„Вън от другите съображения у славяните съществува наслоеното непознаване морето и неговото велико значение за общуване с целия свят и с целия живот, което обстоятелство е довело до отдалечеността от морето…”
Капитан ІІ ранг Михайлов. „Славяните и морето”,
в. „Сговор”, бр. 131 от 26.11.1923 г.
Александър Мутафов. Пред буря.
Морски или сухоземен народ са българите?
Иван Цанов
Статията на Н. Мишев „Българите и морето” (представяме със съкращения) е много интересна за четене и днес, макар и писана преди 88 години. Публикувана е в брой първи (януари 1924 г.) на списание „Морски сговор” – официален орган на Български народен морски сговор (БНМС). Тя повдига един неразрешен и днес проблем – българите морски народ ли са, или не са? Има две крайни тези – против и за.
По-голямата част от изследователите смятат, че те на са типичен морски (воден), а сухоземен народ. Съвсем накратко и опростено някои доказателства в подкрепа на тази теза от новата ни история. По време на Първата световна война Българската армия достига бреговете на река Вардар и трябва да я премине. В цяла дивизия не се намира нито един български войник, който да може да преплува 8-9 метра, да излезе на отсрещния бряг и да върже първото въже за да се направи впоследствие понтонен мост. За целта викат войник от германска част. По същото време Желязната дивизия – непобедимата (Първа пехотна софийска „шопска” дивизия) стигайки река Дунав след като чува командата да се премине реката, отказва категорично и шопите отсичат: „Нечеме да газиме барата!” Според някои източници българите в миналото са строели къщите си нарочно обърнати към дворовете, а не към морето.
Немалка част от експертите са на друго мнение. Според тях славяните били изключително изкусни плувци и гмуркачи, като използвали плувните си умения и за военни цели – стоели в блата и дишали през цеви, като нападали противника в гръб. Дава се като доказателство и почина в Народна република България (НРБ) „Всеки младеж и девойка да се научат да плуват”, в следствие на който над 1 750 000 българи (поне на книга) безплатно са научени на елементарни плувни умения. Тази цифра наистина спира дъха. Не се пропуска и удивителното нарастване на търговския морски флот на НРБ, като корабите под бяло-зелено-червеното знаме кръстосват надлъж и на шир световния океан.
Крайно интересно е да се пренесе този проблем в сферата на водните и плувните спортове. Пак има две тези – българите никога на са на едно мнение, но всъщност точно тук е нашата сила. Според прочутият спортен журналист Асен Спиридонов българите са „хидрофоби” – хора, които не харесват особено водата и успехите на България в плувните спортове, вкл. тези на феноменалния далечински плувец Петър Стойчев, са чудо. Други мислят, че не е така – българите са си нормални плувни нации. Мнението на пишещия тези редове е някъде по средата. Това подробно е описано в книгите ни по българска плувна история, които вече са библиографска рядкост.
Марин (Марио) Жеков. Фарът при Шабла.
Българите и морето
Н. Мишев
В непрестанни борби за обединение, териториално разширение, укрепване на мощни държави, славяните, в стремежа си към развитие, не са имали вярна преценка за пътя на техния правилен стопански напредък. И поради такова неразбиране, провидението като че ли ги е подлагало и подлага още до днес на дълги и тежки изпитания, като ги поставя при по-мъчни условия за живот, от другите племена в Европа.
Векове, славяните с разединението си и със закъснялото си разбиране значението на морето, сами спъваха стопанската си независимост и своята стопанска сила. Те, като да се примиряваха сами, че тяхното предназначение в живота на човечеството е да бъдат „орачите” на Европа!
Ние, българите, повече от другите славяни изглежда да сме се помирили с горчивата си славянска съдба, макар природата да ни е облагодетелствала със свой собствен морски бряг. Как сме се отнесли и как се отнасяме сега още към този Божий дар, като през 45-годишния си свободен живот доказвахме и доказваме на всички, че смело държим първенство в отрицателното отношение на славяните към морето.
Кой в България е вдъхновител и ръководители на морската ни политика, имаме ли въобще такъв, съзнали ли сме необходимостта от такъв?
Без общо ръководство, без обща основна мисъл, ние ще продължаваме да летим от опит на опит. Трябва ли да ни учудва, че повечето от нашите начинания, дори и най-добрите остават безплодни?
Докато не се възложи на специална организация ясна задача с ясни директиви по разучен план да ръководи морското ни развитие, съгласно стопанските ни нужди, до тогава с право ще се шири убеждението, че „Славяните не заслужават да притежават морски бряг!”