Никола Димитров е един от четирима плувци в идеалната десетка на България за 2013 година, които тренират зад граница. Пловдивчанинът още на 15 години стана шампион при мъжете у нас (200 м бътерфлай), но осъзна, че трябва да развива таланта си зад граница.
Талантът избра да иде в Германия. Резултатът не закъсня, Никола участва на световното първенство за мъже и жени в Барселона това лято. За него това е само началото.
Роден: 11 юни 1995 г. в Пловдив
Дисциплини: 200 и 400 м съчетано, 200 м бътерфлай, 400 м св. стил
Треньори: Ненко Джински, Веселин Суров, Олаф Бюнде
Клубове: „Младост’91 (Пд), „Васер Фройнде” (Мюнхен), „Щадтверке” (Мюнхен)
Езици: Английски, немски
Хоби: Музика, компютри
– Никола, как започна твоето плувно приключение в Германия?
– През септември 2011 г. започнах подготовка под ръководството на бившия наставник на националния отбор по плуване Веселин Суров. За съжаление не се получиха нещата. Имах по-големи амбиции, които не съвпадаха с политиката на предния клуб („Васер Фронде”).
Предпочетох да остана в Мюнхен.
Решаващо за решението ми беше репутацията на доказания специалист Олаф Бюнде, който отговаря за сборния плувен пункт в града и областта. След няколко контролни плувания започнах да тренирам под ръководството на г-н Бюнде.
Бяхме доволни и двамата, въпреки че ни беше ясно, че ми престои твърде много работа и догонване на останалите в групата.
– Германия винаги е била фактор в световното плуване, но в момента се намира в криза. Какви са впечатленията ти като българинът, който единствен се състезава в местния шампионат?
– Структурата в немското плуване е като във футбола. Има елитна Бундеслига, в която се състезават най-добрите, следват няколко дивизии и след края на всеки сезон първите два тима се изкачват, а последните два изпадат.
– Как протича подготовката ти?
– Тренирам по 11 пъти в седмицата. В петъка едноразово, но пък има фитнес. Тренировките ми са обикновено по 5 км, а седмично по 55 км, стигал съм и по 100 км.
Тренировката е залепена на плувната дъска и си я следваш. Скатавката е изключена, просто ти си губещият. Никой освен себе си няма да излъжеш.
Търпението е ключово за политиката на клуба. Може и да изостанеш, да си по-бавен, но няма да те смъмрят. Ще подходят с разбиране, ще потърсят причините. Но в крайна сметка работата ще бъде свършена по-железния германски модел – с дисциплина.
– Едва ли е проблем за теб да работиш под желязна дисциплина….
– Да така е. Така ме възпита Ненко Джински (един от последните мохикани от старата плувна школа приключи с треньорството на 74 години, след 40 г. в професията – б. р.).
Това е човекът, на който дължа посоката в плуването. Той ме запали по този спорт, той ми даде техниката, функционалната база. Шапка му свалям за всичко, което ми даде. Каквото и да кажа за него няма да е достатъчно.
– Какви са целите ти?
– Като всеки спортист съм надъхан да участвам на олимпийски игри. Надявам се да плувам в Рио де Жанейро през 2016 г. С новите правила на ФИНА и МОК да има цедка обаче не си правя илюзии, че това ще стане, ако не покрия норматив „А”.
– Е, вече имаш опита, участва на световно първенство за мъже в Барселона това лято.
Иначе сезонът се оказа твърде дълъг, световното за младежи в Дубай приключи чак през септември. Бях изморен, а и нямаше как да бъда във форма за три големи състезания, преди това европейското за младежи в Познан.
– Най-вече в бруста. Това е стилът който обръща хода на състезанието в съчетаното плуване, прави развръзката. А при мен определено е най-слабият ми.
Мислех си, че основната ми дисциплина ще бъде 200 м бътерфлай, но съм реалист. Даде ми основата за съчетаното.
– Свикнали ли с немския начин на живот?
– Адаптацията е трудна, но свикнах. Немците тачат собствения си език, а аз като възпитаник на частната английска гимназия в Пловдив, говорех в началото на английски.
– Предстои ти дипломиране. Мислиш ли в коя насока ще учиш за висше образование?
Искам да остана близо до спорта, амбицията ми е да уча мениджмънт.