Най-бързият българин във водата – Александър Николов отлагаше с месеци решението си дали да поднови тренировките на пълни обороти, за да участва на второто си световно първенство. Когато го направи, възпитаникът на Никола Петров и варненския ПСК „Черно море“ произведесериозен отзвук, прескочил акваторията на плуването.
На държавния шампионат стана първият българин, слязъл под 50 секунди на 100 м св. стил на голям басейн.
Как успя да го направи и дали ще продължи да тренира и след световното първенство в Будапеща Николов разкрива пред BGswim.com.
– Сашо, как ще протече подготовката ти до световното първенство в Будапеща и какво ще бъде по-различното, предвид факта, че вероятно си бил във върхова форма за републиканското, за да покриеш нормативите?
– За съжаление вече трета година подред се налага да бъда в топформа преди голямото състезание. Аз и треньорът ми Никола Петров имаме опит в такива ситуации.
В предишните години показах, че успявам да задържа формата си и да плувам около най-добрите си времена. Сега остават само 2 седмици за подготовка, което не е достатъчно да надградим спортната ми форма. Поради тази причина ще се концентрираме да я задържим и да наблегнем на елементите.
– Какви ще са ти целите на световното и на коя от двете ти ти дисциплини смятате с треньора ти, че ще е най-добре да се фокусираш?
– Подготовката и целите ми винаги са били насочени към 100-те метра. За световното отново целта ще бъде да сваля от времето си на стотака.
На републиканското плувах 50 метра с различна тактика и смятам, че имам още резерв във времето си. Късата дистанция ми е по-слабата дисциплина, но въпреки това смятам, че мога да плувам по-бързо от това, което показах в София.
– Опитен състезател си, но неизбежно е на такъв голям форум да има и напрежение. Какъв е твоят начин да го превърнеш в твой плюс?
– Със сигурност вече се чувствам по-спокоен и не се вълнувам толкова на голямо състезание. Може би в това отношение най-силното ми качество е, че успявам да се фокусирам върху моето плуване, без да се влияя от състезателите в другите коридори или от голямата публика.
– Върху кои елементи смяташ, че имаш резерви?
– Определено смятам, че имам резерв в старта си. Винаги се опитвам да го подобрявам, но има още какво да се иска.
Подводната ми част е силна като за кроулист и смятам, че печеля много от нея. Като функционалност винаги може да бъдеш още по-добре подготвен, не съм перфектен.
Всичко това обаче няма как да постигна без треньора си Никола Петров. Той е човекът, който ме познава най-добре. Знае кога трябва да тренирам повече и кога ми е необходима почивка.
Допълваме се в много отношения. Изключително близки сме и извън басейна, което лично за мен е за предпочитане.
Много добър мотиватор е и винаги ме е подкрепял в тежки моменти. Не бих могъл да постигна резултатите си без него.
– Как успя с толкова малко тренировки на пълни обороти да постигнеш това, което не можа миналата година – слизане под 50 секунди?
– Не мисля, че съм имал малко време за подготовка. Започнахме подготовка в края на февруари, въпреки че обявих завръщането си през април. Тогава бях сигурен, защото получих необходимия ми отпуск от работа, за да се подготвя.
Имахме 18 седмици, точно толкова, колкото и миналата година. С треньорът ми сме направили извод, че приблизително това са седмиците, които са ми необходими, за да вляза в топ форма.
Случвало се е при по-голяма подготовка да влизам в умора, от която трудно излизам. За всеки спортист е специфично.
И все пак имах активна почивка след Рио, която може би ми се отрази положително.
През това време плувах достатъчно, за да не губя усещането за водата.
– Подобряването на всеки рекорд, който е бил недостижим за поколения плувци е нещо като подвиг. Как би описал емоциите и физическото си състояние за нещо, което е било цел на толкова много българи? Историческо, а именно слизането под 50 секунди. –
– Чувството е невероятно, когато постигнеш нещо, за което си мислел всеки ден в продължение на много време. Начина, по който изразих радостта си след като видях резултата си е красноречив.
Никога не съм изразявал радостта си бурно, но в случая емоциите надделяха. В продължение на една година на телефона ми като основна снимка бях поставил изписано числото 49. Постоянно виждах регистрационни номера на коли, които започват с 49. Дори много често поглеждах случайно часовника на 49-та минута.
Може би съм предизвикал съдбата или тя ми е подсказвала нещо. Но след като постигнах целта си, не съм свалил усмивката от лицето си. –
– Какво беше по-различното в подготовката ти, та се получи.
– Различното беше, че вече знаех колко близо съм и, че мога да го постигна.
Затова на абсолютна всяка тренировка, в която умората надделяваше, си мислех за тази една стотна, която би направила разликата.
Тази стотна, за която се борех взе, че се оказа почти половин секунда.
– Беше пред отказване. Сега когато се класира с такава лекота за световно и видя, че слизането под 50 секунди е в човешките възможности, смяташ ли, че можеш да останеш още в басейна?
– Това ще стане ясно след световното, но зависи от много неща. Определено смятам, че имам какво още да дам и че не съм постигнал максимума си.
Също така обаче знам, че и с условията, с които разполагам, не мога да се развивам повече. Трябва много неща да се променят и да получа условия, които знам, че няма кой да ми ги осигури. Плуване под 49 секунди няма как да стане с тренировки само на общински басейн и да ги съчетавам с работа.
Снимки: Евгени Цеков и Делян Господинов
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.