На 29 септември доайенът в спортната журналистика, силно изкушен от плуването и водната топка, Асен Минчев празнува 80 години. Дългогодишният ас на БНР и Радио Франс Ентернасионал – България, описал в няколко авторски книги портретите на големите ни шампиони, ще събере утре част от тях, колеги и приятели на тържество на националния стадион „Васил Левски“.
Юбилеят на Асен Минчев е прекрасен повод да припомним една от стотиците му любопитни истории, публикувани в BGswim.com и списание „Плуване & Водна топка“. Тази за Иван Славков-Батето, който вкарва гол на най-силния ватерполен отбор в света през 1967 г. – Партизан (Белград). Зетят на Тодор Живков бе почетен председател на Българската федерация по водна топка. Намери място в идеалния отбор за ХХ век.
Асен Минчев
Иван Славков е в отбора на Септември, който побеждава Партизан с 6:5 (2:2, 0:1, 0:0, 4:2) в мач от четвъртфиналния турнир за Купата на европейските шампиони, игран в басейна на Спортната палата през 1967 г.
В онези години съставът на югославския клуб не само че е първенец на Стария континент, а и е смятан за най-силния във водната топка в целия свят. Един от головете бележи Славков.
1967 г. Батето (с топката) по време на историческия мач Септември в София, завършил 6:5
“Искам да отдам заслуженото на всички мои съотборници и да си спомня с най-приятелски чувства за Янко Чакалов-Чико, Янаки Рафаилов-Цури, наистина блестящия в този мач Тома Томов, Людмил Хаджисотиров-Бонзо, Никола Златев-Колича и треньора Иван Динев – разказва Батето за списанието. А чувството, след като вкараш гол на световнопризнатите сръбски ватерполисти, предполагам, че е същото, като след гол на футбол срещу Бразилия…
Още от началото започнахме равностойно и Партизан поведе само веднъж в целия мач – за 3:2. Всичко се реши в четвъртата част, в която вкарахме 4 гола, единият бе мой, срещу 1 на сърбите, и спечелихме с 6:5. Най-важното бе, че всички се обединихме в усилията и желанието си срещу най-добрите да дадем максимум от това, което можем.”
Август 1965 г. Националният отбор по водна топка на лагер в Крка (тогава Югославия, днес в Словения) преди големия турнир в Ереван за Купата на Адмирала. От дясно на ляво клекнали: Иван Славков, Димитър Желязков, Бисер Наумов, Янко Чакалов, Никола Златев и Людмил Сотиров, прави: Андрей Константинов, Иван Иконописов, Никола Ексеров, д-р Георги Димитров, Димитър Константинов, Христо Хаджиев, Йордан Гайдаров, Димитър Перниклийски, Симеон Бонев и Янаки Рафаилов.
По-нататък в разговора Иван Славков разказва как е започнал с водната топка. “Едно арменче, Агоп Шеринян, ме заведе на басейна през 1955 година. Той беше с година по-голям от мен в нашето училище, Трета мъжка гимназия (б.р. – днешното 18-о СОУ) на “Пиротска”. Спортът в това училище бе на почит, но нямахме басейн. Затова Агоп ме заведе в басейна на Втора мъжка гимназия (б. р. – сега 22-ро СОУ) при треньора на юношите на Септември Руси Сяров. Той ме видя как плувам и ми каза, че ставам за ватерполист. И аз започнах тренировки.”
“В последните години на гимназията, 1957-1958, бях в националния отбор за юноши, но не можах да играя, защото винаги имах намалено поведение в училище – разказва Батето за годините си в държавния тим. – А тогава, преди всяко състезание, трябваше да показваме на треньорите си освен редовен медицински преглед, и бележниците си… В младежкия национален отбор бях от 1959 година, а после в мъжкия до 1964-1965-а, когато започнах да обръщам повече внимание на следването си. По онова време водната топка бе най-тежкият спорт след шосейното колоездене.
Нямаше право на смени по време на игра. И когато мачът беше в две части по десет минути, си бе въпрос на чисто оцеляване. Тогава освен за топката се бориш и за живот, при това в необичайна среда. Но заедно с това водната топка беше и един от най-интелигентните и най-престижните.”
Асен Минчев поставя 50 г. стандарти в спортната журналистика
Асен Минчев е роден на 29 септември 1938 г. в Шумен. През 1943 г. семейството му се премества в София. По време на военната си служба е в спортната рота в Пловдив и играе във волейболния отбор на ДНА.
От 1959 г. е хоноруван сътрудник на Спортната редакция на Радио София (БНР). Завършва висшето си образование (журналистика) в СУ „Свети Климент Охридски“ през 1966 г. Започва работа във „Вътрешни новини“ на Главна редакция „Информация“ (днешния „Хоризонт“) на Радиото, а след 2 години постъпва в Спортната редакция.
Автор на репортажи и коментари за прояви, предимно, по ски, плуване и волейбол, един от водещите на предаването „Спорт и музика“ и участник в неговото създаване през 1963 г. От мястото на събитието отразява 16 европейски и 12 световни първенства по тези спортове, както и 11 Олимпийски игри.
Изготвя спортни материали и за редакциите: „Младежка“, „Средношколска“, „Детска“, „Военна“, както и за отделните редакции на „Предавания за чужбина“ (днешното Радио България).
От 1999 до 2005 г. е спортен редактор в Радио Франс Ентернасионал – България.
От 1966 до 1990 г. сътрудничи по същите теми във вестниците „Народна младеж“, „Труд“, „Отечествен фронт“, „Старт“, „Ехо“, а след това в „Труд“, „Демокрация“, „24 часа“, „7 дни спорт“, „Меридиан мач“. От 2005 г. е редовен сътрудник на „Дума“, където са публикувани повечето от очерците в тази книга.
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.