Българите в Германия, част IV. Никола Димитров: Мечтая за финал на световно първенство!

Никола Димитров е един от четирима плувци в идеалната десетка на България за 2013 година, които тренират зад граница. Пловдивчанинът още на 15 години стана шампион при мъжете у нас (200 м бътерфлай), но осъзна, че трябва да развива таланта си зад граница.

Талантът избра да иде в Германия. Резултатът не закъсня, Никола участва на световното първенство за мъже и жени в Барселона това лято. За него това е само началото.

Визитка:
 
Име: Никола Димитров
Роден: 11 юни 1995 г. в Пловдив
Дисциплини: 200 и 400 м съчетано, 200 м бътерфлай, 400 м св. стил
Треньори: Ненко Джински, Веселин Суров, Олаф Бюнде
Клубове: „Младост’91 (Пд), „Васер Фройнде” (Мюнхен),  „Щадтверке” (Мюнхен)
Успехи: Държавен шампион на 200 м бътерфлай във всички възрасти, при мъжете триумфира едва 15-годишен, многократен медалист на 400 м съчетано. Участник на световното първенство за мъже и жени в Барселона 2013 г., на планетарния за младежи в Дубай и европейското в Познан за младежи 2013 г.
Езици: Английски, немски
Хоби: Музика, компютри

– Никола, как започна твоето плувно приключение в Германия?

– През септември 2011 г. започнах подготовка под ръководството на бившия наставник на националния отбор по плуване Веселин Суров. За съжаление не се получиха нещата. Имах по-големи амбиции, които не съвпадаха с политиката на предния клуб („Васер Фронде”).

Предпочетох да остана в Мюнхен.

Решаващо за решението ми беше репутацията на доказания специалист Олаф Бюнде, който отговаря за сборния плувен пункт в града и областта. След няколко контролни плувания започнах да тренирам под ръководството на г-н Бюнде.

Бяхме доволни и двамата, въпреки че ни беше ясно, че ми престои твърде много работа и догонване на останалите в групата.

– Германия винаги е била фактор в световното плуване, но в момента се намира в криза. Какви са впечатленията ти като българинът, който единствен се състезава в местния шампионат?

– Структурата в немското плуване е като във футбола. Има елитна Бундеслига, в която се състезават най-добрите, следват няколко дивизии и след края на всеки сезон първите два тима се изкачват, а последните два изпадат.

– В първия отбор на моя клуб от Бавария – „Щадтверке”, тренират 20 плувци. Изпъкват състезатели като Александра Венке – една от надеждите на германското плуване и европейска шампионка за девойки. Съотборник ми е участникът на континенталното първенство за мъже и жени на малък басейн в Дания – Флоран Фогш.

– Как протича подготовката ти?

– Тренирам по 11 пъти в седмицата. В петъка едноразово, но пък има фитнес. Тренировките ми са обикновено по 5 км, а седмично по 55 км, стигал съм и по 100 км.

Тренировката е залепена на плувната дъска и си я следваш. Скатавката е изключена, просто ти си губещият. Никой освен себе си няма да излъжеш.

Търпението е ключово за политиката на клуба. Може и да изостанеш, да си по-бавен, но няма да те смъмрят. Ще подходят с разбиране, ще потърсят причините. Но в крайна сметка работата ще бъде свършена по-железния германски модел – с дисциплина.

– Едва ли е проблем за теб да работиш под желязна дисциплина….

– Да така е. Така ме възпита Ненко Джински (един от последните мохикани от старата плувна школа приключи с треньорството на 74 години, след 40 г. в професията – б. р.).

Това е човекът, на който дължа посоката в плуването. Той ме запали по този спорт, той ми даде техниката, функционалната база. Шапка му свалям за всичко, което ми даде. Каквото и да кажа за него няма да е достатъчно.

– Какви са целите ти?

– Като всеки спортист съм надъхан да участвам на олимпийски игри. Надявам се да плувам в Рио де Жанейро през 2016 г. С новите правила на ФИНА и МОК да има цедка обаче не си правя илюзии, че това ще стане, ако не покрия норматив „А”.  

 
Мечтая да запиша и финал на голямо състезание. Да подобря рекордите на 400 м съчетано на голям и малък басейн.

– Е, вече имаш опита, участва на световно първенство за мъже в Барселона това лято.

– Интересното е, че световното в Испания не ми беше основна цел за годината. Покрив норматива, но честно казано останах изненадан от поканата на Георги Дангалаков.

Иначе сезонът се оказа твърде дълъг, световното за младежи в Дубай приключи чак през септември. Бях изморен, а и нямаше как да бъда във форма за три големи състезания, преди това европейското за младежи в Познан.

 
– Къде са резервите ти?

– Най-вече в бруста. Това е стилът който обръща хода на състезанието в съчетаното плуване, прави развръзката. А при мен определено е най-слабият ми.

Мислех си, че основната ми дисциплина ще бъде 200 м бътерфлай, но съм реалист. Даде ми основата за съчетаното.

– Свикнали ли с немския начин на живот?

– Адаптацията е трудна, но свикнах. Немците тачат собствения си език, а аз като възпитаник на частната английска гимназия в Пловдив, говорех в началото на английски.

– Предстои ти дипломиране. Мислиш ли в коя насока ще учиш за висше образование?

 
– Нека първо си взема изпитите и завърша с отличие 12-и клас. Тази учебна година ще е по-трудна заради матурите. При всяка свободна минута между тренировките залягам над учебниците. 

Искам да остана близо до спорта, амбицията ми е да уча мениджмънт.  

Вашият коментар