Дейв Хичкок с любимката си от България Екатерина Аврамова
Снимка: Делян Господинов
Снимка: Делян Господинов
През последното десетилетие повечето от значимите успехи на българския спорт бяха изковани в чужбина. Двете исторически световни титли във фигурното пързаляне на Албена Денкова и Максим Ставийски бяха постигнати с тренировки в Русия. Веселин Топалов стана Цар на шахмата от Испания. Йордан Йовчев натрупа отличията си като гражданин на американския град Хюстън. Ивет Лалова спринтира към европейското злато от Италия. Истерията по сумиста Калоян Махлянов няма да броим, тъй като спортът му е японски, но пък възторгът по тенисиста Григор Димитров едва ли щеше да е същият, ако не беше продължил да шлайфа диамантения си талант зад граница.
Благодарение на чуждестранен треньор най-добрата ни плувкиня за миналата година – Екатерина Аврамова, стана шеста в Европа. При едно от редките си посещения националната мултирекордьорка доведе наставника си Дейвид Хичкок в София (през пролетта), за да спечели 7 титли от държавния шампионат през зимата. Присъствието на британския специалист на басейна в Спортната палата беше идеален повод да потърсим мнението му за рубриката „Точка на пречупване” на списание „Плуване & Водна топка”.
– Г-н Хичкок, като човек идващ от водеща световна сила в плуването как намирате организацията на държавния ни шампионат?
– Работя прекрасно с Българската федерация по плувни спортове вече 4 години. Таня Богомилова (генералният секретар на БФПС) и треньорският тандем Георги Дангалаков/Кристиян Минковски ми съдействат по всякакъв начин. Относно организацията намирам държавния шампионат за добре проведен, което е заслуга на българската федераци по плувни спортове, с която, както казах работя добре покрай Екатерина Аврамова, Ръководството на федерацията е много отзивчиво и ми съдействат по всякакъв начин. Спрямо стандартите на моята страна шампионатът е на по-нисък стандарт, пък и не следях състезанието толкова отблизо, повечето от състезателите са ми непознати. Някои от тях като Мартин Желев съм виждал по време на международни състезания и мисля, че има голям потенциал. Надявам се да го развие за големите състезания, за които се подготвя.
Направи ми впечатление, че момчетата стоят доста добре като телосложение и във водата. Не съм наясно с програмата, която следват, но изглеждат физически силни.
Хареса ми момичето, което стана подгласничка на Екатерина Аврамова в дистанциите на гръб – Габриела Георгиева (16-годишната състезателка на ЦСКА) – тя е снажна, очевидно е, че има талант, но трябва да го развие и да усъвършенства физическите си качества. Трябва да бъде по-стабилна по-средата на дистанцията.
– Говорейки за физически качества, доколко определящи са те за развитието и резултатите на плувеца?
– Когато се вгледаш в състезателите от световния елит – сферата, в която аз съм се локализирал, по отношение на скоростта силите са почти изравнени. Разликата идва от старта, обръщанията, подводната част – техническите елементи. Когато състезателят не работи още от детинство по тези елементи, когато натрупа годините, за да плува при мъжете и жените, няма да отговаря на стандартите и да е конкуретноспособен.
Поради тези причини в моя клуб „Йилинг” работим доста още от най-ранна възраст върху техническите елементи, върху стриймлайн (позицията на тялото е с прибрани до главата и изпънати напред ръце, онагледено е на снимката – б. а.) и краката на бътерфлай. Ще дам пример с олимпийските игри в Лондон. Очевидно е, че Кейт (така нарича Хичкок Екатерина Аврамова – б.а.) е невероятен състезател от световна класа, но загуби много на старта. Тези десети от секундата, както и при обръщанията, се отразиха на резултата. Така, че в България треньорите трябва да работят върху тези елементи още от най-ранна възраст на възпитаниците си. От няколко месеца Кейт остава след тренировки, за да продължава с допълнителни упражнения за подводни.
В плувните среди всички сме наясно, че в наши дни плуването е мутифункционално изпитание на физическите качества, трябва да си стабилен, както във водата, така и на старта. В противен случай няма да си конкуретноспособен. В Обединеното Кралство започна да действа и нова програма за финансиране и подбор на състезатели от националните гарнитури. Тя се базира на подобрение на споменатите по-горе технически показатели – стриймлайн, подводна част, излизане от водата и първите две загребвания, старт, обръщане, техника на плуване. Оценяването на тези показатели е с качествени оценки като лош, добър, среден и т.н.
Важното при нея е, че се следи развитието на тези показатели, както и животът на плувеца извън басейна – поведението, отношението към тренировките, отношението към съотборниците – чисто човешки качества.
Състезателите, които искат да продължат да получават финансиране от Асоциацията на Британското плуване, трябва да подобряват тези качествени и технически показатели.
Така, че тренирайки уменията на състезателния правилно с точните упражнения и програма ще те изведе на световно ниво. Естествено винаги има един двама плувци в дисциплина, които се открояват ярко с ръста си и физическите данни, но като цяло най-добрите притежават перфектната техника и са изрядни във всички останали елементи, съпътстващи плуването им.
– А по отношение на плувната техника как намирате българските състезатели?
– Впечатленията ми са бегли и затова ще дам пример с моя клуб. Започваме работата върху техниката още от най-ранна възраст – от 7-годишна. Освен общовалидните упражнения от учебника, работим и за позицията на тялото на плувеца, акцентираме и върху подводната част. Очевидно е, че в тази възраст спортистите са малко тромави, те не са перфектни, но пък най-важното е от ранна възраст да бъдат приучени да тренират въпросните елементи. Задължително условия за изграждането им като състезатели е да възприемат нуждата от спазването на строг и стриктен режим.
Грешка би било да изискваме в техническо отношение да бъдат като Майкъл Фелпс. Пределно ясно е, че и самият той не е бил на 11 години еталонът, който впоследствие се превърна във феномена, задал модата и доминацията в „синия” спорт, при това на три олимпиади. Чисто физически се е променил. Тренировъчната му програма също. Може да се направи справка, която би била от полза за треньорите и състезателите. Все пак са в наличност резултатите му като подрастващ и тийнейджър.
В тази връзка мисля, че Екатерина е имала щастието да развие технически качествата си благодарение на треньора, който я е открил и докарал до първите рекорди – Жорж Станкович. Споделяла ми е, че е правила много тренировки за техника още от най-ранна възраст. Запазила е тази си прецизност и давам като един от примерите на младите състезатели в „Ийлинг”. Тя е изключително прецизна в в плуването на упражненията за техника, които ѝ се дават и се стреми да ги изпълнява с „като за учебник”
– Как намирате техниката на останалите българските състезатели, които видяхте на държавния шампионат в София?
– Като цяло състезателите, които взеха титли и медали стоят горе-долу технически добре във водата, притежават и добър ритъм. Някои от момчетата впечатлиха с мощните си телосложения. Любопитно ми е да ги видя на голям басейн, където има по-малък брой обръщания и няма да печелят толкова от подводната част и оттласкването от стената. Усещам, че пред българските плувци се отваря огромна възможност да развият още качествата си. И това не е нещо невъзможно или вид магия, а въпрос на работа и върху техническите си качества
Винаги ще има състезатели с впечатляващи физически данни и талант. Те са по-скоро изключение. За клуба, федерацията, страната и плуването като цяло обаче най-важното е да има специално създадена програма, която да бъде следвана. В САЩ такива ползват в колежите и в университетите. Така практикувам и аз.
– Бихте ли описал организацията, йерархията по функционирането на вашия клуб?
– Като структура и функциониране клубът се доближава до дейността на голяма фирма, което може да се стори твърде необичайно за българите. Организацията ни, която наричаме „8-те къщи”, се е разгънала на 8 басейна в западната част на Лондон, и всъщност е доста мащабна. По състезателната програма на „Ийлинг” работят 7-8 треньора, а преподавателите по плуване са 70. Разполагаме с главен мениджър, финансист, имаме служител за „човешки ресурси”. Клубът се гордее с 1800 души (1700 от тях деца), които наричаме плувни членове. От тях 137 са членове на състезателния екип. Останалите са разпределени в групи на принципа на заплащането на такса, която е основното перо за финансиране и прави възможно функционирането на клуба и заплащането на труда на треньорите занимаващи се със състезателна дейност.
Елитни състезатели от ранга на Кейт плащат по 79 паунда месечно. Просто няма друг начин. За по-малките таксата е наполовина, но се формира на базата на престоя в басейна. А малките естествено плуват по-малко. Освен таксите в „Ийлиннг” набираме и по друг начин парични средства. Имам спонсорски договор с „Арена” за подсигуряването на плувна екипировка, а малките да ги купуват на префернциални цени. Ползвам американска програма, която се занимава с въпроса с възстановяването и правилното хранене на спортиста.
Програмата на клуба покрива периметър от десетки километри в радиус западно от Лондон. Даваме възможност на перспективни състезатели на национално ниво да тренират поне веднъж седмично при нас. Участниците в състезателната програма записват между 8-10 тренировки седмично и 5 на „сухо”.
– Как осъществявате подбора за отбора?
– Приоритет за клуба е работата с деца на възраст 7-9 години. Те дават основата на пирамидата. От тях правим селекцията за състезателния отбор. С приключването на средното образование много състезателите се отказват, но важното е, че процесът продължава. Привличаме състезатели предимно от моя район. Програмата ни обаче е поливалентна, имаме състезатели в други тренировъчни центрове, студенти, състезатели подготвящи се в САЩ. Постоянно има движение, но концепцията на клуба си остава една и съща.
– Приоритет за клуба е работата с деца на възраст 7-9 години. Те дават основата на пирамидата. От тях правим селекцията за състезателния отбор. С приключването на средното образование много състезателите се отказват, но важното е, че процесът продължава. Привличаме състезатели предимно от моя район. Програмата ни обаче е поливалентна, имаме състезатели в други тренировъчни центрове, студенти, състезатели подготвящи се в САЩ. Постоянно има движение, но концепцията на клуба си остава една и съща.
През 2009 г. променихме подхода на работа и положителната промяна е очевидна. Показателно е, че средният резултат при момчетата на 100 м свободен стил в първия отбор е 50 секунди, а при момичетата 55.
– В такъв огромен екип има ли място и за психолог?
– Първата ми олимпиада беше в Монреал през 1976 г. Оттогава натрупах солиден опит в общуването със състезателите. А аз прекарвам доста време с тях – контактувам, следя за обратната връзка. Изслушам проблемите им, да анализирам, за да ги туширам и да си извадя изводите. Трябва и постоянно да им поставям цели, да следя дали са фокусирани върху тях. Така, че без да искам се превърнах и в човека, който трябва да изпълнява задълженията на психолога.
– Заради успехите на Аврамова много ли са желаещите българи да тренират във вашия клуб?
– Постоянно получавам имейли плувци и запитванията са как могат да станат добри като Аврамова. Мислят, че разковничето е в някаква магия. А магията е една: яко бъхтене и целеустременост. Да прихванат свръхотдадеността към плуването на Аврамова. Първа застава на ръба на басейна, последна излиза от водата. Казвам й да да почива в неделя, а тя се появява на тренировка. Все постоянно търси резерви и начини да подобри представянето си. При това го прави с удоволствие и усмивка. Всеки ден ме кара да се чувствам горд.
– Постоянно получавам имейли плувци и запитванията са как могат да станат добри като Аврамова. Мислят, че разковничето е в някаква магия. А магията е една: яко бъхтене и целеустременост. Да прихванат свръхотдадеността към плуването на Аврамова. Първа застава на ръба на басейна, последна излиза от водата. Казвам й да да почива в неделя, а тя се появява на тренировка. Все постоянно търси резерви и начини да подобри представянето си. При това го прави с удоволствие и усмивка. Всеки ден ме кара да се чувствам горд.
Тя е много устремена и отдадена на плуването. Професионалист е във всеки смисъл на думата. Постигна огромен и впечатляващ напредък. Първото ми впечатление от нея беше от видео, което тя ми изпрати, когато беше на 14 години. Нищо обаче не се случи от това. Следващият ни контакт беше, когато тя беше на 16,5 години и дойде в Лондон, за да види майка си Тони. След това през декември на същата тази 2009 г. на световното първенство за юноши и девойки в Мексико тя започна да тренира в клуба и за няколко месеца. Подготовката и потръгна.
Постепенно си поставихме цели да влезе на финал на голямо първенство. В олимпийската година за игрите в Лондон през 2012 г. всичко вървеше по план до европейското първенство в унгарския град Дебрецен. Стана шеста и след това я повали във вирус. Малцина в България го знаят, че тя влезе в болница, беше на системи. Загуби цели 5 кг мускулна маса и сила. Беше тежко изпитание.
– Колко далеч може да стигне Аврамова?
– Сега целта е на малък басейн тя да плува 100 м гръб за 57 секунди, а на голям да слезе под минута. За мен и Кейт беше ясно, че на олимпийските игри в Лондон ще бъдем разочаровани, но след последния й старт видях нейните очи. Те ми казаха всичко. Просто се раздаде. Олимпийският опит й отвори още една врата. А пред Кейт има много неотворени врати.
– Сега целта е на малък басейн тя да плува 100 м гръб за 57 секунди, а на голям да слезе под минута. За мен и Кейт беше ясно, че на олимпийските игри в Лондон ще бъдем разочаровани, но след последния й старт видях нейните очи. Те ми казаха всичко. Просто се раздаде. Олимпийският опит й отвори още една врата. А пред Кейт има много неотворени врати.
* Райчин Антонов е бивш национал и участниик на олимпийските игри в Атина през 2004. Завършил е висшето си образование в САЩ, отговаря за медийната политика в БФПС.