Емблематичната фигура на българските скокове във вода Августин Саракински говори във втората част на изповедта пред BGswim.com за състоянието на любимия си спорт у нас, както и за спортната си кариера.
– Г-н Саракински, какъв спорт е всъщност скоковете във вода? Кой е преобладаващият елемент? Основата на вашия спорт акробатиката ли е?
– Да, акробатиката е, но и гимнастиката. Ние сме си красив и класически спорт, с някои особености…
– Добре, а къде отива естетическият елемент? В наши дни той като че ли отива на по-заден план…
– В настоящето самата методика на подготовката не развива финеса и чистата естетика, а се набляга най-вече върху акробатиката, енергичността и силата.
– Скоковете във вода е все пак субективен спорт – има съдии, не е като в плуването. Възможно ли е в някакво далечно бъдеще оценката да се прави от машини, а не от хора?
– Този проблем многократно е обсъждан на най-различни специализирани форуми към ФИНА – как да се преодолее субективизма, доколкото това е възможно. Аз бях съдия категория „А“ към ФИНА – най-високата категория.
Обсъждаше се за всеки скок да се заложи идеалното изпълнение от техническа гледна точка и то да се наслагва върху изпълнението на всеки отделен състезател за всеки конкретен скок, но това не можа да се реализира.
Компютърът или машината не могат да регистрират и уловят излъчването на финес и елегантност при изпълнението на скоковете.
– Би ли посочил най-големи си успехи?
– Лично за мен най-големият ми успех е седмото място на Купа Европа – беше отборно европейско. Това беше през 1973 г. в Ленинград – тогава в СССР. Първият ми пробив.
Станах и четири поредни години балкански шампион на кула и на трамплин – през 1972, 1973, 1974 и 1975 г.
– Има ли качества, които ти е дарила природата?
– Единственото качество, което природата ми е дарила е бързината, по моето скромно мнение, донякъде и способността да се концентрирам. За всичко друго съм работил изключително много.
– Каква е ролята на психиката във вашия спорт?
– Мога да кажа решаваща. Трябва да се научиш да се концентрираш за всеки скок и да го изпълняващ на сто процента от своите моментни възможности.
– Къде отби войнския си дълг?
– В спортния взвод на Левски в „Младост“ 3 в столицата в едно военно поделение. Там бях с Андрей Демирев от водната топка и с Тодор Попов – плувеца – днес е професор по хуманна медицина. Това си беше нормална казарма – давах си и въоръжени наряди.
– Бил си дълги години треньор в Гърция…
– Да, от 1985 до 1999 г. Гърците ме знаеха и ме изискаха, а към БСФС имаше една дирекция „Интерспорт“, която уреди нещата документално. Станах треньор на гръцкия национален отбор и бях такъв до 1991 г.
Тогава гръцките състезатели по скокове във вода бяха много по-слаби от нас, а днес нещата са обратни. С Гърция е свързан и най-големият ми успех като треньор – състезателката ми Елени Ставриду стана трета на европейско първенство за девойки през 1991 г.
– А след това…
– След 1999 г. се върнах в България поради битов инцидент. Започнах работа в немската гимназия като учител по физическо възпитание – до 2002 г. После две години бях директор на зала „Универсиада“. От 2005 до 2017 г. работих в спортното министерство. В момента съм пенсионер. Работил съм междувременно и като акробат в цирка два сезона.
– Какво ти е мнението за сегашното състояние на спорта скокове във вода в България и как той може да се развие?
– Не трябва да се лъжем – без условия за подготовка значими успехи не са възможни.
– А загубена ли е приемствеността? Има ли ги кадрите?
– Да, донякъде, но ние си отиваме. Сега единственият е Георги Чобанов.
– А бил ли си треньор в България?
– Не. Стефан Златаров – генерален секретар на БФПС ми предложи, но условията не бяха добри – без зала, без басейн и без спонсори – и аз не приех.
– Как се развиват скокове във вода през новия век?
– След олимпийските игри в Сидни през 2000 г. ФИНА проведе един драстичен курс за да направи спорта по-атрактивен – по-плътно състезание, само волни скокове. Тенденцията е към силови състезатели и голяма акробатичност – загуби се финеса.
– А какво е експертното ти мнение за целокупния български спорт?
– Преди четири години министерството на спорта финансираше около 90 федерации, днес са около 60. Въпреки това субсидията на държавата трябва да е насочена към 10-12 спорта.
Така е в Унгария. Въз основа на следните критерии – инфраструктура, история и традиции, а така също интелектуални ресурси с опит – треньори, специалисти и лекари. При нас не само че ресурсът е малък, но той се и разпилява. Много добър зам.-министър беше доц. Лазар Каменов – той познаваше същината на спорта и психологията на спортистите, непрекъснато даваше идеи.
– Участваш и във филма на Бинка Желязкова и Христо Ганев „Басейнът“ през 1977 г. Какво помниш за него?
– Изпълнявах от 3-метров трамплин главоскок напред с право тяло – популярния „Чайка“. Бинка ме попита дали мога, след като отскоча от трамплина и достигна зенита на траекторията, да „остана във въздуха за една секунда с разперени ръце като птица и после да се насоча към водата?“
Отговорих й, че мога, ако премахне „G“ – „жето“, на което тя отговори, че организаторите ще направят, каквото е необходимо. А аз имах предвид земното притегляне.
След като й казах какво съм имал предвид, като всеки наивен човек на изкуството, който живее в „неговия си свят“, тя ми отговори: „Жалко!“ Тогава много се смях, но имам прекрасни спомени от тази жена с толкова чиста душевност.
Вижте първата част на интервюто!
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.