Тодор Спасов – майсторът на адреналиновите скокове: Грешката е смърт!

 

– От 30 метра. Беше си височко. Засега обаче!Височината, атмосферните условия, теренът – скалата, кранът, мостът, всички те са плашещи, но и възбуждащи. При всеки височинен скок има страх, но и всякаква липса на подценяване. Дори и при най-елементарния  скок можеш да се контузиш лошо. Дори да загинеш.

Климатичните условия, мястото и височината обаче винаги те карат винаги да преценяваш какво трябва да направиш в скока си, за да бъде той успешен. Да го контролираш от въздуха, по време на полета и приводняването.

– Прави впечатление, че всички конкуренти искрено се радват на успеха на съперника. Адмирира се смелостта към полета от шокираща височина. После превъзходството над останалите…

– Всички в състезателната трупа сме като членове на едно малко семейство. По време на надпревара не се състезавам с другите участници, а със себе си. Просто изпитаме крайния предел на възможностите си.
Стремим се да докажем  себе си. Колко далеч можем да стигнем. Естествено старая се да направя красиви скокове за перфектното класиране.

Може би радостта на всички ни също като някои направи едни прекрасен скок се състои в това също, че отстрани изглежда лесно. Ние обаче си знаем колко трудно е. Какви психически и физически усилия ни коства.

– Как попаднахте в тази верига? Все пак надпреварата е като затворена група? Кой ви насочи в посоката?

– С височинните скокове се занимавам от 2000 г. Натрупах опит и в подобни шоупрограми.

– Кое е различното от традиционните скокове във вода?

– Разликата в олимпийската дисциплина и височините скокове голяма.  Но всеки височинен скачач е започнал с традиционните скокове, които са му дали базата и техниката. Основната разлика в двата спорта е от 10 м кула. Имаме полет не повече от 1,5 секунди във въздуха, но при 28 метра кула вече отиваме на 3 секунди.

Поради тази причина при височините скокове ни позволява да извършим повече салта и винтове във въздуха. Също така и да покажем смяната на различните позиции. Но поради височинната скоростта на приземяване във водата е много по-голяма и при лошо приводняване контузиите са тежки. Може да се стигне до смърт.

– Височинните скокове направиха дебют и на световно първенство в Барселона….

– Е, разгеле, показахме на света, извън веригата скокове Red Bull Cliff Diving, че има и друг вид скокове. Винаги сме мечтали да се докажем като най-добрите в света.  

– Как се запалихте по скоковете всъщност?

– Пробвах се още на 6 години. Моята треньорка Мария Александрова ме откри, бях плувец за 6 месеца. Попита ме дали искам да съм скачач, приех.

В продължение на 13 години бях в националния отбор на България по скокове във вода, сума ти пъти републикански шампион. Във всички дициплини. Имам медали също така от международни състезания и второ място на мъжка Балканиада.

Във височинните скокове заех пето място на Световната купа в Италия. Също така през 2012 г. завърших шести в квалификациите Ред Бул.. много други.

– Обиколил сте целия свят, но какво ви впечатлява най-много от всяка нова или пък вече видяна дестинация – хора, история….

– Хората със сигурност, красота на държавата, в която съм бил, природата, историята, също храната. Всяко пътешествие е като преоткриване на ново място със своите собствени очи. Както и опознаването на културата и обичаите на хората. Не като турист, който е дошъл да разгледа всички забележителности и след това си е тръгнал. 

–  Колко често си идвате в България?

– Старая се всеки момент, в които имам свободно време да се прибирам за няколко дена, защото все пак България ни липсва на всички.

– Поддържате ли връзка с другите скачачи?

– Контактувам с много скачачи, с които сме тренирали. Може би най-хубавото сега е, че с някои от тях също се срещаме на всякъде по света. Миналата година успяхме да се видим с известната ни скачачка преди години Радослава Георгиева- Копчето, която единствена представи плувните ни спортове на световното първенство в Пърт през 1998 г. Остана на Зеления континент.

Супер е да видиш човек, с който си отраснал на басейна. След толкова години, на другия край на света.
Това е една от красотите в моя живот – имам възможност да се видя с толкова много хора, при това близки.

Иначе за последните три години се срещнах с три легенди в скоковете във вода – Дмитрий Саутин, Грег Луганис и Фернадо Платас. Не съм мислил, че ще ги видя, камо ли да кажа, че сме приятели.
 

– Следите ли българския спорт?

– Опитвам се. По интернет и чрез приятелите.

– Какви мисли ви минават най-често във въздуха до водата?

– Ха ха, в този период няма мисли, които да ти минават в главата. Всичко става автоматически. Тренирам тялото да научи спонтанно движенията и позициите във въздуха, които трябва да смениш, за да направиш добрия скок. Най-важното е да пребориш страха си.

– Какъв сте извън спорта!

– Жизнерадостен и позитивен. Обичам да се запознавам с нови хора, да се виждам с добри приятели.