Не стихват коментарите около фамозния финал на 200 м бътерфлай при мъжете на олимпиадата в Лондон. Съвсем накратко да припомним фактите. През цялото време Майкъл Фелпс (САЩ) води по дистанцията, наричана „Фелпсова” и златото му изглежда в кърпа вързано. В последните метри обаче американецът видимо отпада, застигнат от борбения и талантлив Чад ле Кло (Южна Африка). Самият финал (допирането до стената) е инфарктно. И Фелпс и ле Кло докосват почти едновременно паното на измервателната уредба и обикновеното човешко око не може да различи победителят. След секунди се разбира – пръв е ле Кло (1:52.96), втори Фелпс (1:53.01). Разликата между златния и сребърния медал е само 6 стотни. Истинска сензация! При многократните телевизионни повторения се вижда, че всъщност Фелпс води, но изключително неумелото му последно докосване (пипане) на стената направо му изяжда главата. Невероятно – най-добрият плувец на всички времена очевидно не знае и не може да финишира като хората.
Така поне си мислехме доскоро. Скоро обаче прочетохме статия на Елена Вайцеховская (Русия), която хвърля съвсем друга светлина върху случилото се. Това дори го няма в никакъв английски източник. Дяволски интересно – ще се убедите. За какво иде реч?
Има един швейцарец на име Петер Хюрцелер, работи към измервателния гигант „Омега”. Неговата задача е да надзирава и курира плувците, които имат договори с „Омега”. Негови подопечни са били Александър Попов (Русия) и Йън Торп (Австралия). От шест години и Майкъл Фелпс. Спецът от страната на Вилхелм Тел направо дръпнал Вайцеховская (познават се отдавна) на трибуните на „Акуатикс сентър” и й казал: „Представяте ли си още откакто преди шест години Майкъл Фелпс попадна в „Омега” му говорех: „Майкъл, ти неправилно се учиш да финишираш така.” Вие видяхте ли, че как той финишира сутринта в сериите на 200 м съчетано? Прави последно пренасяне на ръцете над водата и още не докоснал стената започва да си върти главата по посока на информационното табло – да види цифрите. Винаги прави така, доколкото помня. От шест години се опитвам да му втълпя в главата, че първо трябва да допреш стената, а чак след това да си въртиш главата настрана. Защото в противен случай тази глупава привичка ще го подведе в най-неподходящият момент. Това, че рано или късно неминуемо ще се случи с Фелпс, не се съмнявам и за секунда.”
Този Хюрцелер си е направо пророк. Изключителен аналитик. Забележете става въпрос за експерт по измервателни уреди и системи, а не за треньор по плуване. Изумително. Направо не ни го побира главата как треньор от ранга на Боб Боумън не е взел мерки да отстрани този невероятно глупав навик на питомеца си. Предполагаме, че тук е попречила прословутата американска самоувереност – американците си мислят, че знаят и могат всичко и като правило не се вслушват в чуждо мнение. А този Петер Хюрцелер е голяма работа.
Всичко това си има обяснение. То е психофизиологично. Майкъл Фелпс от дълги години е формирал и изградил неправилен динамичен стереотип (описан още от руснака И. П. Павлов) на финиширане. Един път менче за вода, втори път менче за вода, на третия път менчето се чупи. Американецът може да се сърди единствено и само на себе си.