Наша гордост
Бившият елитен плувец на Левски д-р Андрей Манов стана наскоро професор по клинична медицина в САЩ, щат Тексас, град Форт Уърт (University of North Texas Health Science Center). Същевременно д-р Манов е и ръководител на Катедра по вътрешни болести в JPSW Health Network (САЩ, Тексас, Форт Уърт).
Андрей Манов завършва хуманна медицина в МА София с наградата „Златен Хипократ” (дава се на най-добрия абсолвент медик от цялата страна) връчена му лично от акад. Атанас Малеев. В момента живее и работи в САЩ (Форт Уърт, Тексас), като е измежду най-добрият един процент от американските лекари по вътрешни болести. Това е удостоверено с тест от 180 въпроси, като д-р Манов има 170 верни.
Роден е през 1958 г. в София. Тренира плуване в Левски при легендарния треньор Стефан Попов (Замората). Типичен стаер – плува 1500 м св. стил, 400 м съчетано и 200 м бътерфлай. Има призови места от държавни първенства по плуване. Общостудентски шампион по плуване на 400 м св. стил.
Д-р Андрей Манов е голям почитател на Асоциацията на българските плувци, на Първи български плувен сайт и на списание „Плуване&Водна топка”. Един от малкото, които не само на думи подкрепят нашата дейност.
Гордеем се с Вас, д-р Манов! И още по-високо билото, майсторе!
Неговият спомен
Беше преди много години на време на Общостудентските игри на басейн „Октомври” в София. Аз се състезавах за отбора на Медицинска академия – София. Треньорка ми беше Лили Милорадова (Бог да я прости!). Трябваше да плувам 400 м св. ст. Нещо обаче се забавих, влизам в басейна и чувам как стартерът (Стефан Сименски) на моята серия вече казва: „По местата!”. В серията плуваше и бившият национален селекционер Веселин Суров. Той беше фаворит. Имаше по-добро време от мен с близо 20 секунди. Преди това той бил казал: „Да не го чакаме!” Ставаше дума за мен. В серията плуваше и моя приятел Красимир Николов (Малчо). Малчо е голям хитрец и направи нарочно фал-старт. По този начин той ме спаси и аз успях да плувам след това както си трябва. До 300-ия метър си вървях безпроблемно втори. След това усетих, че публиката полудя. Нещо ставаше. Имах даже чувството, че част от викащите ще цопнат в басейна. После разбрах, че Суров получил жестока криза (спазъм на слезката) и аз постепенно съм започнал да го застигам. В крайна сметка станах първи. Бях първият шампион по плуване в историята от Медицинска академия. Много бях горд. Господ си знае работата. Спомням си всичко така отчетливо все едно е било преди час.