Турнирът „Замората” приключи

 

 

ХІІІ Международен плувен турнир в памет на Стефан Попов-Замората приключи днес в София. Какви изводи могат да бъдат направени след двудневните битки по сините коридори на 50-метровия покрит басейн „Спартак”?

 

Първо, България, учудващо, но продължава да ражда големи плувни таланти. Не са много, но достатъчно за пробив. Пробивът е финал на голям шампионат – европейско и полуфинал на световно и олимпиада. Другото е нереално (медали) и който го обещава или твърди не е в час, меко казано. Най-голямата надежда е Георгия Кадоглу (Галата Варна). Към нея хищно и алчно гледат чужди клубове и емисари, български треньори и клубове. Лично получаваме непрекъснато запитвания за нея от цял свят. Казано с две думи – тя е в устата на всички. Върху крехките й рамене още от невръстна възраст легна крайно тежка отговорност. Дали тя, треньора, семейството, клуба ще устоят на разнородния нечовешкия натиск – медиен, финансов, спортен. При първата грешна стъпка или провал от нейна страна срещу нея ще се избълват какви ли не неща, а тези, които не я харесват доволно ще потриват ръце. Молим се все пак я пожалят – тя е на 13 години и все още е дете. Дано Господ да я пази.  

 

 

 

Второ, младите български плувци (в своята огромна част) не са усвоили правилните технически прийоми на плуване. Вярно, става дума за млади плувци, но това не е  никакво оправдание. Не се стартира добре – бавна реакция, ъгъл на влизане във водата, подводно след старта. Финиширането е под всякаква критика – даже видяхме немалко плувци почти да си разбиват главите в стената. За стената се формира интуитивен усет – добрият плувец трябва да знае, че тя просто е ТАМ и да може да направи салто или да финишира и със затворени очи. За стиловете можем да напишем студия, но съвсем накратко – не се плува много грамотно технически.

 

Трето, като цяло има видимо и чувствително нарастване на интереса, масовостта и общото ниво. Интересът е налице. На басейн „Спартак” в студената и мрачна съботна вечер бяха дошли 650-700 човека за да гледат плуване. Цифра, която наистина впечатлява. Общото ниво, въпреки многобройните недостатъци, се покачва. 

 

Четвърто, колкото треньори, администратори и експерти – толкова мнения. Това е крайно тревожно – всеки се мисли за корифей, единствено прав и не приема, като правило, никакви чужди мнения. Няма ОБЩОБЪЛГАРСКА плувна визия. Всеки си гледа в своята паничка.  

 

Накъде е тръгнало любимото на сърцата ни българско спортно плуване? Никой не може да каже със сигурност. Дано да е в правилната посока.