София, 14:35 минути
Случи се. Повечето не вярваха, не бива да го крием, но е неоспорим факт. Нашият Антъни Иванов завърши шести на 200 м бътерфлай на световното първенство по плуване за младежи в Сингапур с време 1:59.93 минути. Това е огромен и забележителен успех за Антъни, неговата треньорка Роза Георгиева, клубът „Етър 2000“ (Велико Търново) и цялото българско спортно плуване. Голяма радост! Голямо постижение!
Ако някой ми беше казал през 1972 г., че наше момче на 16 години от старата столица ще плува по-бързо от мустака Марк Шпиц (седемкратен олимпийски златен медалист от Мюнхен) на 200 делфин четиридесетина години по-късно щях да го помисля за пациент на Карлуково.
Иначе третото 50 на нашия дойде малко бавно. Ляма – най-големият талант в българския делфин – по-талантлив и от Антъни – лично ми е казвал: „Иване, най-трудното петдесет на 200 делфин е третото, не последното.“ Прав си, Ляме.
След като малко е попреминала еуфорията (за 9 минути получих 14 ЛС с поздравления във ФБ) „нека да слезем на земята“, както казваше мъдрият Атанас (Наско) Берберов, един от стотиците забравени плувни специалисти. Да поразсъждаваме малко какво точно се случи в Лъвовия град.
Български плувец стана шести на световно. Това е донякъде чудо. Чудо е защото той се подготвя в град без особено плувни традиции, ако беше варненец или пловдивчанин – съвсем друга работа, и второ – условията за тренировка в старопрестолния град са да кажем… недобри.
От друга страна обаче, успехът на Иванов е предизвестен. От няколко години търновлията е без конкуренция в Българско, рязко се отличава от масата ни плувци и няма експерт с който съм разговарял да не ми е казал, че това момче вероятно ще стигне надалеч. Колко надалеч – засега знае само Господ. И нещо много важно – техниката на Иванов е уникална. Тя е и придобита и натренирана. Най-характерната й особеност е чудовищната тяга, създавана от спортиста. Иначе Иванов не впечатлява нито с ръст, нито с килограми.
Успехът на болярина е сравним и даже в някои измерения надхвърля успехите на Петър Кочанов (Пловдив), Георги Михалев (Бургас), Добромир Петров (София), Михаил Савов (Смолян) и Денислав Калчев (Силистра). Все още обаче Антъни Иванов плува в младежката възраст, при мъжете и децата го знаят, нещата стоят по съвсем друг начин. Трябват куфари с пари, най-модерни условия за подготовка, възстановяване не отстъпващо на китайското, плувна логистика от американски тип, медийна подкрепа. Не съм убеден, че могат да му бъдат осигурени.
Сега, естествено, всеки ще иска да се похвали с неговия успех и ще му се пише приятел. Ще го посрещат с цветя, вероятно големи медии ще вземат интервюта от него, деца ще го преследват за автографи и т.н. БФПС ще построи отчетите си върху неговите успехи, а за неуспехите и дума няма да обели. Изобщо всеки ще опита да се скрие зад широкия гръб на търновлията. Ще има и обичайните зрънца, които ще се пробват да омаловажат постижението му, както и завистници.
В крайна сметка само той си знае какво му е струвал успеха. Положил е нечовешки усилия в хаотична среда, а и са му слагали и на него пръти в колелетата. Но успя, не се предаде. Точно затова заслужава голямо уважение и подкрепа от целокупното българско плувно движение. Чувам, че много наши започвали да празнуват. Има защо.
Честито от българските плувци!