Нашите в Германия, част III. Красимир Енчев: С печелбарство не се прави голямо плуване!

Първи български плувен сайт продължава поредицата за успелите ни плувни хора в Германия. Ред е на интервюто с Красимир Енчев. Скоро и с Никола Димитров, участника на световното първенство в Барселона.

Красимир Енчев е роден на 2 ноември 1953 г. в Толбухин (сега Добрич), а е жител на Варна и състезател на „Черно море”. Баща му е дългогодишен състезател по парашутизъм и активно упражняващ водните спортове.
 
Енчев започва сравнително късно системни занимания в басейна – на 14 години, но пък попадна в сигурните ръце на легендарния Алекси Алексиев. Само след 3-годишна школовка Красимир е национал.
 
На Балканиадата в Гърция през 1970 г. става вицешампион. В продължение на 12 години е неизменен титуляр в дългите кроулови разстояния.
 
През този период прави 17 поправки на националните рекорди на 400, 800 и 1500 м св. стил, както и на щафетата на 4 по 200 м св. стил. Срещу името му стоят 14 републикански и 5 балкански титли.
 
– Краси, как се реши да заминеш за Германия и да търсиш начин да се реализираш там? От колко години живееш и работиш там?
– Реших се поради една причина. Тя е, че през 1980 г. срещнах бъдеща ми съпруга Карен, с която сме женени от 1984 г. и оттогава живея в Мюнхен.
 
В началото не беше лесно, тъй като идвайки тук без да знам немски език, с малко познания по английски, бях г-н Никой. Започнах в „Сименс” като програмист, след това дойде „Адидас”, „Найки” и т.н.
– Как те възприемат немците?

 – Не съм имал проблеми с това, че съм чужденец. Немците уважават всички, които спазват законите и си гледат съвестно работата.

 

И до ден днешен имам (както знаят всички мои приятели) проблем с тяхната перфектна точност, но за петте минути, които почти винаги закъснявам (освен за състезания, където съм винаги преди другите) им отговарям с една крилата фраза на неточните италианци: „Какво означават 5 минути сравнени с вечността?” и те само се усмихват.

– Какво те амбицира да участваш на ветеранското първенствона Германия?

– Амбицира ме това, че резултатите на немските първенства ми се струваха лесно постижими за мен. 

Така и започнах. През лятото докато си бях в отпуска във Варна, на нашият прекрасен плувен комплекс. Всеки ден тренирах по веднъж по 2-3 км и 1 час фитнес.

Тук е моментът да благодаря на моите бивши колеги и сегашни треньори Васил Колесниченко, Цецито (моя бивша плувкиня) и на Борето Георгиев, които бяха така добри да ме пускат между техните млади и талантливи плувци.


Не беше леко, тъй като все ми се струваше, че плувам по-бързо, отколкото показваха хронометрите. Спомняйки си за най-силните ми години, когато плувах 10х100 м кроул по 1 минута, с по 1 минута почивка, а сега не мога и едно да направя…
– Какви класирания, в коя възрастова група и какви времена постигна? Участваха ли някои от легендите на немското плуване?
– Спечелих 4 златни медала от 4 възможни дисциплини във възрастова група 60-64 години. Спечелих медалите на 50 м св. стил (0:27.8) и 100 м св. стил (1:02.04), 50 м бътерфлай (0:31.5) и 100 м съчетано (1:14.1).

Всички бивши немски величия в моята възрастова група участваха. Имаше над 1700 плува. Състезава се Петер Ноке (европейски шампион на 100 и 200 м св. стил от Виена’74), Клаус Стайнбах (световен първенец от Кали’75 и първият плувец под 50 секунди), Фолкер Меув (ЕШ от Барселона’70) баща на елитния немски плувец Хелге Меув.

 

В актива си има 17 национални рекорда

 
Тук в Германия, както в САЩ, Австралия и Швейцария „мастерите” са много организирани, тренират професионално и дори си наемат треньори, които да следят подготовката им.
– Разбрах и за някакъв медиен интерес към твоята особа. Би ли споделил нещо повече?
– Наскоро празнувах юбилей – 60-годишнина. Изненадаха ме от една австрийска телевизия ORF, които ми направиха прекрасен подарък. Това бе запис на европейското първенство във Виена през 1974-а, където освен на 400 и 1500 м св. стил, плувах и на финала на 4х100м св. стил.

Много ценно видео и ще ви го подаря, когато си дойда.

Има го записано цялото европейско първенство, където освен, че нашият отбор се вижда по „сините” коридори, показва и как дефилираме с вече покойния Людмил Стоев-Есперансата, Тони Стателов (мой голям приятел), Ангел Чакъров, Стефан Георгиев, ватерполистите Тома Томов, Васко Томов (Бог да го прости) и много други.

– След като спечели безапелационно своите дисциплини, забеляза ли промяна в отношението към теб?
– Разбира се. Изведнъж ме заприказваха, попитаха ме от къде съм се появил и че никой не ме е слагал в сметките. Доста тъжни изглеждаха, тъй като на три от дисциплините бяха все едни и същи плувци след мен.
 


Световен шампион по водно спасяване вторият отляво от мъжете. Снимка – Ани Костова

Единият от тях стана втори на европейското първенство за ветерани в Айндховен през лятото.  Поискаха да тренираме заедно, да правим тренировъчни лагери във Варна преди световното в Монреал.
– По какъв начин се подготви за състезанието? Имаше ли нещо специално?
– Споменах, че тренирах почти всеки ден по 2-3 км, варирайки от аеробна работа до максимум 1000 м анаеробна тренировка. Доста често тренирах и много къси отсечки, защото спринтът никога не е бил моята сила.

Винаги съм залагал на моята вродена издръжливост. Много голямо внимание отделих и на фитнеса – 4-5 пъти на седмица по 1 час на тренировка. Най-вече с големи паузи и серии за различните мускулни групи. 

 
Войнишка клетва в АШВСМ ”Чавдар”. Отляво надясно: Красимир Енчев, Коста Македонски (гърбист), Димитър Тодоров и Димитър Стефанов (брусист R.I.P). Снимката е правена някъде около 7-10 ноември 1972г. в двора на Военната академия и предоставена от Димитър Тодоров

Според мен, това бе едно от най-важните неща в подготовката ми. Ако реша да участвам на световното първенство в Монреал през 2014 г., съм решил да отделя много време на фитнеса. Както и на стречинга, там съм много зле и тука бих апелирал всички мои колеги да не подценяват тази част от подготовката на плувците.

Всички млади и класни плувци са изключително гъвкави. Ако плувам в Монреал, искам да се подготвя за 400 м св. стил, моята любима дисциплина, на която бях много години шампион и рекордьор на родината ни.


– Българското ветеранско плуване е в много голям подем. Имаме и актуален европейски шампион – Красимир Захов, медали от световно първенство. Имаш ли амбиции да постигнеш нещо по-голямо? Кой клуб и коя страна ще представяш евентуално на световното за ветерани в Монреал?
– Жена ми не е много щастлива, че ще тренирам толкова много, но тръпката е голяма и аз се изкефих да победя в такава голяма страна с традиции като Германия. Ще участвам за моя клуб от Мюнхен и няма как да е иначе дори и да ми се иска да участвам от бившия ми клуб „Черно море” (Варна).

А държавата, която ще представям без съмнение е България!


– От такова голямо разстояние, следиш ли нивото на българското плуване?


– Разбира се, че го следя. За жалост не вървим добре. Има много таланти. Видях ги това лято във Варна, предполагам и на други места. Сигурен съм, че можем и да имаме добри плувци, но ми се струва, че нещата куцат организационно.
 
Красимир Енчев (вляво) с друг великан на родното плуване Тони Стателов в София през 1972 г. Снимката предостави Георги Пандев, още един голям. 

Не виждам визия за бъдещето. Не може да не се правят лагери на Белмекен. Неслучайно тази база е построена от германците, толкова далече от тяхната родина. Малко са такива места е Европа.

Преди години споделих с Таня Богомилова, че трябва съвместно с министерството да бъде променен статутът на плувните клубове.

Не може във Варна да има 10-15 клуба, а да няма един голям плувец. Федерацията трябва да задължи клубовете да имат обучение и майсторство и чак тогава печалбарство.

Когато в един коридор плуват 20 и повече деца и се гледа само кой колко плаща, няма как да очакваме постижения. Трябва и да се промени регламентът на състезанията, със задължителни времена, както е в Германия и както бе по мое време в България.

Докато финансовият интересен е по-голям от интереса да правиш шампиони няма как да стане плуването. 

Идеи имам много и мога да помогна. Както аз, така и много други мои колеги в чужбина. Въпросът е искат ли господата от БФПС да променят нещата или не. Явно така им е добре и за това няма да има плувци като Юлиан Русев, Стефан Георгиев, Васко Добрев и много други.

Та ние навремето на Балкански игри биехме бивша Югославия с Борут и Дариян Петрич, Румъния, а Гърция и Турция въобще не ги брояхме за конкуренти.


–  Първи Български Плувен Сайт е четен в много държави по Света и има по 30 000 клика на ден, какво ще пожелаеш на читателите му?
         
– Супер сайт! Бъдете живи и здрави, пишете и така винаги актуално, бъдете и критични, не се страхувайте! Плувайте за здраве. Това е най-хубавият спорт за всяка възраст.

Вашият коментар