Ежедневният ни контакт и диалог с българските плувни хора ни убеждава, че немалка част от тях са в плен на илюзии и не могат и/или не искат да се приспособят към вълчата пазарна икономика, която властва по българските земи. Това е крайно притеснително, поради следните причини.
Нещата все повече ще се влошават от финансова гледна точка. Достъпът до кредити, въобще до финансови инструменти и деривати ще става все по-недостъпен за плувните клубове, въобще за българските спортисти. Чакат ни още по-тежки времена, независимо кой е на власт – навлезли сме в цикъл не по-малко лош от Великата депресия. Международната глобална конюнктура също е неблагоприятна. Непосредствените ни съседи на Балканите не правят изключение – Гърция фалира, Румъния се клати, има опасност БЮР Македония да се разпадне.
Вероятно след неубедителното (някои казват провал) представяне на българските спортисти на олимпиадата в Лондон българската държава ще започне да отпуска значително по-малко средства (дотации) специално за плувните спортове. И ако плуването донякъде не е толкова застрашено (то е масов, народен спорт), за водната топка, синхронното плуване и скоковете във вода се задава финансов апокалипсис. Дано хората в тези спортове го разбират.
Плувните ни хора не притежават (в огромната си част) дори елементарни познания по икономика, право, мениджмънт, финанси. Работи се с остарели, дори примитивни представи – не се правят бизнес-планове, финансово-сметната документация се попълва формално, няма визия и не се градят и изпълняват стратегически планове (метод на сценариите, дърво на решенията и т.н.).
Както се вижда много, много тревожни факти. Има само един изход. Тотална комерсиализация на плувните спортове, най-вече на плуването. Иначе българското спортно плуване ще тръгне още по-назад. Това в никакъв случай не бива да го. допускаме.
Тук обаче, слава Богу, ще действат буфери и благоприятни фактори.
Интересът към плуването се възроди. Интересът дори нараства. Тълпи от деца обграждат басейните, всяко второ варненче и всяка пето софиянче иска да се научи да плува, на плувен басейн „Спартак” по време на плувни състезания няма къде да седнеш на трибуните, плуването бе един от най-гледаните спортове по време на олимпиадата от българските телевизионни зрители, Първи български плувен сайт се чете от хиляди хора на ден, а списание „Плуване & Водна топка” се изкупува без остатък, обучителите по плуване се напълниха с пари (някои вземат по 2500 лева на месец) и т.н. и т.н.
Ние на практика предлагаме най-добрата спортна стока – плуването. Всеки може да го спортува (от пеленаче до дядо), нашият спорт прави най-хубавите тела, плуването е най-здравословният и най-социалният спорт. Ние седим върху чувалче със звонкови монети и високопробни слитъци злато, само трябва да се наведем и да си ги сложим в джобовете, но не за наше потребление, а за разширено възпроизводство на българския плувен спорт – басейни, треньори, квалификация, деца, пари – и отново – още повече басейни, още повече треньори, още повече квалификация, още повече деца, още повече пари – и отново и отново…
Благоприятните фактори сами по себе си обаче не означават нищо, а само, че имаме късмет, че сме плувци и че се занимаваме с този велик спорт. И отново да го кажем – трябва да комерсиаллизираме тотално плуването. Езикът на парите (колкото и да не ни се иска) е единственият универсален език, който всички хора в българските предели разбират. Не трябва да се заблуждаваме в противното.
Как обаче да стане? Как да го направим? Няма всеобща рецепта, а и ще бъде ужасно трудно – вероятно ще вървим по пътя на пробата и грешката, ще падаме и ставаме, не рядко ще получаваме и яки крошета и ритници, някои по трънливия път ще дадат дори фира.
Нямаме обаче друг изход. Иначе оставаме в будна кома, а можем и да умрем.