организацията на клубовете показва, че треньорите, които обучават деца са по-ниско платени от тези, които развиват състезателите с цел търсене на постижения.
Би трябвало да е правилно, трудът на треньорите с повече знания, които помагат за развитието на спортните постижения, да бъде по-високо оценен.
Видът, облеклото на част от състезателите при излизане за старт или награждаване също говори за уважението на плувците към тях самите и спорта. Негативното отношение на състезателите се мултиплицира и от нас като членове на УС, от съдиите, от треньорите.
Ние, допускайки грешки, пренебрегвайки задълженията си, като организация на състезания, съдийски решения, тренировъчен процес, даваме недобър пример на състезателите.
Затварянето на очите ни поради една или друга причина, изпълняването на задълженията ни непрофесионално, без да се влагаме и понякога с нежелание, води след себе си същото отношение и от други участници в системата на плувните спортове. По този начин всеки един от нас, участниците в тази система, дава своя принос за развитието или деградацията на самия спорт.
Към тях можем да прибавим и успешните представяния на състезатели по скокове във вода и синхронното плуване, подобрените по-рано през годината рекорди и да повярваме, че сме направили макар и малка стъпка в правилната посока.