Първи български плувен сайт и Асоциацията на българските плувци задълбочават плувното си сътрудничество със сродни организации от Балканите. Набелязани са конкретни програми за съвместна дейност със сродни плувни организации от Албания и Сърбия. Вероятно към нас ще се присъединят и плувни организации от други балкански държави.
Албания
В Албания спортното плуване тръгна от много ниска основа преди двайсетина години след жестока комунистическа диктатура. Плувната база в страната на орлите и днес не е в добро състояние. Там също обаче се намират плувни ентусиасти, които не се примиряват със статуквото. Шпетим Ходжа (треньор и деятел) например собственоръчно конструира и изгражда маломерни плувни басейни. В Албания и до наши дни отвреме-навреме се тренира в Синьо море (Адриатика). Спортното плуване се развива в много добро темпо. Само допреди няколко лета албанските плувци изоставаха катастрофално от своите преки конкуренти на Балканите. Днес обаче чат-пат взимат медали и са съкратили чувствително разстоянието до най-добрите. Ако тенденцията се запази само след 15-ина години ще се изравнят като ниво с плуването в БЮР Македония и даже могат да го надминат. Албанските плувци са създали силна лобистка организация наречена „Илирийска плувна асоциация” с мото: От албански плувци за албански плувци. Тази асоциация има за своя главна цел уреждането със стипендии на албански плувци да учат в странство (най-вече в САЩ). Двигател на асоциацията е Бесмир Буранай Ходжа.
България
Спортното плуване в България полека-лека започва да се отърсва от тежката криза, в която бе изпаднало, но все още не е излязло от нея. Положението с плувната база е почти катастрофално. Българските плувци не разполагат с нито един 25-метров покрит басейн като хората, което е направо срамно обстоятелство. С 50-метровите басейни нещата стоят значително по-добре. Имаме няколко плувни оазиси – комплекс „Приморски” във Варна, комплекс „Диана бад” в София и др. Българите имат две елитни плувкини (Екатерина Аврамова и Нина Рангелова), които могат да се класират на финал на всяко голямо състезание (без олимпиада и световно). Отдолу напират доста талантливи състезатели и състезателки, някои от които дори на средноевропейско ниво. Големият проблем на българското спортно плуване е, че не може да задържи талантите си след 16-17-годишнавъзраст, когато те масово започват да се отказват. Няма пари, не се предлагат никакви стимули (дори стипендии от по 50 лева месечно), не се съдейства за влизане и учене в български университети по облекчен режим. Като някаква черна прокоба е удивителната апатичност на българските плувци относно саморекламирането и взаимопомощта. У нас като правило българските плувци не могат да напишат и една страничка смислен текст за състезание в което са участвали, а най-страшното е, че не съзнават колко това е важно. В България важи правилото – всеки сам за себе си. Ние сме отлични индивидуалисти, но не можем и не искаме да работим в екип – описано още преди много десетилетия от видните ни народопсихолози Антон Страшимиров („Книга за българите”) и Иван Хаджийски („Бит и душевност на нашия народ”). Тук можем да се поучим и от албанците, и от сърбите.
Сърбия
В Сърбия спортното плуване, без да блести, е на добро ниво. Сърбите имат великолепни плувци (най-вече от мъжки пол) – Милорад Чавич, Иван Ленджер и Чаба Силаджи. Правят много плувни турнири (съотношение 15 към едно спрямо нас), плувният им мениджмънт и маркетинг са на европейско равнище. И там, разбира се, не са цъфнали и вързали. И те си имат дертове. Парите са им малко, женското им плуване не е в най-добра кондиция. Те обаче създадоха феноменалната плувна медия Swim Star Web Portal, която се чете по целия свят. Начело на тази медия е невероятният плувен ентусиаст Горан Рашула – човек с неизчислими заслуги за сръбското и балканското спортно плуване. Ние, българите, не разполагаме нито с такава медия, нито с такава индивидуалност.