Бронзовият медалист от световното първенство по плуване за юноши и осми при мъжете Антъни Иванов си взема най-дългата почивка от две години. През 2015 г. състезателният му сезон и подготвителният се сляха заради участието му на шампионата на планетата в Сингапур.
Миналата година, след като стана втори в Европа за възрастта си, продължи да тренира за олимпийските игри в Рио де Женейро.
Вече пълнолетен, Антъни ще използва ваканцията си, за да изкара шофьорски курс и да се отдаде на любимите дейности и хоби, за които няма време от плуване. Състезателят на Николай Вакареев и „Вихрен“ (Сандански) говори пред BGswim.com по тези теми. За любовта си към футбола. Какво му предстои до края на годината.
Разяснения по темите внасят майка му Елена и баща му Антон – бивш плувец, също делфинист, ключова фигура и двигател за успехите на Най-добрия млад спортист в анкетата на Viasport.bg.
– Антъни, на кое от двете световни първенства ти беше по-напрегнато?
– Не ми беше напрегнато на нито на едно от двете. Имах си конкретни цели. Бях пределно фокусиран върху тях. За световното първенство за юноши в Индианаполис обаче вече не бях във форма. Тя не може да бъде поддържана толкова дълго.
И като че ли там имах повече притеснение. Беше ми много тежко, но плувах на инат. И за България. В крайна сметка успях и увенчах една незабравима година.
– На 200 м бътерфлай в Индианаполис имаше ли други финалисти от Будапеща?
– На тази дистанция бях единственият. Шампионът от Унгария Крищоф Милак стана вицешампион у дома на 100 м бътерфлай, но той нямаше норматив за дългата дистанция.
Унгария е доказана плувна сила, но в бътерфлая вътрешната конкуренция е изключително силна. Миналата година на европейското първенство за юноши в Унгария ме би буквално на пипане. Бях наточил за световния рекорд във възрастта, а тази година ми избяга с две секунди.
И тази разлика не идва само от внушителния му ръст.
– Какво ти предстои до края на сезона?
– Ще се концентрира върху образованието си. Трябва да си взема уроците и изпитите, най-важният от тях SAT, необходим за следването ми в САЩ.
Поради тази причина няма да тренирам двуразово на вода и ще пропусна европейското първенство на 25-метров басейн в Дания през декември.
Ще участвам само в надпревари от вътрешния календар – турнирите „Бриз“ в Бургас, „Руси Русев“, организиран от “Траяна“ в Стара Загора (октомври) и на „Спринт“ в Пловдив (ноември).
С баща си Антон – бивш плувец, също делфинист, ключова фигура и двигател за успехите му
Най-важното състезание ще ми бъде държавният шампионат в София през декември.
– С какво ще бъде по-различна подготовката ти до края на годината в тренировъчно отношение?
– Ще тренирам във Велико Търново и Павликени на малък басейн. Ще изпълнявам дистанционно, но при пълен контрол от страна на баща ми указанията на г-н Вакареев.
Едното ми занимание на вода отпада, за да имам повече време за учене. За сметка на това ще засилим работата на сухо. Трябва да увелича силата си като цяло, особено на долните крайници (Антъни има впечатляващия резултат от 1:03,8 мин. на 100 м крака бътерфлай на Белмекен – б. а.).
От там ще дойде подобрението в старта, подводната част и обръщанията, компоненти, които отчетохме като слабост на световното първенство в Будапеща, а нямахме достатъчно време да оправим за Индианаполис. С тежести не работим. Използвам е упражнения със собственото тегло, специализирани плувни тренажори, кръгова тренировка за аеробиката и специфични умения и гъвкавост.
-Имаш предложения от няколко университета в САЩ. Избрахте ли с родителите ти чия програма пасва най-добре за амбицията ти като плувец и за реализация след спорта?
– Има предложения за пълна стипендия от няколко университета, включително и от „Бръшляновата лига” – Харвард и Станфорд.
Отличен вариант е вузът във Флорида, където тренират две от големите звезди на плуването – суперсензацията от Будапеща – Каелеб Дресъл и вторият най-титулуван олимпиец в басейна Райън Лохти. С Антъни Нести – шампион на 100 м бътерфлай от игрите в Сеул’88, който е от треньорите на Флорида, поддържаме връзка.
Емисари на Университета в Питсбърг влязоха в контакт с мен по време на световното първенство в Будапеща.
Напоследък се замислям все повече върху варианта да уча и тренирам в Щатския университет на Северна Каролина. Плувната им програма е много силна, с изявени състезатели. През последният сезон отборът на Северна Каролина завърши четвърти в класирането.
Все пак обаче има доста време до 20-и август догодина, ще го обсъдим с родителите ми.
– Каква специалност искаш да учиш?
– Бизнес. После спортен мениджмънт. Мисля, че там ми е мястото.
– Какво представлява закуската на шампиона Антъни Иванов?
– Менюто в нашето семейство е съобразено с мен. Така, че родителите ми и двете сестрички – Марая и Ерика, също ядат като за шампиони. Месото е от животни, гледани на село. Качествено и чисто. Млечните продукти и яйцата също са от село. Майка ми Елена готви само на фурна, почти без подправки и много малко сол.
Майка му Елена също е част от екипа. Храната е съобразена с шампионското меню на Антъни
Газираните напитки са табу. Пия сокове.
Въглехидратите си набавям от плодове. Имам много манов мед от Белмекен – черен като боровия, но с повече компоненти. През кратката ми ваканция си позволявам шоколад (казва го, докато черпи с бонбони от Индианаполис).
– Кое е любимото ти ястие?
– Обичам готвеното, но най-любима ми е мусаката.
– Реално не си почивал повече от две години – от световното за юноши в Сингапур през 2013 г. За какво още ще използва ваканцията си ?
– Ще започна шофьорски курсове. Време ми е. Колата ще ми даде повече мобилност и самостоятелност. Ще имам повече възможности да обикалям.
– А преди шофьорската книжка помислено ли е за автомобила?
– Не съм претенциозен. Като за начало ми трябва нещо скромно. Да се уча, да трупам шофьорски опит.
Иначе с баща ми беше обещал, ако плувам под 1:56 мин. , да ми купи кола. Когато започнах да доближавам постижението, изведнъж уговорката започна да се променя, ха-ха.
– Носиш името на баща си, макар той да казва, че те е кръстил на Антъни Хопкинс. Кой е любимият ти филм с участието на британския ас на киното?
– Не съм бих казал, че съм познавач на творчеството му. Със сигурност „Мълчанието на агнетата” ми е от любимите.
Харесва ми и „Маската на Зоро”, където е в ролята на бащата на Зоро, изигран от Антонио Бандерас – другият вариант за мое име, ха-ха.
– Сигурно ще намериш време и за другата си спортна страст – футбола? Според баща ти и треньорите на отбори в долните възрасти си имал талант…
– Обожавам футбола. И по мнението на мнозина имах качества да стана добър играч. Искаха ме за младежките отбори от „Етър“( Велико Търново), „Павликени“ и „Литекс“. Баща ми обаче не искаше да се разочаровам от реалностите у нас, да бъде даван път на други – било с пари, било с връзки.
– На какъв пост играеше?
-Започнах като бек, тъй като играех с по-големи. С течение на времето постепенно ме преквалифицираха в полузащитник-плеймекър. Имах виждане върху играта и това си пролича на един турнир, когато бях в седми клас. Направих близо 20 асистенции, вкарах 7-8 гола. Направо ги попиляхме.
За развитието ми като футболист много помогна Сашо Ангелов – вторият баща на Валери Божинов (благодарение на когото бившият национал заминава за Малта, забелязан е от „Лече“ и заигра на Апенините – б. а.). Той ми разкри тънкостите на играта.
– Кой е любимият ти отбор?
– „Реал“ (Мадрид).
Баща ми е върл привърженик на „Барселона“ и по време на испанското супердерби у нас става интересно.
Любимият ми български отбор е ЦСКА.
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.