„Цариградски плувни репортажи” (5) – МОЗАЙКА

 

С „Мозайка” завършваме нашите „Цариградски плувни репортажи”. Благодарим на нашите читатели за огромния интерес към поредицата (напълно неочаквано) и за благодарствените писма изпратени до редакцията.    

В „Синан Ердем Спор Салону” плуваха една българка (Нина Рангелова) и един българин (Мартин Желев) придружавани от личните си треньори (Стив Колинс – на Нина и Кристиян Минковски – на Мартин), което не е никак малък жест в ситуация на тежка икономическа криза, стиснала за врата всеки български плувец, а и нацията като цяло.

 

Нина Рангелова плува 100, 200 и 400 м св. стил и 100 м бътерфлай. В сериите на кралската дисциплина пловдивчанката подобри държавния рекорд с време 54.01 (11-то място), но на полуфиналите плува по-слабо – 54.53 и остана 16-та в крайното класиране. На 200 (1:57.49 – 16-то място) и 400 (4:13.49 – 24-то място) м св. стил Нина не беше никак убедителна. Приемаме старта й на 100 м бътерфлай (1:01.06 – 33-то място) като експеримент. Рангелова е отлична плувкиня, в това няма никакво съмнение, доказала го е на много състезания у нас и в странство. Не й остават обаче много години активна спортна кариера занапред. Трябва да предприеме нещо по-различно ако иска да плува на финал догодина на световното в Барселона. Полуфиналът не е вече предизвикателство за нея, трябва да гони финал.   

 

Мартин Желев стартира на 50, 100 и 200 м гръб. Софиянецът и в трите дисциплини подобри държавните рекорди – на 50 м (25.18 – 34-то място), на 100 м (53.89 – 33-то място) и на 200 м гръб (1:56.53 – 24-то място). От много отдавна не си спомняме български плувец, който в най-важното си състезание за годината (Желев не плува на олимпиадата в Лондон) троши три държавни рекорда, което може само да бъде адмирирано. Класиранията му обаче не са от най-добрите – той е един от многото, а не е един от избраните. Ако гърбистът продължава със същата упоритост може да стигне доста далеч, даже да влезе в топ 10. Не е илюзия, но ще е много, много трудно.     

 

На световно се гледа класирането, не толкова времената, те се забравят. Нашето най-добро класиране е 16-тото място на Рангелова на 100 м св. стил. Малки държави(ци) взимат обаче дори медали – Рута Мейлутите (Литва), Алия Аткинсън (Ямайка), Джордж Бовел (Тринидад и Тобаго), Пал Йенсен (Дания-Фарьорски острови). Защо те успяват, а ние не успяваме?

 

Разговаряхме с колега спортен журналист от Унгария като изрично го попитахме как точно се изговаря фамилията на прочутата му сънародничка. Маджаринът бе категоричен – фамилията се произнася Хосу. Той също така потвърди, че „хосу” на унгарски означавало „дълъг”. 

 

С рекламна цел фирмата „Спидо” преди началото на вечерните финали изстрелваше с пневматични пистолети фланелки към трибуните – примерно 7-8 фланелки на сесия. Куриоз бе, че една изстреляна фланелка падна точно в краката на пишещият тези редове на журналистическата трибуна. Даже не се наложи да ставам от стола. Фланелката обаче е малък размер и я подарих на дъщеря ми. 

 

Вероятно читателите на Първи български плувен сайт ще се учудят, но в сериите имаше доста плувци, които плуваха като начинаещи. На делфина например масово се пипаше стената с една ръка и се финишираше също с една ръка. Действително странно, та това е световен шампионат.

 

Талисманът на първенството – средиземноморският тюлен „Бадем” бе голяма атракция. Всеки искаше да се снима с него, а децата направо полудяваха когато мине покрай тях. Самият „Бадем” танцуваше на хитовото парче на корееца Сай „Гангам Стайл” и веселеше хората, като публиката припяваше с него.   

Германката Даниела Шрайбер стартираше по особен начин (някои сигурно са го забелязали) – с ръцете назад, като преди 50-60 години. Вероятно германката има основания да стартира така, но изглежда малко странно. 

 

Точно пред нас на журналистическата трибуна седяха колегите от Радио „Монте Карло”. Те бяха поканили звездата на френското плуване Фредерик Буске да коментира заедно с тях. Не знам доколко се е справил, но доста се задържа на трибуната със слушалките на ушите.