Когато Михаел Грос властваше в бътерфлая през 80-те години на миналия век, шампионати по плуване на малък басейн не се провеждаха. И все пак наближаващото световно първенство в канадския град Уиндзор през декември е подходяш повод да припомним успехите на фамозния германец, който ще бъде търсен за компетентно мнение и анализи.
На 10 август 1985 г. по спирките на София непознати коментираха разпалено спорта. Но не футбола или баскетбола, с който по това време се гордеехме. Обсъждаха представянето на плувците ни и Михаел Грос – звездата на европейския шампионат, провел се на „Червено знаме”. Албатросът от Офенбах, наречен така заради неподражаемия му стил в бътерфлая и чудовищния размах на ръцете от 2,13 см (при ръст 2,01 см), щеше да атакува златото на 200 м делфин.
След четири дължини в четвърти коридор асът на ФРГ счупи световния рекорд (1:56,65 мин.) – по думите на специалистите единственият планетарен регистриран у нас.
Михаел Грос стана героят на шампионата с шест златни медала.
Трикратният олимпийски шампион и притежател на общо 6 отличия от най-престижния спортен форум, 5 пъти световен първенец и двукратен „Плувец №1на планетата” (1983 и 1985), както и баща на две деца, говори пред официалното издание на FINA „Aquatics world magazine” за успехите си и за живота извън басейна.
С Таня Богомилова на европейското първенство в София през 1985 г.
– Г-н Грос, прави впечатление, че спортът е оставил трайно щампата върху вашата физика. А сте на 52 години!
– Човек се нуждае от много малко, за да бъде в кондиция. Карам доста велосипед, тъй като домът ми е заобиколен от огромна гора. През зимата се качвам на сноуборда. Влизам и в залата за фитнес, по три пъти седмично.
– Нима пренебрегвате басейна?
– Абсолютно! Преди 12 години посетих за последен път състезание по плуване. Гледам единствено олимпийските надпревари, но заради самите игри.
– Собственик сте на PR-агенция във Франкфурт и за вас работят 14 служители. С какво всъщност се занимавате?
– Компанията ми подсигурява информация на банки, водещи фирми, индустриалци. Мечтаех да стана пилот, но съм твърде висок. После реших, че биохимията ще бъде моето призвание, но не ме приеха в университета. Превключих на немски език и литература. Посветих се на германистиката, влюбих се в Гьоте и Шилер. Исках да бъда и спортен коментатор.
– Разпознават ли ви още по улиците?
– Случва се. Не е като истерията в състезателните ми години. Тогава не можех да прекося улицата.
– Не си ли помислихте, че като състезател можехте да постигнете повече с допинг?
– Абсурд! Вземеш ли веднъж допинг, преставаш да бъдеш господар на себе си. А някои го правят, защото от теб се изисква непрекъснато да потвърждаваш резултатите. Изкушиш ли се, връщане няма – остава пропастта, пред която стоят наркоманите. Вбесявах се, когато като състезател ми се подсмихваха снизходително: „Няма начин да не сте вземали нещо!” И не се замислят, че ако „вземахме”, щяхме да сме изгърмели. Та аз и Владимир Салников
– 100 м бътерфлай на олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 г. Не толкова заради победата над тежкия фаворит Пабло Моралес. Няколко минути по-късно скочих на щафетата 4 по 200 м св. стил и станах втори с отбора на ФРГ. Настроението ми се помрачи мълниеносно. Разбрах, че си оставаш олимпийски шампион за цял живот, но никой не те помни защото си станал подгласник.
– Няколко са. Вероятно първото, с което натрупах международен опит – европейското първенство в Сплит през 1981 г. Декласираха ме на 100 м бътерфлай заради фалстарт. Това беше грешката на новобранеца, която не трябваше да допусна, но пък беше и причината да направя забележителна спортна кариера.
– Всичко е много по-професионално и глобално. Плуването се превърна в целодневен професионален ангажимент. Календарът е изключително богат. По мое време нямаше шампионати и световни рекорди на 25-метров басейн. Малко се знаеше и за тренировките на високопланинска база. Освен това състезателите в наши дни са по-състоятелни. Имах прекрасна кариера, изпитвах удоволствие от плуването, но пък не намирах и чак толкова забавна переспеективата да бъда постоянно по състезания. Нуждаех се от няколко седмици почивка през лятото.
– Съветвате ли сегашните звезди на германското плуване Паул Бидерман и Брита Щефен?
– Все пак доста съм се отдалечил от тенденциите в германското и световното плуване. Пък и като състезател не приемах за нормално да ме поучават състезатели, които са окачили банските преди десетилетия. Ситуациите в различните генерации са коренно различни.
– А защо никога не станахте част от ръководството на германската плувна федерация?
– В никакъв случай. Да приключа със световна титла на 4 по 200 м св. стил, при това като част от обединения отбор на Германия, и да взема още три медала в австралийския град Пърт през 1991 г. беше перфектният сценарий. Това беше подходящият момент, въпрек че постоянно бях подложен на натиск и стрес да не се отказвам. Нямаше как да тренирам зверски още година и половина. Бях станал на 26 години, беше ми време да започна да работя, пък и работех върху дисертацията си. Приоритетите ми се бяха сменили и аз вече не отговарях на стандартите на олимпийското плуване.
Име:
Михаел ГросПрякор: Албатроса от Офенбах
Роден на: 17 юни 1964 г. във Франкфурт на Майн, Германия
Състезател: на ФРГ и на EOSC (Офенбах)
Постиженията Грос поставя първия си световен рекорд на 19 години, автор е на обшо 12 и 24 европейски.