Минало, настояще, бъдеще
С краткия портрет на Емануил Атанасов Първи български плувен сайт завършва поредицата си „Бащи-основатели на българското спортно плуване”. За съжаление ние сме единствените, които се опитват да запознаят българските плувци и плувната ни общност с българската плувна старина и нашите плувни великани. Велика чест обаче е това – да извадиш от блатото на забравата такива гиганти като Теню Георгиев, Георги Славянов, Максим Станишев и Емануил Атанасов. Една от причините българското спортно плуване в момента да е на сегашното си нерадостно дередже е и фактът, че не почита своите пращури и герои. Българското плуване обаче е неделима цялост и челична сплав от умрели, живи и неродени, от минало, настояще и бъдеще. Слава Богу, че много хора вече разбраха това!
Емата
Емануил Ангелов Атанасов е най-бързият български плувец, когато българското спортно плуване е в своя прощъпалник. Наричан от приятелите си Емата. Роден е на 7 юни 1917 г. в София. Бил е с великолепно развито за плувец телосложение. Членува в Български Народен Морски Сговор (БНМС) и плувната секция на Левски (София). Плувната кариера на Емата започва през 1933 г. и само след 2 години става рекордьор на Царството в най-популярната дисциплина 100 м св. стил с време 1:07.8 (лятото на 1935 г.).
Автор е на великолепната книга „Плуване и плувен спорт” (1937 г.). Това най-добрата книга писана за спортно плуване от българин за онова време – има исторически бележки, техника на плуването, методика на обучение по плуване, графики, снимки, библиография.
Като всеки човек и той си имал една съкровена мечта – неговата била да стане боен летец (авиатор). Мечтата му се сбъдва, но има злощастен край – загива трагично при самолетна злополука на 21 януари 1941 г. като военен пилот с чин подпоручик. Самолетът му Летов-Шмолик S 328 „Врана” се блъска във връх Юмрук Чал (днес връх Ботев) в Стара планина при „атака” за поздрав.
Неговите съвременници му отдават заслужена почит. Двама приятели на Емата, пожелали анонимност, учредяват купа в памет на плувеца Емануил Атанасов. Вестник „Спорт” пише за него като за стълб на българския плувен спорт.
Каква удивителна съдба е имал този наш велик плувен предходник – плувец, рекордьор, писател, боен пилот. Няма никакво значение, че е окончателно и безвъзвратно забравен. Емата сияе и в наши дни като истински баща-основател, не за забравилите го, а за самата история. Какво може да иска повече от живота и смъртта един български плувец…