Австралийските елитни плувци не знаели плувната си история

Легендарната Даун Фрейзър ще получи значка с номер 86
 
Австралия
 
Разочароващите резултати на австралийските плувци на последната олимпиада в Лондон през 2012 г. се дължали отчасти и на слабите им познания по австралийска плувна история, съобщи ААР.
    
Олимпийският историк Хари Гордън е убеден, че по-доброто познаване на духа на австралийския спорт ще помогне да се преодолее кошмара от Лондон, откъдето кенгуурата се завърнаха от олимпийския басейн „само“ с един златен медал (4х100 м св. стил щафета жени). Гордън написа специална книга за историята на австралийския олимпийски спорт, която наскоро беше представена в Сидни. Той припомни мисълта на Алън Джийнс: „За да знаеш къде трябва да отидеш, трябва да знаеш къде си бил.“
 
В тази връзка Австралийската плувна федерация ще изработи специална серия от номерирани значки, с които ще отличи своите герои от миналото. Значката под номер едно ще отиде при наследниците на Фреди Лейн – двукратен олимпийски шампион от игрите в Париж през 1900 г. Трикратната олимпийска шампионка Даун Фрейзър ще получи значка под номер 86.       
 
Изобщо австралийците започнаха много здраво да пипат по всички възможни направления. Скоро отново ще чуем за тях. Нямайте съмнение.
 
България
 
Положението в България относно таченето на българската плувна история е почти катастрофално. Родните плувците не знаят елементарни факти, данни, както и най-важните дати и имена свързани с българската плувна история.
 
Масово не се знае например кои са Теньо Георгиев, Емата Атанасов, Христо Червенков (Мукаши), Юлиян Русев (Бамбука), Мария Николова (Марчето), Жанет Славчева (Жани), Соня Дангалакова, Димитър Петров (Мутата) – гиганти на българския плувен спорт.
 
Водняците нямат никаква представа какво се е случило на 18 май 1923 г. във Варна, какво е това БНМС и ГТО, кога е била първата плувна балканиада и къде, кой е първият българин изплувал 100 м св. стил под една минута и кога е станало това, кога е построен басейн „Спартак“ и много други. Никой не се интересува от плувна история и хората хал-хабер си нямат.
 
Ако е обаче да заминем на лагерче, да натопим и охулим другарче, да пуснем слух срещу „гадовете“, да участваме на балканиада като прецакаме приятелче, да вземем анцузче и маратонки на аванта, да „скатаем“ малко кинти, да хапнем кебапчета с картофки и обърнем няколко бирички без да платим  – в това равни нямаме.  
 
БФПС и родните плувни клубове тотално нехаят за плувната ни история, но това ще се върне и се връща със страшна сила като бумеранг върху тях. Масово клубовете по Българско нямат дори книжлета от по десетина странички със собствените си най-значими дати и събития. БФПС е наистина умилителна в безпомощността си да издаде и една книжка от 30-40 листа за българската плувна история през последните години. Да се смееш ли, или да плачеш… Който не помни собствената си история не го очаква обаче нищо добро. От това правило – изключение няма.  
 
Почти единствените усилия за запазване и тачене на българската плувна история се предприемат от Асоциацията на българските плувци. Ще продължим и занапред да го правим, за нас това е дълг и чест.         

 

Вашият коментар