Антъни Иванов пред BGswim.com: На големите първенства се чувствам най-сигурен

Лекотата, техничността и грацията, с която подобрява със смазващо надмощие дългогодишни рекорди в българското плуване, ни отнасят от факта, че Антъни Иванов е всъщност само на 17 години. Може би е така и защото го прави с увереност в собствените сили, която все по-рядко се среща в спорта ни. В плуването още по-малко. Самочувствието му при дебютното му участие на европейско първенство за мъже и жени в Лондон през пролетта, заставайки до утвърдени фигури и медалисти, впечатли дори коментаторите Eurosport. 

 

При това резултатите  на Антъни Иванов са не просто поправки, а класирания с международен отзвук. Малко не му стигна да влезе във финал на 200 м бътерфлай в Лондон. На континенталното първенство при младежите в Унгария през лятото стана вицешампион.

В най-силната година от възходящата си кариера възпитаникът на великотърновския „Етър 2000” покри олимпийски норматив Б за игрите в Рио де Жанейро, чухме българския химн заради него на авторитетния  турнир „Мултинейшън” в София, окомплектова всички рекорди в бътерфлая на двата басейна, но се и раздели с треньорката си Роза Георгиева и с родния тим. 

С нов наставник – Николай Вакареев, и клуб талантът продължава да преследва високи цели. Такава е и нагласата му за стартиращото във вторник световно първенство на 25-метров басейн в канадския град Уиндзор. Антъни ще плува 50, 100 и 200 м бътерфлай. 

Какви са очакванията му, как е започнал да плува и колко далеч иска да стигне разкрива пред BGswim.com третият в анкетата на Viasport.bg за най-добър млад спортист на България за 2015 г.

– Антъни, с какви амбиции ще участваш на световното първенство в Канада? 

– На моя първи световен шампионат за мъже и жени ще плувам с амбицията да подобря личните си времена и да постигна възможно най-предно класиране. Мечтая за финал на 200 м бътерфлай. Ако вляза топ 16 обаче няма да се сърдя!

– Продължаваш да вървиш във възходяща линия, а си едва на 17 години. Кое от всичките състезание за теб през годината отчиташ като най-важно и запомнящо се, естествено с уговорката, че предстои още едно – това в Канада?

– Радвам се, че все още се подобрявам на всяко състезание, което е много важно за всеки спортист, независимо дали е на ниво световно първенство или на ниво републиканско. През годината най-запомнящо за мен беше европейското първенство за младежи, на което завоювах  пърия български медал сллед 13 години „суша”. 

Това, което го прави по специален обаче е фактът, че последният месец треньорката ми (Роза Георгиева) понеже ми беше „сърдита” (все едно е 12-годишна) и не си говореше с родителите ми, не ми обръщаше грам внимание и правех всичко по изпълнението на тренировката сам (разбира се, че това ще бъде отречено от някой хора, защото ще бъдат отново накарани да пишат против мен, както стана лятото), но е самата истина. Това ме направи още по-силен като състезател и като човек! 

 

– Успехите ти, и то в международен план, са впечатляващи. Сваляш със секунди, рекорди, които преди това са се отдавали само на още един български плувец – Георги Палазов. Но времената ти не са просто рекорди, а правят класирания. Кое от твоите качества е определящо аз тях?

 

Чест: награден от олимпийската шампионка Таня Богомилова по време на „Мултинейшън“ на басейн „Спартак“ през април.

– В  големия спорт няма талант,  има здрава работа и много всеотдайност. Няма вариант, в който талантлив  човек да не полага нереални усилия. Естествено талантливият  човек стига по-лесно до дадени времена, но здравата работа побеждава таланта, когато таланта не работи здраво. Много важна  е и психиката, защото може да си много подготвен, но не го ли покажеш пред камерите и прожекторите, няма значение. 


 – Психическата ти устойчивост е впечатляваща. Прави впечатление, че не се стряскаш дори от големите и доказани имена. Видя се на европейското първенство в Лондон. 

– Никога не съм притеснен, заставайки до голям плувец. Може би за това на големите състезания се чувствам по-добре и по-сигурен, отколкото на други. 

Когато в Лондон застанах на полуфинала, въпреки умората знаех, че няма връщане назад заради всички хора, които ме гледаха и заради това, че бях между първия и третия в света от Казан 2015 г. (Ласло Чех и Ян Свитковски). 

Когато си там разбираш дали искаш да се занимаваш с това и да усещаш напрежението или не.

 

– В тази връзка как би обяснил психическата си устойчивост, как се мотивираш, баща ти (Антон – бивш плувец, също специалист в бътерфлая) и треньорът ли те надъхват? Работиш ли специални упражнения в тази посока?

И двамата ме мотивират и успокояват, но аз успявам да се събера и да се надъхам сам преди старт, не съм правил досега упражнения в тази посока, но не са ми и били нужни.


  

– Универсален плувец си, въпреки че твоята специалност е бътерфлая. Имаш огромен праг на поносимост към физически натоварвания. 

– Не съм точно универсален, понеже не мога да плувам бруст. Относно всичко друго ми се получава. Е, това се дължи и на тренировките.  


– Какви са ти тренировъчните обеми – дневно, седмично, на месец?

– Плувам около 10 км на ден, на седмица по 60-70 км в зависимост от периода на подготовка. 

– Кой е най-трудният момент от тренировката за теб? 

– Влизането в басейна ми е най-трудно. След това нямам проблеми по тренировката с изключение, че обичам между различните компоненти в тренировката да си говоря с някого, ха-ха!

 
– Случвало ли ти се е да спираш на тежка серия?

– Имало е случаи, в които съм спирал на дадена серия заради това, че съм максималист и давам всичко от себе си и понякога в даден момент не съм готов да плувам цялата серия с такава скорост, с която съм започнал, но заради това може би успявам.


– Ако се пробваш в маратон, ще имаш ли същия успех?

– Винаги съм се чудел дали да се пусна на маратон. Засега не съм го правил. Не се знае може скоро да стане.
  

– От състезателите, които ясно заявяват амбициите си. И все пак какви цели си си поставил като връх на спортната кариера?

– Поставил съм си цел да направя поне финал на олимпийски игри. Защо не и повече!

Вижте филмчето за Антъни от поредицата на БНТ „Аз съм!“

 

Очаквайте втората част на интервюто с Антъни Иванов в понеделник! 

С новия си треньор Николай Вакареев броени дни преди началото на световното първенство на малък басейн в Уиндзор. Снимка: личен архив 

–––-

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата „Плуване & Водна топка“, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 

Вашият коментар