В КПС Олимпия: Знае ли всеки какво иска да прави и да постигне в спорта, всичко се подрежда

КПС Олимпия

Международният турнир „Гладиатор“ открива вътрешния плувен календар този уикенд и в тази връзка представяме клуба организатор – КПС Олимпия (София). Публикацията е поредната от брой №40 на списание „Плуване &Водна топка“.

КПС Олимпия (София) е от клубовете, чието име напълно оправдава замисъла и съдържанието му. Негово лице и знаме е олимпийската шампионка Таня Богомилова. Водещата фигура и старши треньор дълги години e Георги Дангалаков, в момента консултант. Четирима плувци на клуба – тяхната дъщеря Ана Дангалакова, Михаил Александров, Райчин Антонов и Екатерина Аврамова, плуваха на олимпийски игри. А отборът е кръстен на митичната планина Олимп.
Клубът е основан през 2001 г. и за повече от две десетилетия хиляди деца се научават да плуват. Десетки са шампионите и националите. КПС Олимпия е неизменно в тройката, (22 пъти само от 2017 г. насам), а през последните 6 г. (без държавното на малък басейн, състояло се след редакционното приключване на броя) клубът е спечелил 8 отборни купи при мъжете и юношите старша. Два пъти е вицешампион в генералното при мъжете и жените. Само през миналата година спечелените медали във всички възрасти са над 50. За философията и дейността на клуба, за проблемите на плуването говорят Георги Дангалаков, Таня Богомилова, занимаваща с началното обучение, старши треньорът Любомир Лазаров младши и дясната му ръка Силвестър Янкулов.

– Г-н Дангалаков, с какви идеи и цели създадохте Олимпия?

– Просто искахме да се занимаваме с високо спортно майсторство. Да правим по-професионално плуване, да намеря пари, с които да подпомагам спортистите. Намерих, надявайки, че така ще бъдат и по-добре мотивирани. За мое голямо съжаление това второто не се случи. Визията на клуба е много проста: да знаят хората какво искат да правят. Оттам насетне всичко се подрежда.

Ако може клубът да бъде подпомаган, да се рекламира, да се намират някакви средства, добре е дошло. Донякъде успяхме, докато бях там. Сега Олимпия се движи между първите пет клуба в страната, което за нивото тук е добре.

Силвестър: Реално си гледаме на нещата. Няма как да заявим, че работим в тези условия, за да създаваме олимпийски шампиони. Ясно е каква е средата като цяло, не само за плуването. Виждаме какво е мисленето на хората, на родителите. Трудно можеш да накараш деца да идват по 10-11 пъти в седмицата.

– През какви трудни моменти преминахте?

Георги: Не мога да се оплача от поколенията състезатели, които имах. Бяха трудолюбиви, имаха желание. Правилата бяха ясни – който желае, да заповяда да тренира. Искахме да станем от силните клубове. В крайна сметка кой клуб се създава, ако няма подобно желание, концепция и цел? С Любомир Лазаров старши (баща на Любомир Лазаров младши и дългогодишен член на УС БФПС – б.а.) и с Ани Лазарова се опитахме да изградим съвременно база, със зала за физическа подготовка. Направихме възможно най-доброто за нашите състезатели.

– Като бивш национален треньор кажете за различията с това да се ръководи клубен отбор?

Георги: Важното при ръководенето на една организация е някой да вярва, че това, което се мисли, дори да е погрешно, е възможно да стане. В някои места и клубове, хората успяха. Имаме прилични състезатели, резултати на различни нива… Това е важното – да вървят всички в една посока. Аз обаче не можах да намеря такива съдружници и реших, че по-добрият вариант е да освободя българското плуване от присъствието си.

– Как се издържа клубът?

Любомир: Оправяме се с таксите и с каквото можем от програмите към Спортното министерство и Софийска община по програмата за развитие на детско-юношески спорт. Спонсори са се намирали, но отдавна – предимно познати, които са помагали с пари за материално-техническо осигуряване.

– Предимство е клубът ви да разполага с басейн, и то в центъра на София…

Любомир: Зависи, по-скоро е минус. Има проблеми с транспорта, с паркирането. Тук е синя зона и трениращите трябва да предвидят допълнителни 4-6 лв. към таксата за басейна. По-добре е за живеещите и учещите в района. Имаме и деца, които заради нашите треньори идват чак от Банкя. За изтичащата година картотекираните са 81.

Lubomir_Lazarov_Silvestar Yankulov
Старши треньорът Любомир Лазаров (вляво) с колегата Силвестър Янкулов

Повечето учат в елитни училища – английската, френската, немската гимназии, Националната природно-математическата гимназия. Без да броим състезателите, годишно имаме допълнително около 300 деца, минаващи през всички треньори.

– Какви са следващите цели на клуба?

Силвестър: Да започнем да изкарваме състезатели за участие на европейски и световни първенства, които да записват по-челно класиране.

Таня: Убедена съм, че няма клуб, който да не се стреми и да иска да направи състезатели, с които да се гордее. Въпросът е, че не всеки има добри условия за работа. Супер е, че сме привилегировани по някакъв начин. Никой обаче не вижда другата страна на медала – труда, за да съществуваме и оцеляваме. Особено в трите години, откакто е пандемията с COVID-19, ние сме на ръба. Даже под ръба. Една година треньорите работихме без заплата, тъй като нямахме достатъчно приходи, за да покрием всички разходи по басейна, и гледахме да осигурим за персонала и да покрием всички задължения по поддръжката.

 – Какви са важните уроци за плувците на Олимпия?

Любомир: Да бъдат себе си. Да не се страхуват да опитват нови неща, дори да се провалят. Да работят спокойно.

–  Какъв трябва да е профилът на съвременния треньор?

Георги: За мен не е валидна тезата, че ако спазваш 10 правила, ще бъдеш най-добрият специалист. Това му е хубавото на треньорска работа, че всеки сам решава какво би могъл да даде и какво би могъл да направи. За мое съжаление все още считам, че треньорите имат по-голямо желание от състезателите да работят за резултати. Както казваше Христо Червенков, лека му пръст: „Може да си добър ездач, но като нямаш кон…“ Радостното е, че има и места, където и треньори и състезатели се трудят в синхрон. Вярват си и нещата им вървят. Това е най-важното.

Любомир: Треньорът трябва да разбира от всичко, особено в нашата сфера – методика на спортната тренировка, физиология, биохимия, психология, спортна медицина. Да бъде спокоен, уравновесен, да работи систематично и отговорно.

Силвестър:
Треньорът не трябва да е с голямо его, а да бъде гъвкав. Да има обратна връзка със състезателя, провокирайки преминаването към по-високо ниво.

– Как подобрявате квалификацията си?

Любомир: Както казва Ботко Трендафилов: „100 олимпийски шампиони, 100 различни тренировки, никой не е тренирал по един и същи начин!“. Всичко в интернет се ползва – статии, видеа, публикации. Има доста достъпна информация, когато човек се интересува и търси. В къщи има камари от руска литература, събирана от моите родители. Информираме се много и от уебинари – виртуални лекции, участвали сме в много. Теорията обаче трябва да върви с практиката, а не да се прилага безразборно. Не да си поръчаш книга по интернет и да я дадеш на състезател, който знае добре английски, да я преведе и ти да прилагаш, както сметнеш за добре.

– Черпите ли опит от колегите в другите клубове?

Силвестър: Треньорът може да е на 80-годишен, но да е супер иновативен. Може да е на 30, но само да копира тефтера, по който е водил подготовка. Бих почерпил знания и опит от Георги Дангалаков, Ботко Трендафилов, Веселин Суров, все доказали се треньори. Слушам с интерес и Боби  Бояджиев, който е най-добър треньор на годината за всички младежки национални гарнитури, не само в бокса…

Любомир:
Много сме попили от Лили Кръстева, която няма умора и продължава да идва на басейна. Винаги при възможност разговаряме с Ботко, с Гого постоянно, с Кристиян Минковски, като сме ходили по лагери сме обсъждали с треньорите по гребане, кану-каяк. Такава е средата, че с който и треньор да поговориш, можеш да обмениш опит, друг е въпросът дали ще го използваш или не.

– Какви са ползите от правенето на турнири? Олимпия организира два…

Любомир: Правим го предимно, за да се радват децата. слагаме ограничения в броя на участниците, имало е случаи на недоволства от това. Гледаме да направим добри турнири, с хубави постижения и награди. За награден фонд сме извадили бая пари, и то от своя джоб. Със сигурност не сме на печалба.

– Помага или вреди роенето на клубовете на българското плуване?

Таня: За съжаление вреди, няма да спре и това не е добре. Защото, когато има повече треньори в един клуб, те рано или късно започват да не се разбират и започват да се изпокарват и всеки си прави клуб и иска да се доказва самостоятелно като треньор. Системата, която в момента действа, не ограничава по никакъв начин роенето. Клубовете започват да се карат и за коридори по малкото басейни в България. Това е проблемът.

Любомир: Лошото е, че има клубове, в които работят  треньори без лиценз, неквалифицирани, с тапии за инструктори…

Таня:
Мисля, че трябва да се премахнат тези курсове за 3 и 6 месеца. Несравними са с петгодишното обучение в НСА. Това трябва да се спре от Спортно министерство.

– Родителите също се вживяват в треньори…


Таня:
Родителите започват да се вживяват като треньори чак когато видят, че детето се развива добре и иска да стане шампион и участва по големи първенства. Тогава започват да се месят. Не е добре нито за детето, нито за треньора. Трябва да има граница. В нашия клуб сме направили така, че в началното обучение да учим всички деца, които идват целогодишно, на четирите стила. Да плуват правилно. И тези, които искат да се занимават сериозно със плуване по-нагоре, преминават при Яна, Любомир и Силвестър – вечер след 19 ч., когато тренират всички наши картотекирани състезатели.
Стремим се да учим децата на индивидуалност, дисциплина, уважение. Разказваме лични преживявания и случки от нашия житейски опит в плуването. Надяваме се поне малко да ги насочим да бъдат борбени и със спортен дъх.

Tanya Bogomilova_Ana Dangalakova

Ани Дангалакова е най-успешният продукт на клуба. Продължи традицията на майка си Таня Богомилова (двете на малката снимка на път за ОИ в Атина 2004), на баща си Георги и леля си Соня в най-олимпийската плувна фамилия

Силвестър: Родителите искат да чуят това, което желаят. Нужно им е уверението, че с 5 тренировки ще получат шампион.

– Защо сме първи в европейските ранглисти при 10-12- годишните, а после ни няма?

Силвестър:
Треньорите имат някаква вина, че форсират малките плувци, но пресата идва от родителите и от заобикалящата среда. Ако не го направиш шампион на 11 години хлапето започва да се демотивира, да търси друг клуб, да се отказва. Дори треньорът да знае как да планира подготовката, ситуацията и средата ще го принудят да форсира детето.

– Как да бъдат задържани плувците след завършването на училище?

Силвестър: По-съвестните деца не трябва да бъдат оставени на самите себе си след като станат на 18 години. Трябва да им се помогне.

Любомир:
Състезателят трябва да стигне до националния отбор, да се подготвя за големи състезания, да получава заплащане, да има големи цели. Най-добрият вариант е следване в САЩ, където наред със спорта се дава шанс и за високо ниво на образование. За да продължи образованието си в САЩ, трябва да е получил качествено образование тук. Академичната програма е начинът да ги задържим в България. Големите университети – Софийският, Техническият дават добри дипломи, валидни по света, но при тях спортът не е застъпен (изключение прави НСА). Програмата не е насочена студентите да спортуват повече и на високо ниво. Те не печелят от това, че са състезатели, освен едно браво и някоя купичка. Ако е спортист в Щатите, ще спечели стипендия. Това важи и за гимназиите.

Таня:
За да останат в басейна и след 18, състезателите трябва да имат високи цели, независимо дали тренират тук или в САЩ. Моята цел беше да стана олимпийска шампионка. Нищо друго не ме интересуваше. Но за да станеш елитен спортист трябва да се изкачваш стъпка по стъпка. Да имаш голяма вяра в треньора си и да вървите винаги ръка за ръка един до друг в добро и в лошо.

 KVS Olimpia-Palata

Как морското
конче стана дракон

При толкова много отбори в плувните спортове в символиката преобладава естествено водната тематика и фауна. Олимпия си е избрал морското конче за клубно лого, но дизайнът не е случаен и върху него е мислено с месеци. „Работехме с приятел от квартала – Чавдар, рекламист в творческа отпуска. Държахме на детайлите, разказва Любо Лазаров. – Първоначално решихме да е лъв. После имаше гръцки воин, след това шлема, щит – един вид герб и символ на цялостната защита. Накрая се спряхме на морското конче. Имах от баща ми лепенки от европейското в София’85. Решихме, че ще е морско конче, но в стилистиката на древногръцката тематика на клуба, с чертите на дракон. Митично същество.“

Треньорският състав

Любомир Лазаров – старши треньор
Янита Райкова и Силвестър Янкулов – високо спортно майсторство
Таня Богомилова, Анна Лазарова и Мария Александрова – начално обучение
Георги Дангалаков – консултант
Юлиана Дешева – бивш треньор на клуба



Изявените състезатели
в момента

Симона Богданова – рекордьорка на 50 и 100 м бътерфлай за девойки младша
Виктор Христов – Шампион на КОМЕН Къп за 2021 г. – на 100 м бътерфлай 2021
Борис Милев (на снимката)  – следва в Калифорнийския баптиски университет
Никола Паскалев – следва в университета Лоугборо, където тренира Адам Пийти
Ангел Маргаритов – студент в Охайо

През годините

Михаил Александров, Ана Дангалакова, Райчин Антонов, Екатерина Аврамова,  Димитър Дечев, Силвестър Янкулов, Георги Калинов, Петър Иванов, Явор Маринов, Братан Братанов, Любомир Лазаров, Марина Николова, Симона Палазова, Кристина Николова, Кристиан Арсов, Катрин Палазова, Христиана Петрова, Преслав Първанов, София Найденова и др.

Отборно класиране на КПС Олимпия от 2017 г.

2017: 25 м басейн – шампион при мъже, трети юн. ст.; 50 м басейн – шампион при юн. ст., втори при мъжете, шампион при мъжете
2018: 25 м басейн – шампион при мъжете, първи на юн. ст.; 50 м басейн – шампион на старша, втори и трети при мъжете
2019: 25 м басейн –шампион при мъжете и трети в генералното за мъже и жени; 50 м басейн – първи за мъжете, втори комплексно мъже и жени
2020: 50 м басейн – втори при мъжете, втори комплексно мъже и жени
2021: 25 м басейн – трети при мъжете; 50 м басейн – трети при юн. ст., две трети места за мъже
2022: 50 м басейн – трети при мъжете