BGswim.com представя втората част за появата и историята на водната топка при жените в България.
Веднага след битките в Унгария, курортът „Златни пясъци“ приема международен турнир. „Тогава много помогна Иван Славков – спомня си Петя Миладинова. – Играхме на кръгъл басейн, който не е предназначен за водна топка, но организаторите го преградиха. Освен това беше и по-плитък, така че се наложи да сложат тапи в преливниците, за да се качи нивото на водата и да не стъпваме по дъното. Играха унгарките, шведките и два български национални отбора и се получи страхотно шоу. От 1985 до 1988 година чакахме за някаква изява и това беше много труден период . Искахме да играем някъде и треньорите се опитваха да ни организират мачове, за да не загубим интерес. И устискахме. Боряна беше сред най-добрите на 100 м кроу, аз плувах на дълги дистанции. Доста от нас бяха врели и кипели в един много труден спорт и изведнъж дсе сблъскахме с водната топка, където не ни взимаха много насеризно. Мъжете постоянно се шегуваха с нас. Тази не може това, онази пък другото… Но след като потренирахме и им показахме, че се справяме си извоювахме уважение.“
И все пак три години момичетата тренират по час или максимум час и половина в един ъгъл на басейн „Диана“. „Въпреки това в нас гореше огромно желание да се докажем и да ни обърнат внимание“, разкрива Боряна. През есента на 1988 начело на отбора на тотализатора застава Иван Динев, а в негов спонсор се превръща Централният кооперативен съюз. Тимът вече се нарича „Септември“, момичетата започват да тренират двуразово на „Червено знаме“, „Диана“ или басейна на Спортната палата в зависимост от това, кой е свободен.
„Започнахме да правим спаринги срещу младежи – обяснява Боряна. – Бяха пети или шести клас, не по-големи. Тези тренировки много ни помогнаха и вдигнахме сериозно нивото. Пътувахме и на турнир в Катания, където направихме равенство 7:7 с „Медитераниео“, който тогава водеше в италианското първенство. В басейна посрещнахме дори падането на Тодор Живков. Бяхме на лагер в Украйна, играехме на открито всеки ден, температурите доближаваха нулата. Една сутрин един от местните треньори дойде при мен и Петя и ни каза, че Тодор Живков е паднал. Не знаехме как да реагираме, помислихме, че се е побъркал, но когато се прибрахме в България, се убедихме, че е казвал истината…“
Петя Миладинова е сред пионерките на женската водна топка у нас.
През 1989 г. треньорът Иван Динев успява да набави достатъчно средства и „Септември“ плаща входната такса за Купата на европейските шампиони. „Дълги години се занимавам с водна топка, но отскоро с жени – пише в обръщението си за книгата с програмата на турнира наставникът на българския шампион. – И просто ми е чудно мнението на редица капацитети, които имат негативно отножение към женския профил на водната топка. Жените търсят много повече красота в играта. За разлика от мъжете, които използват груби прийоми, ние търсим модерни средства за защите, избягвайки грубостите и фауловете. Момичетата се стремят да доставят удоволствие и естетическата наслада на зрителите. Очакваме с оптимизъм и надежда представянето ни за купата на Европа, още повече, че първият турнир е в София.“
Българките обаче се падат в жестока предварителна група с унгарския „Вашаш“ и шведския „Гьотеборг“. Регламетът сочи – първите два отбора от триото се класират на четвъртфинал. „Екзотиката на все още новия за България спорт отстъпва място на сериозността на състезанието“, предупреждава родната преса. „Вашаш“ минава с 15:5 през „Гьотеборг“ в първия мач и за шведките предстои решителен мач срещу българките.
Скандинавките печелят първите три четвъртини (по 7 минути игрово време) с 2:1, 3:1 и 2:1, но нашите момичета ги сгазват в последната с 5:1 и редовното време завършва 8:8. В първото продължение съперничките си разменят по един гол, във второто сценарият се повтаря. Драмата изглежда безкрайна… „Секунди преди края Таня Дочева ни класира на четвъртфинал с изумително победно попадение със задно витло за 11:10 – разказва Петя. – Никой не разбра как се случи. Последва много рев, аз едвам излязох от басейна.“
За последния мач с „Вашаш“ медиите пишат: „Че „Септември“ неслучайно отива на четвъртфинал се видя в двубоя с унгарките. Българките загубиха с 6:11, но с вдигната глава.“
„Нататък заминахме за Италия, за да се изправим срещу шампионките „Волтурно“ – продължава Петя. – Аз взех сериозен допинг преди мача. Бях чувала, че в Италия правят много хубаво кафе и се качих в барчето за едно еспресо. Очите ми направо светнаха. Все пак италианките ни победиха с 10:5…“
„На мен те ми изглеждаха като магьосници – не крие Боряна. – Бързи, с невероятно владение на топката и много опит. Ние имахме голямо бъдеще, но всичко се срути през 1991-а. Преди това успяхме да научим гъркините да играят водна топка, а след това през 2004-а те взеха сребро от олимпийските игри в Атина…“
През 1991-а отборите в шампионата ни вечеса шест, в „Металснаб“ (Враца) вече има две класни руски попълнения, хоризонтите пред женската ни водна топка изглежда се разширяват. Но само привидно. „Едната от рускините се хвърляше като лъвица – с усмивка се досеща Боряна. – По две я пазехме, но тя беше толкова огромна, бе просто се завърташе и вкарваше. Така тимът от Враца ни победи с 6:5 в последния мач и спечели титлата. Женската водна топка се развиваше, но федерацията не повярва в нас и не ни пусна на европейското първенство в Атина през 1991-а.“
„Това европейско беше единственият ни шанс, но не ни допуснаха – гневи се и Петя. – Настоявахме, че трябва да направим нещо на национално ниво. Когато журналистът Иво Палийски се върна от европейското, каза на баща ми „Ако малко бяха повярвали в момичетата имахме шанс за шестицата“. Силните единици бяха Унгария, Холандия, отчасти Франция и Германия, и нататък вече всичко се решава в басейна. Водната ни топка напредваше, но на национално ниво ни оставяха да висим. Мъжете ни играеха в група „Б“ на големите форуми и щеше да е малко странно ние да сме в първата шестица…“
През 1991 г. настъпва и „голямата депресия“ в българския спорт, която поставя край на първата вълна в женската водна топка. „Закриха ни тотално – минорно обобщава Боряна. – Нямаше къде да се тренира, нямаше пари. Бихме го правили и без пари, ако имахме база. В този момент тренирахме двуразово, включително и в събота и се намирахме в най-добрата си форма, когато всичко се срути.“
Тъжната песен на зараждането на женската водна топка завършва с крах. Но си остава разказ, който трябва да бъде чут и оценен. А днес опитите за нов подем продължават.
–––-
BGswim.info се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата „Плуване & Водна топка“, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.