Първи български плувен сайт продължава поредицата за успелите ни плувни хора в Германия. Ред е на интервюто с Красимир Енчев. Скоро и с Никола Димитров, участника на световното първенство в Барселона.
– Не съм имал проблеми с това, че съм чужденец. Немците уважават всички, които спазват законите и си гледат съвестно работата.
И до ден днешен имам (както знаят всички мои приятели) проблем с тяхната перфектна точност, но за петте минути, които почти винаги закъснявам (освен за състезания, където съм винаги преди другите) им отговарям с една крилата фраза на неточните италианци: „Какво означават 5 минути сравнени с вечността?” и те само се усмихват.
– Амбицира ме това, че резултатите на немските първенства ми се струваха лесно постижими за мен.
Така и започнах. През лятото докато си бях в отпуска във Варна, на нашият прекрасен плувен комплекс. Всеки ден тренирах по веднъж по 2-3 км и 1 час фитнес.
Тук е моментът да благодаря на моите бивши колеги и сегашни треньори Васил Колесниченко, Цецито (моя бивша плувкиня) и на Борето Георгиев, които бяха така добри да ме пускат между техните млади и талантливи плувци.
Не беше леко, тъй като все ми се струваше, че плувам по-бързо, отколкото показваха хронометрите. Спомняйки си за най-силните ми години, когато плувах 10х100 м кроул по 1 минута, с по 1 минута почивка, а сега не мога и едно да направя…
Всички бивши немски величия в моята възрастова група участваха. Имаше над 1700 плува. Състезава се Петер Ноке (европейски шампион на 100 и 200 м св. стил от Виена’74), Клаус Стайнбах (световен първенец от Кали’75 и първият плувец под 50 секунди), Фолкер Меув (ЕШ от Барселона’70) баща на елитния немски плувец Хелге Меув.
В актива си има 17 национални рекорда
Много ценно видео и ще ви го подаря, когато си дойда.
Има го записано цялото европейско първенство, където освен, че нашият отбор се вижда по „сините” коридори, показва и как дефилираме с вече покойния Людмил Стоев-Есперансата, Тони Стателов (мой голям приятел), Ангел Чакъров, Стефан Георгиев, ватерполистите Тома Томов, Васко Томов (Бог да го прости) и много други.

Световен шампион по водно спасяване вторият отляво от мъжете. Снимка – Ани Костова
Единият от тях стана втори на европейското първенство за ветерани в Айндховен през лятото. Поискаха да тренираме заедно, да правим тренировъчни лагери във Варна преди световното в Монреал.
Винаги съм залагал на моята вродена издръжливост. Много голямо внимание отделих и на фитнеса – 4-5 пъти на седмица по 1 час на тренировка. Най-вече с големи паузи и серии за различните мускулни групи.

Според мен, това бе едно от най-важните неща в подготовката ми. Ако реша да участвам на световното първенство в Монреал през 2014 г., съм решил да отделя много време на фитнеса. Както и на стречинга, там съм много зле и тука бих апелирал всички мои колеги да не подценяват тази част от подготовката на плувците.
Всички млади и класни плувци са изключително гъвкави. Ако плувам в Монреал, искам да се подготвя за 400 м св. стил, моята любима дисциплина, на която бях много години шампион и рекордьор на родината ни.
– Българското ветеранско плуване е в много голям подем. Имаме и актуален европейски шампион – Красимир Захов, медали от световно първенство. Имаш ли амбиции да постигнеш нещо по-голямо? Кой клуб и коя страна ще представяш евентуално на световното за ветерани в Монреал?
А държавата, която ще представям без съмнение е България!
– От такова голямо разстояние, следиш ли нивото на българското плуване?
– Разбира се, че го следя. За жалост не вървим добре. Има много таланти. Видях ги това лято във Варна, предполагам и на други места. Сигурен съм, че можем и да имаме добри плувци, но ми се струва, че нещата куцат организационно.

Не виждам визия за бъдещето. Не може да не се правят лагери на Белмекен. Неслучайно тази база е построена от германците, толкова далече от тяхната родина. Малко са такива места е Европа.
Преди години споделих с Таня Богомилова, че трябва съвместно с министерството да бъде променен статутът на плувните клубове.
Не може във Варна да има 10-15 клуба, а да няма един голям плувец. Федерацията трябва да задължи клубовете да имат обучение и майсторство и чак тогава печалбарство.
Когато в един коридор плуват 20 и повече деца и се гледа само кой колко плаща, няма как да очакваме постижения. Трябва и да се промени регламентът на състезанията, със задължителни времена, както е в Германия и както бе по мое време в България.
Докато финансовият интересен е по-голям от интереса да правиш шампиони няма как да стане плуването.
Идеи имам много и мога да помогна. Както аз, така и много други мои колеги в чужбина. Въпросът е искат ли господата от БФПС да променят нещата или не. Явно така им е добре и за това няма да има плувци като Юлиан Русев, Стефан Георгиев, Васко Добрев и много други.
Та ние навремето на Балкански игри биехме бивша Югославия с Борут и Дариян Петрич, Румъния, а Гърция и Турция въобще не ги брояхме за конкуренти.
– Първи Български Плувен Сайт е четен в много държави по Света и има по 30 000 клика на ден, какво ще пожелаеш на читателите му?