Първо за името. Райън Лохте или Райън Лохти? Категорично фамилното му име се произнася като Лохти. В България обаче се е установила практиката (заварено положение) да се изписва и изговоря като Лохте. Какво да правим? Като че ли по-разумно е да започнем да си го пишем и произнасяме както си е в оригинал – Лохти. Така ще правим и занапред в Първи български плувен сайт.
Райън Лохти действително сътвори история в Цариград. Спечели 8 медали от световния шампионат, от които 6 златни, 1 сребърен и 1 бронзов. Даже самото им изброяване спира дъха – 200 м св. стил (първи), 100 м съчетано (първи), 200 м съчетано (първи), 200 м гръб (втори), 100 м бътерфлай (трети), 4х100 м св. стил щафета (първи), 4х200 м св. стил щафета (първи), 4х100 м смесена щафета (първи). Той беше единственият плувец, който постави световни рекорди край Босфора – първо във финала на 200 м съчетано (1:49.63) и втори в полуфинала на 100 м съчетано (50.71).
В статията обаче искаме да акцентираме не върху чисто плувните постижения и качества на американеца (за тях има хиляди статии на стотици езици), а върху други страни от неговата личност. За това вече има по-малко писано.
Фамозните обувки на Лохти
Снимка: Christine Magnuson
Райън Лохти е плувец тип шоумен. Такива се срещат изключително рядко. В България например няма нито един такъв. Американецът знае как да флиртува с публиката (в Цариград самото споменаване на името му предизвикваше оглушителен грохот и олелия до небесата), как да се хареса (появява се с умопомрачителни чепици – виж снимката, хвърля си медалите на дечица, има татуиран гущер-саламандър на плешката), въобще е наясно как да се държи за да бъде в центъра на вниманието – и успява. Спортистът има и куче на име Картър Лохти, което покрай стопанина си стана световна знаменитост (виж снимката). Сигурни сме, че Лохти не играе някаква изкуствена роля, а си е такъв по душа – обича искрено да се забавлява и да бъде истински посланик на спортното плуване по света. За него плуването е „фън” (забава, шоу, купон, веселба, джумбиш). За българските водняци това е много трудно разбираемо – за нас плуването е нещо от което можем да спечелим пари, да придобием известност, да пътуваме без пари в странство, да ни приемат в университет и т.н. – изобщо спортното плуване за нас е работа, а за него е и забавление. Разлика земя – небе.
Изключително противоречиви коментари предизвиква решението му да си хвърля (в буквалния смисъл на думата) и подарява медалите след официалната церемония по награждаването на запалянковци – деца. Можете да прочетете различни и крайно емоционални мнения по плувните форуми, блогове и в някои медии. Тук даваме личната си гледна точка.
Положителни страни
Хвърлянето на медалите в ръцете на деца-запалянковци безспорно има положителни страни.
То показва спортното плуване като фестивал, забава, вид шоу – в което то постепенно се превръща пред очите ни. А Райън Лохти е главният шоумен.
Дечицата, които докопват медалите на Лохти ще запомнят това за цял живот, това е абсолютно сигурно. Те вече са спечелени за спортното плуване. Американецът споделя, че като малък поискал автограф от една спортна знаменитост (не и казва името), но тя му казала „Не”. Това силно го травмирало и решил още тогава ако някой ден той стане звезда да не прави така. Вероятно е получил дълбинна психотравма, която днес неутрализира.
Постъпката на Лохти се експонира и от медии, които като правило не пишат нищо за плуване. Спортното плуване се нуждае от разширяване на медийния си периметър – а Лохти го постига, факт е, не може да се отрече.
Кучето на Райън Лохти – Картър Лохти
Отрицателни страни
Все пак отрицателните ефекти от хвърлянето на медалите в ръцете на деца-запалянковци преобладават.
Първо, това може да се изтълкува като пренебрежение към съперниците, даже към плуването. Спортният медал е символ – не може да го хвърляш. Букетът не е същият символ – той е безличен – него можеш да го хвърлиш и масово се прави.
Второ, хвърлянето на медали демонстрира неуважение към протокола и реда – в спортното състезание ако няма ред и дисциплина настъпва хаос и анархия. Видях с очите си (бях на 15-ина метра по права линия) как ръководителят по награждаването лично помоли Лохти да не си хвърля медала след като веднъж вече го бе сторил. Отначало той го послуша, но само след 20-ина метра си даде медала на дете стоящо в ъгъла на басейна (поне не го хвърли). Както можете да се досетите в тази ситуация ставаше страшно – тълпи от деца се скупчваха и блъскаха около зоната за снимки, като протягаха ръце и крещяха като обезумели – „Райън, Райън!”, охраната се опитваше да ги озапти, а фоторепортерите се скъсваха да снимат.
Трето, като представящо самият Райън Лохти като не съвсем в час, както казва един небезизвестен български политик. Хора, много далеч от спортното плуване, а те преобладават, могат да си помислят какво ли не за него. Вижте форумите и коментарите.
Всъщност Лохти има пълно право да прави каквото иска с медалите си – да ги подарява, да ги залага, да се снима с тях, но той бърка формата – не е начинът да си хвърляш медалите. Няма нищо лошо в това да си подариш медала дори и на съвсем случаен човек, но да му го хвърлиш – не бива да се прави така. Райън Лохти, този велик плувец не печели от това, още по-малко пък печели световното плуване.