N.B. Малко неочаквано, но към „Цариградски плувни репортажи” се прояви много голям интерес. Първата статия е прочетена вече от над 2500 човека. В тази връзка ще увеличим броя на публикациите в серията. Първоначално бяхме планирали да сътворим 2-3 материала, но вероятно ще станат 4-5. Ако някой сметне, че би могъл да напише нещо оригинално и стойностно за шампионата в Цариград може да се престраши и да ни го изпрати. Но трябва да е наистина добро, а не „сватбарски” текст.
Да организираш световно първенство по плуване, дори и на малък басейн, не е шега работа. Изискват се огромни усилия, както и намирането, използването и усвояването на множество ресурси – финансови, човешки, организационни. С две думи турските домакини в лицето на Турската плувна федерация се справиха много добре с нелекото предизвикателство и проведоха почти образцов шампионат.
Надпреварата се проведе в огромното спортно съоръжение „Синан Ердем Спор Салону”. То е кръстено в чест на Синан Ердем (1927-2003), който е бил президент на Националния олимпийски комитет на Турция за периода 1989-2003 година. „Синан Ердем Арена” е мултифункционална спортна зала от световен мащаб. Разгърнатата й застроена площ е 73 400 кв. м. Намира се на около 18 км от центъра на Цариград и на около 4 км от летище „Ататюрк”. Залата може да бъде оборудвана с различен брой места в зависимост от проявата, която се организира в нея – 22500 места за концерти, 16 000 места за баскетбол и 13 676 места за тенис. По време на световното по плуване около временно изградения 25-метров плувен басейн можеха да седнат 10 500 човека.
Откриването на 12 декември бе пищно и зашеметяващо. Видяхме традиционният парад на знамената на страните участнички, като флаговете бяха носени от по един представител за държава. Имаше и местен фолклорен състав в красиви национални носии (мъже и жени), който бе изключително впечатляващ – въртяха бели хороводни кърпички досущ като българските, но музиката е съвсем различна от нашата – напълно ориенталска, яки зурни, думкащи тъпани и колосален шум. Не мина и без пиротехнически ефекти – наистина замайващи. Огън, светлини, фойерверки и то под музикален съпровод. Направо свят да ти се завие. Тук обаче стана гаф (виж снимката по-долу). От изстрелите като остатъчен ефект се получи доста сериозно задимяване в залата, което на всичкото отгоре замириса доста силно и димът много бавно се разстла. Стават обаче такива работи.
Имаше голям брой любезни и услужливи доброволци, като единственият им недостатък бе, че някои от тях не знаеха дори една дума на английски. С тези от тях, които говорихме, всички бяха чували за България и знаеха по нещичко за нея. Немалка част свързваха държавата на светите братя Кирил и Методий с футболиста Димитър Бербатов (отново този пусти Цар Футбол), като един симпатяга много се разпали и ми каза, че бил любимият му футболист. Не го разочаровах и кимах утвърдително, макар и аз крайно слабо да се интересувам от футбол. Това е някаква странна игра, поне за мен – 20 души тичат като изоглавени като се стремят да вкарат кръгло кожено кълбо във врата с два успоредни и един напречен дирек – пълна безсмислица.
Имаше и магазин на „Спидо”. Цените бяха доста солени. Съдете сами. Плувни очила – 110 турски лири, дамски бански – 180 турски лири, фланелка с якичка с логото на първенството – 100 турски лири. Припомняме, че 1 турска лира се разменя за 84 стотинки. Иначе стоката си я биваше.
Аз и колегата Василен Димитров не пропуснахме да се снимаме с манекена на Райън Лохти (САЩ) поставен именно за тази цел. Не забелязах много желаещи да се фотографират с манекена на уникалния американски плувец, но може би бъркам.
Продаваха се и хубави сувенири с логото на световното. Талисманът, както нашите читатели вече знаят, е средиземноморският тюлен на име „Бадем”. Изключително колоритен, симпатичен и много добре избран. Между другото „Бадем” (човек облечен в костюм) непрекъснато веселеше публиката и състезателите в басейна. Както се досещате децата се изпотрепваха да се снимат с него, а повяването му навсякъде предизвикваше ажиотаж. Иначе ако искаш да си го купиш трябваше да броиш 35 турски лири за малкия му вариант. На всички медалисти „Бадем” беше подаряван, но голяма част от тях го хвърляха към трибуните и наставаше голяма битка кой да го докопа.
Имаше и втори гаф с осветлението. По време на финалното плуване на 200 м съчетано при жените по време на бруста нещо стана с осветлението и интензитетът му намаля рязко. Добре че съвсем не изгасна. Организаторите обаче бързо оправиха нещата.
На много места в залата беше поставено турското знаме. Направи ми впечатление, че едно от знамената (поставено досами басейна) някаква машина така го обдухваше, че се създаваше илюзия, че се вее от вятъра. Добре измислено.
За местната публика звездата бе Искандер (турския вариант на Александър) Баслаков. При всичките му плувания грохотът по трибуните бе изумителен, а възгласите „Тюркийе, Тюркийе” страшно силни. Баслаков плува добре. Аз лично го мислех за етнически руснак, живееш в Турция, но един турски колега ми каза, че гърбистът бил с корени от Белорусия. Често казано не съм много сигурен.