Седма в Европа
В деня на българските букви Екатерина Аврамова стана седма на 100 м гръб с резултат 1:01.48 по време на европейското първенство по плуване в Дебрецен. Тя влезе във финала като първа резерва, защото фаворитката (дори за златото) Алексиан Кастел (Франция), по неясни за широката публика причини се отказа да плува на финала. Седмо място в Европа е престижно и добро класиране. Досега това е най-доброто класиране за българите в Маджарско, които като цяло не се представят убедително.
Унгария завинаги
Разсъждаващите плувни хора у нас винаги са си задавали въпроса – как така една държава по-малка по-територия от България, със сравнимо по брой население и не много по-богата от нас има такива умопомрачителни успехи в плуването? Даже лично получихме две писма този след обяд – точно с въпроса формулиран по-горе. Много труден въпрос, но не е без отговор – има и такива (напр. може ли да се докаже съществуването на Бог с научна методология). Ще се опитаме да дадем нашата гледна точка, но имайте предвид, че не казваме всичко защото има неща, които просто не могат да се напишат.
На 24 май направо научихме на наизуст химна на Унгария „Боже, благослови унгарците” – имахме даже чувството, че се намираме на вътрешното първенство на маджарите. Чухме го четири пъти Защо се получава така?
Традицията. Успехите на маджарите в плуването са отколе. Те имат шампиони на турнири на континентално ниво още преди столетие. При тях винаги е текло, а вероятно и пак ще тече.
Самочувствието. Спомням си, че бях 15-годишен хлапак, когато участвах на европейско за юноши във Флоренция (Италия) – 1978 г. Бях чувал само за легендарния унгарски треньор Тамаш Сечи (вече покойник). Престраших се и на развален руско-английски го заприказвах. Той ме изгледа не надменно, но крайно самоуверено (спомням си много добре) и ме попита откъде съм. Като разбра, че съм българин, ми подари една фланелка. Няма да забравя никога обаче самочувствието на този човек. Той си знаеше цената. Иначе беше великодушен.
Селекцията. Унгарците не изпускат нито един талант. Създали са почти съвършена спортна пирамида и модел за селекция. Никой талант не може да се промуши през мрежите им.
Квалификацията на треньорите. На много високо ниво е. Непрекъснато учат и ги подлагат на изпити. Получавал съм писма от обикновени унгарски треньори от провинцията, които пишат на английски като англичани и владеят софтуерно програмиране (могат да пишат код). Това са общите неща. В специфичните са още по-добри.
Действат, а не говорят. Плувният им мениджмънт, смеем да твърдим, не отстъпва по ефективност дори на този на САЩ. В унгарското плуване цари желязна дисциплина, а си казал една дума срещу някой шеф (дори намек) – изхвърчаш на секундата завинаги. Не се правят никакви компромиси.
Отношението към плуването. В Унгария плувният спорт е на висока почит и се ползва с подкрепата на бизнеса и държавата – той е спорт с приоритет.
Вече технологиите са тайна. Никой няма ви ги каже, ей така – а само срещу много пари.