Цариград е описван едва ли не с клишета: „градът където континентите се срещат”; „уникален град”; „градът препълнен с история и естествена красота”, „величественият град”; „мегаполисът на многообразието”; „имперската столица на Римската, Византийската и Османската империя”. Странното е обаче, че когато го посетиш разбираш, че всичко това не са празни приказки и рекламни уловки, а самата истина.
Градът носи различни имена през епохите. За огромната част от света той днес е Истанбул, но южните славяни (вкл. българите) го наричат Цариград (градът на царете) от поне хиляда и петстотин години насам та чак до наши дни.
Цариград по принцип не може да се опише, толкова е безпределен и разнолик, а преди всичко трябва да се почувства. В него има всичко и можеш да видиш всичко. Без преувеличение. Няма втори град като него – действително е уникален.
Първото нещо, което се набива в очи е смайващото човешко многообразие. Всякакви раси, етноси, възрасти, пълноводен океан, направо тълпи от хора, които те заливат отвсякъде – градът край Босфора брои 13-14 милиона жители. Видяхме даже един тъмнокож африканец, който си беше боядисал косата в зелено. Отначало помислихме, че е с перука, но специално се приближихме и се уверихме, че къдравата му коса действително беше боядисана в зелено.
Местните хора като правило са любезни и отзивчиви. Докато си намерим хотела се наложи да питаме няколко човека как да стигнем до него, като никой не ни отказваше информация. Даже накрая един турчин се обади по собствения си телефон на рецепцията, разбра точния адрес и пет минути вървя с нас докато се увери, че вървим в правилната посока.
През първия ден от престоя не видях нито една кофа за боклук, но нещо това ми изхвръкна от главата. Разбрахме обаче каква била работата. В града са разставени контейнери за смет, добре затворени, полувкопани в земята. Идва боклукосъбирачката вади ги с кран и изсипва съдържанието в търбуха си. Като следствие няма мирис, котки и кучета, ровещи клошари с тояги и бохчи.
Турският език е напълно неразбираем за нас българите. Макар и да има огромен брой общи думи („кьофте”, „палто”, „чаршаф”, „халва” и т.н.) нищо не можеш да „хванеш” – дори смисъла. Мелодиката на езика е много странна за нас и звучи някак си приглушено. Примерно спирката в метрото на име „Давут паша” се чува като „Да(в)у(т) па(ш)а”, като нито „в-то” е наше „в”, нито „т-то” е наше „т”, нито „ш-то” е наше „ш”. Ако не знаеш поне 200 думи на английски, руски или немски си напълно загубен. Много малко хора знаят английски, а ако знаят то е съвсем слабо. Можеш обаче да попаднеш на рускоезични. В нашия квартал даже имаше магазини и ресторанти с руски имена („Ялта” например), а всеки трети търговец говореше руски нелошо, което лично за мен бе огромна изненада. Така че учете и руски.
Цариград е град на търговията, на гигантския, на смазващия, на чутовния алъш-вериш. Тук всеки иска да ти продаде нещо. Стоките са на всяко кьоше и има всякакво качество – от изключително квалитетни продукти, до такива, които търговците трябва да ти дават на теб по 10 лири, че ги отърваваш от боклуците им. Всеки вика, предлага, кани, хвали, ръкомаха, изобщо пълна лудница. Срещат се и много нахални търговци. Както се снимаш например пред „Синята джамия” отнякъде изниква някой, който ти оферира „супер връзки за обувки” – всъщност за нищо не стават. Трудно можеш да се измъкнеш. Трябва да изчезнеш от мястото или да кажеш, че вече си купил. Вечер (вероятно да не бъдат заловени от проверяващи) хиляди амбулантни търговци поставят направо на земята или върху прокъсани черджета и одеяла де що имат – даже да се чудиш как изобщо го продават. Цените като цяло са като при нас – само месото е по-скъпо. Даже има неща и по-евтини. В Цариград има и много количкари, които сноват насам-натам като изтребители – тикат, бутат, мъкнат, носят, товарят всякакви стоки.
Метрото по-скоро прилича на градска железница и е бързо, чисто и ефикасно. Еднократно пътуване с него (жетон) струва 3 турски лири (1 турска лира = 84 стотинки).
Цариград е град на контрастите, които са много силно изразени. До суперлуксозно облечените жени и девойки можеш да видиш опърпани просячета, съвсем окаяни дори по нашите разбирания. Има светофари, които се задействат със сензори, умопомрачителни небостъргачи, но и улички сякаш непроменени от отоманската епоха. Сред шикарните и изключително импозантни сгради се виждат и бедни и паянтови постройки. Като цяло визията на града е модерна, даже ултрамодерна.
Но нещото, което най-много изумява в този магически град е неговата динамика. Невероятна динамика, ритъмът е лудешки, трафикът – убийствен, а всички за някъде бързат – не видях нито един лентяй. Дори играчите на табла и пиячите на чай, седящи пред безбройните дюкяни, винаги с едно око наблюдават за клиенти и те поздравяват с неизменното „Ассаламу алейкум” (Мир на теб).
Един пример. На две преки от хотела ни само за два дена направиха основен ремонт (измазване, дограма, боядисване) на магазин около 150 квадрата, който започна дори да продава стока. Смайваща бързина за Балканите.
